*terraincognitaнепозната земя. Латински термин, използван в картографията в миналото за обозначаване на региони, които не са изследвани.

Някога имали ли сте котка? Когато за първи път я доведете у вас, още коте, то обикновено стъпва много предпазливо. Души тук, души там, и ходи снишено до земята в поза “невидимка” :) Естествено, след време свиква и се разполага из дома ви като в собствен палат. Ако след това го заведете на ново място, историята се повтаря: обикновено стъпва предпазливо, души тук, души там, и ходи снишено в поза “невидимка”…

Това е естествен инстинкт у животните. Те са особено предпазливи в непозната среда, тъй като не знаят какво да очакват. За тях новата обстановка означава и нови, непознати заплахи и поради това те нямат “решение” как да се справят с тях. Хората имат същия естествен страх от непознатото поради същите причини. В обстановка, която ни е позната, се ориентираме бързо и се чувстваме сигурни. Знаем какво да очакваме и знаем как да се справяме с проблемите, понеже те също са ни познати. Не се налага да се притесняваме, защото имаме готова схема “ако… то…” – тоест, ако имаме проблем А, то прилагаме решение А; ако имаме проблем Б, прилагаме решение Б.

ПРОБЛЕМЪТ “TERRA INCOGNITA”

Той се изразява основно в “Ами ако нещо се обърка – какво ще правя?”. Проблемът не е, че нещо може да се обърка. Проблемът е в това, че ако това стане, ние все още не знаем какво ще бъде решението.

Пример. Налага ви се да смените квартирата или жилището си. Особено ако ви се случва за първи път, това може да е стресиращо до степен да не можете да спите спокойно. Това се получава, понеже има прекалено много нови проблеми, с които не сте се сблъсквали преди, не зависят изцяло от вас и нямате готово решение. Такива проблеми в нашия пример могат да бъдат: как и кога ще намерите ново жилище, как ще пренесете багажа, кога трябва да освободите старото място, колко ще ви струва всичко това и прочее.

Най-коварни са въпросите “Ами ако”:

  • ами ако новото място не ми хареса?
  • ами ако съседите са лоши?
  • ами ако е много шумно?
  • ами ако се развали асансьорът?
  • ами ако не се почиства през зимата?
  • ами ако… ?

Въпросите “Ами ако” са най-коварни, защото насочват съзнанието ви изцяло към евентуалните проблеми на непознатото, които при това може никога да не се случат. Разбира се, това че може никога да не се случат изобщо не е аргумент за вашето съзнание, което е програмирано да ви отговори с “да, ами ако се случат?” и няма да ви остави на мира. Старата поговорка, че на страха очите са големи, също няма да ви свърши работа.

ЩО Е ТО СТРАХ И ИМА ЛИ ПОЧВА У НАС

Страхът от непознатото е заложен у нас инстинктивно с цел да ни помага, а не да ни пречи. И той все още изпълнява доста добре тази си функция! Фактически страхът от непознатото ви помага, като ви кара да мислите няколко хода напред и по възможност да се подготвите предварително за опасностите.

Този страх се проявява всеки път, когато в живота ви настъпва някаква промяна:

  • смяна на жилище
  • нова работа
  • смяна на училище
  • нов партньор
  • и много други

Тук веднага се задействат вашите “защитни” механизми и ви наплашват до смърт: Ами ако нещо се обърка, Ами ако не се справя, Ами ако не ме харесат, Ами ако правя грешка и т.н.

Помнете, че всичко това е нормално и е заложено у вас инстинктивно. Затова не бива да бързате да го изкорените от себе си – това е почти невъзможно, а и без друго не е необходимо. Вече казахме, че страхът от непознатото и съпротивата срещу промяната наистина са полезни и целят само да ви помогнат!

Има обаче една уловка. Страхът от непознатото е полезен, що се отнася до простото оцеляване. Но ако искате да се развивате, този страх ще се превърне в най-голямата ви спирачка. Той ще ви кара да стоите на едно място, защото така е по-“сигурно”. Съответно, ако НЕ искате да стоите на едно място, трябва да се справите с него.

КЛЮЧЪТ КЪМ TERRA INCOGNITA

Да върнем сладкото пухкаво асистентче обратно в нашата история. Когато вземете коте вкъщи, то е много предпазливо в началото, но после свиква. Тоест, преодолява страха си от terra incognita. Но как? Дали в един момент този страх изчезва от самосебе си? Или писето в един момент разбира, че той е безсмислен? Съвсем не! Ключът към решението за terra incognita е тя да стане по-малко incognita – тоест, непознатото да стане по-малко непознато.

Да оборите един инстинктивен страх с рационални аргументи е абсолютно невъзможно. Да си казвате, че страховете ви са глупави и неоснователни не помага. Да ги пренебрегвате, като избягвате да мислите за тях, също не помага – те винаги изплуват обратно в съзнанието ви. И разбира се, можете да се подчините на страха от terra incognita и да се откажете от промяната, тоест от развитието. Хубаво решение, няма що.

1) Първо – отпуснете се и приемете страха като част от вас. Той е нещо като ваше второ Аз, което се притеснява за вас и иска да ви помогне. Трябва да приемете, че в неговите аргументи има и доза истина и нещата, които ви притесняват, наистина може да се превърнат в проблеми. Оценете каква е реалната вероятност това да стане (обикновено ниска) и приемете, че съществува – нищо повече. Все пак не е краят на света. Отпуснете се малко.

2) Второ – не бързайте за изводи, дайте си време за «рано е да се каже». За да може непознатото да стане познато, трябва време. Просто няма как да стане веднага, затова не насилвайте нещата. В желанието си незабавно да се отърват от дискомфорта на страха, хората правят прибързани заключения – къде позитивни, къде негативни. А обикновено просто е прекалено рано да се каже.

Пример от моя живот – отивам на нова работа и всички колеги са с костюми. Инстинктивната ми плашлива реакция е «О, боже! Тук всички са умни и => надути => сухари! Ужас! Искам вкъщи!!» Правилната реакция би била – «Хм, всички са с костюми. Какво ли значи това?» и отговор «Рано е да се каже». Може да имат среща с клиент. Може да очакват важно посещение. Може да е случайно.

Или – виждам шефката как се кара на човек от персонала, който е закъснял. Инстинктивната ми плашлива реакция е «О, боже! Колко е строга => лоша => ще ми отреже главата, ако закъснея! Ужас! Искам вкъщи!!» Правилната реакция би била – «Хм, шефката му се кара. Какво ли значи това?» и отговор «Рано е да се каже». Може днес да й е лош ден. Може колегата да закъснява редовно. Може да е случайно.

3) Трето – не търсете предварителни решения. В старанието си да сме подготвени за всяка ситуация и за всяко развитие на нещата ни се иска да имаме отговори за всички «Ами ако». За някои от тях можем да го направим. Например: ами ако не мога да пътувам с автобус? Отговор: ще проверя дали има маршрутки. За други, по-сложни «Ами ако», не можем да дадем отговор на момента. Това е неприятно, защото всички мразим да казваме «не знам». Моето решение в случая е да си кажа “все още не знам”.

4) Четвърто – малко повече вяра в себе си. Реално погледнато, надали това в първата промяна в живота ви. Щом сте се оправяли преди, ще се справите и сега. Спомнете си предния път, когато сте били в паника заради страх тип terra incognita. Спомнете си тогавашните си опасения. Колко от тях се реализираха? Колкото от предварителните ви (негативни) очаквания се оправдаха?

5) Пето – помислете и за хубавото. Ако се научите да насочвате вихъра на въображението си към хубавото, вместо към страшното, ще ви е много по-лесно. Един мой приятел ми сподели как по този начин помогнал на сина си да преодолее дискомфорта от смяна на училището. Синът му се притесняваше от новите си съученици, понеже не ги познава и не знае как ще го приемат, и щеше да изгуби старите си приятели. Този мой приятел не се насочи пряко към проблема, който занимаваше момчето. Вместо това му каза, че в новото училище ще се запознае с нови деца и така ще има всъщност повече, а не по-малко приятели. Както и новите учители – защо да се плаши, че може да са по-строги? Не е ли също толкова възможно да се окажат по-добри и интересни хора от старите?

ОЩЕ МАЛКО ЗА КОТЕТО

Когато усетите, че ви обхваща страхът от новото, спомнете си тактиката на котето. То не преодолява страха си, като го отрича или стои на едно място. То преодолява страха си, като опознава новото място. Души тук, души там, и ходи снишено до земята в поза “невидимка” :) Естествено, след време свиква и се разполага из дома ви като в собствен палат. Ако след това го заведете на ново място, историята се повтаря: обикновено стъпва предпазливо, души тук, души там, и ходи снишено в поза “невидимка”… Естествено, след време свиква…