
Вашите истории (за кризата или не) изпращайте на kadebg.com/story. А за да не изпуснете публикацията им, направете си email абонамент.
1996-1997. Не помня кога точно беше, но помня как един следобед висях сума ти време в магазина (тогава му викахме “супера”, супера на болницата) – голям, празен, с лампи и витрини от комунизма. Била съм на 11-12 години.
Имаше опашка за хляб, но опашката не се движеше. Зашото имаше купони – всички имаха купони – ама нямаше хляб. Не бяха го докарали.
И чакахме.