Един читател ми зададе следният въпрос:
“Здрасти Рая! Ще има ли следваща част, актуална към средата [края] на 2018 год, където да представиш впечатленията си в ретроспекция? Какво се е променило в светогледа ви през изминалите години, самите вие възприемате ли се като пълноправни членове на обществото, а околните възприемат ли ви за такива, разни подобни впечатления. С какво сте свикнали бързо и с какво не можете още? Какво ви е израстването (не само професионално, но и нравствено), смятате ли вече, че сте се “претопили” и т.н.?”
Позволявам си да ви пиша, защото прочетох няколко от вашите статии и ми допаднахте с цялата си искреност и желание да помагате на хората с информация. Следвайки същото мото си позволявам да споделя с вас един огромен житейски опит (за скромните ми 37 години- да стане ясно, че не са 70! ) и да ви помогна, ако мога, да избегнете грешките, които аз и съпругът ми направихме
Здравейте отново, приятели и читатели!
Този месец се навършват три години, откакто дойдохме в Англия. Мисля, че това е добър повод за поредния, и може би последен, материал на тема Англия.
Една вечер с мъжа ми пушехме на терасата и си говорехме за историите на наши приятели. Мъжът ми каза: “Пътят към успеха е строго индивидуален”.
Имало едно време едно село, в подножието на един баир.
Селото имало само една махала, точно под баира. От баира падало много боклук в махалата – пръст, клонки, шума. И хората си казвали – за какво да си метем дворовете, като бездруго толкова боклук пада от горе. И затова все било мръсно и разхвърляно.
Един ден някой рекъл – „Ей, че да бяхме си построили къщите горе на баира!”
Днес гост-автор е Боян Манахов. Боян се занимава с изработка и продажба на ръчно рисувано стъкло за сватбени подаръци, подаръци за гости, и сувенири. Повече вижте на feeriabg.com и welcomegifts.bg
Ето неговата история.
Read moreИдея за собствен бизнес в България: “у нас няма да стане”
Вашите истории (за кризата или не) изпращайте на kadebg.com/story. А за да не изпуснете публикацията им, направете си email абонамент.
1996-1997. Не помня кога точно беше, но помня как един следобед висях сума ти време в магазина (тогава му викахме “супера”, супера на болницата) – голям, празен, с лампи и витрини от комунизма. Била съм на 11-12 години.
Имаше опашка за хляб, но опашката не се движеше. Зашото имаше купони – всички имаха купони – ама нямаше хляб. Не бяха го докарали.
И чакахме.
Наскоро чух ББ да казва, че ще вдига минималната работна заплата. Петър Стойков пък писа за намеренията на Германия да се въведе МРЗ в цялата страна.
Минимална работна заплата – хубаво ли е това, лошо ли е, или какво?
(Още: Заплатите в България: 250лв чистачка, 350лв касиерка)
Минималната работна заплата е поставена със закон долна граница на цената на труда. Тоест, ничий труд не може да се купува на цена, по-ниска от тази.
Според Wiki, това за първи път е въведено в Нова Зеландия през 1894, но днес вече официална МРЗ съществува в над 90% от страните по света. Когато за първи път е предложена идеята за МРЗ, това е било с цел да се осигури стандартно заплащане на работниците с най-тежки условия на труд.
Според Wiki, най-ощетени са били жените и младежите (децата), които съставлявали основната част в някои производства, и получавали по-малко от мъжете. Смятало се е, че работодателите злоупотребяват с това, че имат по-силни позиции на пазара на труда и плащат само абсолютния минимум – колкото работникът да не умре от глад.
Ефектът от МРЗ и промяната в нивото й касае най-евтиния труд. Съответно най-чувствителни към нивото на МРЗ са тези, които продават такъв труд и тези, които го купуват.