Аз съм пестелив човек. Не искам да давам 10лв за подстригване, когато мога да мина с 4лв. (В провинцията е нелепо евтино, знам :) Не искам да давам 30лв за дънки, като мога да ги намеря за 5лв от битака.

За мен прахосани пари са тези, които ми купуват нещо, което просто не ми трябва . Нещо над онова, което е достатъчно. Например план с 2000 минути разговори за 7лв е излишен, ако ползвате само 100 минути месечно. 100 минути можете да вземете и за 5лв.

Да, за 2лв повече получавате огромните 1800 минути повече. Обикновените хора смятат, че това е страхотна сделка. Пестеливите хора като мен обаче смятат, че това е страхотна сделка САМО АКО ползвате доста над 100 минути, колкото ви дава най-близкия план.

Аз лично съм голям фен на спестяването, когато се прави с определена цел.

Моята голяма цел сега е да събера 15 000лв и да ги капитализирам. По пътя може да наложи да ги обърна в нещо, примерно в земя или в някакви бонове. Със сигурност ще допусна няколко грешки – и после ще ви разкажа за тях :) Но въпреки грешките съм сигурна, че ще стигна до целта.

Имам и няколко по-малки цели, например да отида на почивка догодина. Да си купя някоя и друга нова мебел. Да финансирам издаването на печатна книга, дай боже.

Имам и други, още по-малки цели, например да имам 50лв за подаръци на близки хора. Да имам 100лв за окончателно прехвърляне на фирмата. Да имам 20лв за пътуване до [един близък град].

За целта трябва да намеря начин да насоча част от паричните потоци към съответните целеви “купички”. Затова съм пестелива там, където мога. Не обичам да давам излишни пари, които не служат на целите ми.

Което не значи, че не оставям бакшиш на фризьорката или че ми свиди да почерпя. Не, това вече би било стиснато.

СТИСНАТИТЕ

Стиснатите хора не обичат да харчат никакви пари, по никакъв повод, за никого и за нищо. Дори за себе си. Това не е пестеливост, а болестно състояние.

Те спестяват от всичко – не защото трябва, а защото имат нужда да притежават. Да трупат. Да имат. Те спестяват заради самото спестяване.

Когато натрупат първата си малка сума, не правят нищо – не е достатъчно голяма. Когато стане по-голяма, казват “Ааа, не бива да се бърза – вече говорим за много пари”. А когато стане още по-голяма, се парализират от страх да не загубят дори миниатюрна част от нея.

Всичко това се случва, защото както казахме, те спестяват заради самото спестяване. Нямат цел. Вместо да владеят парите си, парите им владеят тях.

За щастие познавам само един-двама такива хора.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ПЕСТЕЛИВ И СТИСНАТ

Понякога за страничния наблюдател пестеливостта изглежда като стиснатост.

Моят съвет е да не прибързваме със заключенията. Аз със сигурност съм изглеждала стисната в очите на околните, докато си връщах заема. Бях отрязала почти всички възможни разходи, от кафето и закуските до дрехите и обувките. Със сигурност някои от тях са го намирали за, меко казано, странно.

За мен обаче е напълно оправдано. Нормално е (и полезно) да превключите в режим “Оцеляване”, когато дълговете ви тежат. Това, което не е нормално (нито полезно) е да живеете стиснато и да превърнете спестяването в самоцел.

Както, впрочем, не бива да превръщате и харченето в самоцел :)