Стиснат човек ама има пари

Аз съм пестелив човек. Не искам да давам 10лв за подстригване, когато мога да мина с 4лв. (В провинцията е нелепо евтино, знам :) Не искам да давам 30лв за дънки, като мога да ги намеря за 5лв от битака.

За мен прахосани пари са тези, които ми купуват нещо, което просто не ми трябва . Нещо над онова, което е достатъчно. Например план с 2000 минути разговори за 7лв е излишен, ако ползвате само 100 минути месечно. 100 минути можете да вземете и за 5лв.

Да, за 2лв повече получавате огромните 1800 минути повече. Обикновените хора смятат, че това е страхотна сделка. Пестеливите хора като мен обаче смятат, че това е страхотна сделка САМО АКО ползвате доста над 100 минути, колкото ви дава най-близкия план.

Аз лично съм голям фен на спестяването, когато се прави с определена цел.

Моята голяма цел сега е да събера 15 000лв и да ги капитализирам. По пътя може да наложи да ги обърна в нещо, примерно в земя или в някакви бонове. Със сигурност ще допусна няколко грешки – и после ще ви разкажа за тях :) Но въпреки грешките съм сигурна, че ще стигна до целта.

Имам и няколко по-малки цели, например да отида на почивка догодина. Да си купя някоя и друга нова мебел. Да финансирам издаването на печатна книга, дай боже.

Имам и други, още по-малки цели, например да имам 50лв за подаръци на близки хора. Да имам 100лв за окончателно прехвърляне на фирмата. Да имам 20лв за пътуване до [един близък град].

За целта трябва да намеря начин да насоча част от паричните потоци към съответните целеви “купички”. Затова съм пестелива там, където мога. Не обичам да давам излишни пари, които не служат на целите ми.

Което не значи, че не оставям бакшиш на фризьорката или че ми свиди да почерпя. Не, това вече би било стиснато.

СТИСНАТИТЕ

Стиснатите хора не обичат да харчат никакви пари, по никакъв повод, за никого и за нищо. Дори за себе си. Това не е пестеливост, а болестно състояние.

Те спестяват от всичко – не защото трябва, а защото имат нужда да притежават. Да трупат. Да имат. Те спестяват заради самото спестяване.

Когато натрупат първата си малка сума, не правят нищо – не е достатъчно голяма. Когато стане по-голяма, казват “Ааа, не бива да се бърза – вече говорим за много пари”. А когато стане още по-голяма, се парализират от страх да не загубят дори миниатюрна част от нея.

Всичко това се случва, защото както казахме, те спестяват заради самото спестяване. Нямат цел. Вместо да владеят парите си, парите им владеят тях.

За щастие познавам само един-двама такива хора.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПЕСТЕЛИВ И СТИСНАТ

Понякога за страничния наблюдател пестеливостта изглежда като стиснатост.

Моят съвет е да не прибързваме със заключенията. Аз със сигурност съм изглеждала стисната в очите на околните, докато си връщах заема. Бях отрязала почти всички възможни разходи, от кафето и закуските до дрехите и обувките. Със сигурност някои от тях са го намирали за, меко казано, странно.

За мен обаче е напълно оправдано. Нормално е (и полезно) да превключите в режим “Оцеляване”, когато дълговете ви тежат. Това, което не е нормално (нито полезно) е да живеете стиснато и да превърнете спестяването в самоцел.

Както, впрочем, не бива да превръщате и харченето в самоцел :)

18 thoughts on “Стиснат човек ама има пари”

  1. Истинска дисекция на двете поведения! С някои материали много, много, много ми харесваш, Рая! Промяната в потреблението трябва да се случва във всеки от нас и така да се отрази на колективната консумация. Откъдето пък бавно да си признаем, че ние сме едно трайно бедно, НЕинвестиращо правилно, финансово НЕинтелигентно общество, облъчено от телевизия и намиращо се на тази територия България! :) Поздрави за материала! Не се сдържах..в думите ми няма хейт, а дълбоки 10-годишни пазарни ИТ наблюдения! Да е жива и здрава кризата, тя знае как да чисти :)

  2. Така е всеки сам си избира приоритетите. Съгласен съм, че има и пестеливи хора и стиснати. Има обаче едно важно нещо. Единия от бизнесите ми е в продажбите – магазин за нещо си – и знам кой продукт е най-добрия, защо е така и защо си струва парите. Искам да кажа, че когато човек е пестелив понякога се лишава от нещо, което би му спестило повече пари примерно в дългосрочен план.

  3. @Свилен Николов | Моите Бизнес Идеи: О, даа! Наистина е така, много често за 10-20% по-висока цена с получава двоен процент ползваемост или по-дълъг живот на продукта! А когато с тази информация се информира и самия потребител, ситуацията е много чиста, както се казва – просто оставяш топката в клиента! Нека той да реши дали е далновиден или иска да спаси положението сега и да няма ‘после’!

  4. Здрасти Рая,

    Поздрави за прекрасната статия и за добрите сравнения. Напълно съм съгласен с тях, макар и рядко да прилагам реално песеливост или камо ли стиснатост, дори, когато финансовата ситуация го налага.

    Свилен Николов | Моите Бизнес Идеи: а вземаш ли предвид като сравняваш бъдещите ползи, ако купиш нещо сега и бъдещите лихви, които пестиш, ако вместо това внесеш пари по заем? Защото заемът може да е краткосрочен, но невръщането му на време може да се превърне в дългосрочен проблем.

  5. Здравейте банда,

    Благодарско на всички включили се :)

    Съгласна съм с това, което Свилен казва – наистина понякога е добре да платиш малко повече пари за много повече качество. Ако наистина ще ползваш това качество.

    В момента ви пиша от въпросния лаптоп за 260лв с нет от Виваком за 10лв. Нямам никакви проблеми, машинката и сигналът си вършат работата идеално. Искам да кажа, идеално за МЕН. Всеки клиент е различен. Търговецът може да познава най-добре стоката си, но пък клиентът най-добре познава себе си и какво му трябва.

    Имам танцови обувки за 70лв (подарък са ми). Не че не мога да мина с гуменки от 5лв. В случая обаче това е нещо, което за мен е много важно и когато тези се скъсат, ще дам 70лв да си купя нови, без да се замислям. Така че оптималният вариант е търговецът да си познава стоката, а клиентът да познава себе си, и да действа информирано. И пестеливо, но не стиснато :)

  6. В моя случай става въпрос за продукт свързан със здравето и комфорта и никой няма нужда от заеми за него. Значи има вариант за 20 лв – грозен, некомфортен, и вариант за над 50-60 лв където може да се получи нещо прилично, комфортно и облекчаващо – ми да ти кажа виждал съм бабички да купуват за 20лв след като им е обяснено че е по добре от 50лв и след това да отиват отсреща да купят обеци на внучката абитуриентка за 100лв :). Тука става въпрос за липса на здравна култура и за здрава простотия не за пестеливост ама все пак и от тия пестеливите се намират да не проумеят. Аз самия нося по скъпия продукт – значи не е излишен.

  7. Здравей, Рая,
    направи ми впечатление твоята цел да капитализираш определена сума пари. Признавам си че не зная нищо за финанси и нямам представа какво означава капитализиране. Ще се радвам да прочета нещо по темата, ако се вдъхновиш да пишеш в тази насока. Мисля че повечето хора, които не са запознати с финанси и икономика нямат представа откъде да започнат с инвестирането. Има компании които предлагат да инвестират парите на клиентите си, ти имаш ли информация доколко са полезни?

  8. Jony: аз не съм Рая, но мисля, че мога да ти помогна да разбереш общата идея.

    Капитализиране е да направиш така, че парите да ти носят още пари, а не да стоят на депозит. Най-ясния пример е да купиш жилище, което да даваш под наем или да купиш акции, които да ти носят дивидент.

    Добра представа можеш да придобиеш от книгите на Роберт Киосаки (тази в библиотеката на този сайт е добре за тази цел, макар да не съм сигурен дали идеите са особено приложими за начинаещи инвеститори в България).

  9. Книгите на Р.Кийосаки са абсолютна простотия за хора, които си нямат понятие от бизнес. Човека е прочел няколко учебника по бизнес и няколко книги по психология и е компилирал спомените си. Абсолютна простотия. И той като Брайън Трейси само разтяга локуми. От тия книги можеш да си направиш 5 извода по едно изречение всеки. Една книга която си струва е Кешвъртайзинг.

  10. хубаво, ще спестиш 15к , след което ли ще почнеш да мислиш какво да ги правиш?
    времето, в което ще се опиташ да ги спестиш тия пари дали не е по-добре да го прекараш в мислене и проучване какво ще правиш с капитала си?
    Защото ще го капитализирам звучи много общо.

  11. @Jony – привет! За инвестирането в общи линии съм писала тук: http://kadebg.com/pravila-za-uspeshno-investirane/ и тук: http://kadebg.com/kakvo-e-investicia/

    Ще помисля още върху темата.

    @Свилен – въпреки всички критики към Кийосаки, вкл. мои, не може да се отрече, че книгите му са интересни и дават нови идеи на огромна част от хората.

    @Dude – тази сума (15 000) не е паднала от небето. Има си конкретна цел за нея.

  12. Мен не сам ми интересни, доста тъпички са. ПО хубаво да прочета един учебник по предприемачество – вярно струва 100 долара, но няма да те превърне в безмозъчна тиква отчаяно повтаряща “аз съм успешен” и да те кара да си мислиш че си някакъв бизнесмен, пък ти да не си…

  13. Преди и аз идентифицирах спестовността със скъперничество,но за себе си разсъдих и установих,че наистина има разлика между двете неща.

  14. О, има голяма разлика. Скъперничеството е егоизъм и някаква изкривена самоцел, докато спестовността е здрав разум и способността да разграничиш кое наистина ти трябва и кое е просто прищявка.

  15. “Приятелите” ми ме наричат домошар,защото не излизам много,не обичам да харча пари за глупости,които не са ми нужни. Не ми е интересно да излизам по дискотеки,отдавна го минах този период.Смятам го за безмислено и ненужно. На 25 съм,а ме наричат стисната,защото винаги съм ограничавала средствата си за харчене по кафета и дискотеки. Не се ограничавам,когато става въпрос за инвестиция вкъщи,обичам уютът и тази максима “Срамно е да се правиш на какъвто не си и да се фукаш с
    марковите дрешки пред компанията си, а вкъщи да си на маргарин и лютеница.”, не важи за мен. Имам възможност да си купувам скъпи и маркови дрехи,но не са ми нужни,затова и не го правя. Купувам си втора употреба,но за чанти и удобни обувки винаги взимам най-доброто,което ми е по възможностите. Това прави ли ме стисната? Смятам НЕ!
    Мисля за бъдещето,за това как утре ще имам собствен дом,допълнителни доходи.Благодарна съм на самата мен и родителите ми,че ме напътстваха и не спираха да говорят за жилище,затова успях и го имам. Давам го под наем(сумата от наема не я пипам и малко по-малко инвестицията,ще се възвърне) и все още живея при родителите си,защото си делим сметките. Страхотно, нали? Явно тези мои приятели освен да ме правят по-бедни финансово и духовно не правят нищо друго и не са ми нужни,защото дори и след 20 години те пак ще са същите и няма да имат нищо,защото харчат повече от колкото имат.

  16. Здравей Ния,

    Може би е време да си намериш нови приятели, които ще споделят и разбират твоите ценности :) Така ще ти е по-лесно и по-приятно да вървиш напред.

Leave a Comment