Животът в чужбина – равносметка след 3 години
Един читател ми зададе следният въпрос: "Здрасти Рая! Ще има ли следваща част, актуална към средата на 2018 год, където да представиш впечатленията си в ретроспекция? Какво се е променило в светогледа ви през изминалите години, самите вие възприемате ли се като пълноправни членове на обществото, а околните възприемат ли ви за такива, разни подобни впечатления. С какво сте свикнали бързо и с какво не можете още? Какво ви е израстването (не само професионално, но и нравствено), смятате ли вече, че сте се “претопили” и т.н.?" (Началото на английската сага може да намерите тук: Част 1: Заминаваме за Англия) Бих искала първо да направя уговорката, че всеки човек вижда нещата от своята гледна точка. Аз ще представя своята. Всяко мнение е определено, естествено, от начина на мислене на съответния човек, но също така един и същи човек в рамките на една година може коренно да промени позициите си. Това не е задължително нещо лицемерно или признак на непостоянство, напротив - еволюцията във възгледните е нещо естествено. Конкретно за живота в чужбина (Англия) има най-различни гледни точки, и ВСИЧКИТЕ са верни. Ако някой живее в лош квартал, ще ви каже колко много престъпност има в Англия. Ако някой е попаднал на…
България или чужбина за децата?
Днес ви представям една читателска история като продължение на темата "България или чужбина", с леки редакции от мен. (Ако пък искате да видите и нашата история, започенете оттук: Заминаваме за Англия! ) Привет, Рая, Позволявам си да ви пиша, защото прочетох няколко от вашите статии и ми допаднахте с цялата си искреност и желание да помагате на хората с информация. Следвайки същото мото си позволявам да споделя с вас един огромен житейски опит (за скромните ми 37 години- да стане ясно, че не са 70! ) и да ви помогна, ако мога, да избегнете грешките, които аз и съпругът ми направихме, живеейки в чужбина цели 13 години. От тук насетне ще продължа на ТИ, надявам се е ок. Ще се опитам да съкратя историята, тя не е нещо изумително като например направих еди-какво си и се излекувах от нелечима болест, а е по-скоро бавно осъзнаване на правилните неща в живота, но е достатъчно поучителна. За млад човек е абсолютно препоръчително да отиде навън и да работи. Там нищо не се постига с връзки, само с двете си ръце, личностни качества и знания. Учиш се на дисциплина и труд, на упорство. Аз заминах за чужбина през 2000г., когато бях на крехките 22…
Живот в Англия – шеста част (3 години)
Продължава от Част 1: Заминаваме за Англия Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015) Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа Част 4: Живот в Англия (1г6м) Част 5: Живот в Англия (1г10м) Част 6: четете в момента Здравейте отново, приятели и читатели! Този месец се навършват три години, откакто дойдохме в Англия. Мисля, че това е добър повод за поредния, и може би последен, материал на тема Англия. Бих искала да ви благодаря за търпението и да ви се извиня, че не публикувам нови материали в блога. Това е, от една страна, защото нямам много време. Но най-вече, защото нямах какво ново да ви разкажа. Тук е моментът да ви споделя една много хубава новина - през феврурари тази година нашето семейство се увеличи с едно прекрасно момиченце - Виктория :) Тя има най-прекрасната кака на света, Николета, която много я обича и се грижи за нея. Това много, много ни радва! :) Защо казах по-горе, че това е може би последният материал на тема Англия? Ами - защото в Англия животът като цяло е спокоен и е вкаран в едни рамки. След като минат първоначалните…
Как да стана богат в България
Една вечер с мъжа ми пушехме на терасата и си говорехме за историите на наши приятели. Едно семейство бяха заминали за Канада с двете си деца. Моя приятелка се върна в родния ни малък град, след като няколко години се мъчи в големия град. Приятел на мъжа ми беше започнал бизнес преди 15 години, и най-накрая му беше потръгнало. Друг негов познат беше имал добър бизнес и много пари преди време, а сега нямаше нищо. Историите им бяха много разнообразни, и понеже с него мислехме какво ние да направим за нашия живот, аз се опитвах да намеря общото между тях. Но общо нямаше. Мъжът ми каза: “Пътят към успеха е строго индивидуален.” Оттогава тази негова фраза ми е постоянно пред очите. Пътят към успеха, включително финансовият успех, наистина е индивидуален, тъй като всеки човек има различна съдба и различни силни и слаби черти в характера си. Така че всеки трябва да открие своя си път, своя си начин. Въпреки това има някои универсални предпоставки, които, ако човек си ги създаде, могат значително да го улеснят в пътя към забогатяването. Как да стана богат в България, фактор 1: Финансови навици (Още: Инвестиране в правилните финансови… навици за успех) Правилните финансови навици…
Приказка за Горната и Долната махала
Източник: Имало едно време едно село, в подножието на един баир. Селото имало само една махала, точно под баира. От баира падало много боклук в махалата – пръст, клонки, шума. И хората си казвали – за какво да си метем дворовете, като бездруго толкова боклук пада от горе. И затова все било мръсно и разхвърляно. Един ден някой рекъл – „Ей, че да бяхме си построили къщите горе на баира!” „Абе ти луд ли си?! Как ще качиш толкоз материал горе?!? Найш колко работа е туй?!!” Обаче младежът не се отказал. Събрали се трима ортаци, построили една, втора, трета къща! Скоро се задомили и се завъдили деца. Къщите били все чисти и спретнати, дворовете изметени, а дърветата подрязани; децата – умни и възпитани като родителите си. Като видяли, че е хубаво така, и други се преместили в горната махала. Вярно, много труд положили, ама като искали да живеят по-хубаво – запрятали ръкави, само и само да има за децата им. Така станали две махали – горната и долната. Долната си останала мръсна и пълна с боклуци. Никой не искал да чисти. Ако някой се хванел да измете на улицата, комшиите му се присмивали, че е будала, и продължавали да си…
Идея за собствен бизнес в България: “у нас няма да стане”
Днес гост-автор е Боян Манахов. Боян се занимава с изработка и продажба на ръчно рисувано стъкло за сватбени подаръци, подаръци за гости, и сувенири. Повече вижте на и Ето неговата история. (more…)
България, кризата 1996-1997: моите спомени
Вашите истории (за кризата или не) изпращайте на А за да не изпуснете публикацията им, направете си email абонамент. 1996-1997. Не помня кога точно беше, но помня как един следобед висях сума ти време в магазина (тогава му викахме "супера", супера на болницата) - голям, празен, с лампи и витрини от комунизма. Била съм на 11-12 години. Имаше опашка за хляб, но опашката не се движеше. Зашото имаше купони - всички имаха купони - ама нямаше хляб. Не бяха го докарали. И чакахме. (more…)
Има ли смисъл от минималната работна заплата ?
Наскоро чух ББ да казва, че ще вдига минималната работна заплата. Петър Стойков пък писа за намеренията на Германия да се въведе МРЗ в цялата страна. Минимална работна заплата – хубаво ли е това, лошо ли е, или какво? (Още: Заплатите в България: 250лв чистачка, 350лв касиерка) КАКВО Е МРЗ ? Минималната работна заплата е поставена със закон долна граница на цената на труда. Тоест, ничий труд не може да се купува на цена, по-ниска от тази. Според Wiki, това за първи път е въведено в Нова Зеландия през 1894, но днес вече официална МРЗ съществува в над 90% от страните по света. Когато за първи път е предложена идеята за МРЗ, това е било с цел да се осигури стандартно заплащане на работниците с най-тежки условия на труд. Според Wiki, най-ощетени са били жените и младежите (децата), които съставлявали основната част в някои производства, и получавали по-малко от мъжете. Смятало се е, че работодателите злоупотребяват с това, че имат по-силни позиции на пазара на труда и плащат само абсолютния минимум – колкото работникът да не умре от глад. КОГО ЗАСЯГА МРЗ ? Ефектът от МРЗ и промяната в нивото й касае най-евтиния труд. Съответно най-чувствителни към нивото на МРЗ…