Как да стана богат в България

Една вечер с мъжа ми пушехме на терасата и си говорехме за историите на наши приятели. Едно семейство бяха заминали за Канада с двете си деца. Моя приятелка се върна в родния ни малък град, след като няколко години се мъчи в големия град. Приятел на мъжа ми беше започнал бизнес преди 15 години, и най-накрая му беше потръгнало. Друг негов познат беше имал добър бизнес и много пари преди време, а сега нямаше нищо. Историите им бяха много разнообразни, и понеже с него мислехме какво ние да направим за нашия живот, аз се опитвах да намеря общото между тях. Но общо нямаше. Мъжът ми каза: “Пътят към успеха е строго индивидуален.” Оттогава тази негова фраза ми е постоянно пред очите. Пътят към успеха, включително финансовият успех, наистина е индивидуален, тъй като всеки човек има различна съдба и различни силни и слаби черти в характера си. Така че всеки трябва да открие своя си път, своя си начин. Въпреки това има някои универсални предпоставки, които, ако човек си ги създаде, могат значително да го улеснят в пътя към забогатяването. Как да стана богат в България, фактор 1: Финансови навици (Още: Инвестиране в правилните финансови… навици за успех) Правилните финансови навици…
Прочети цялото...

Как да стана богат? Първо станете правилния тип човек

  Напоследък Фейсбук е моята новинарска мрежа. Избягвам да гледам новини по две причини. Първо, прекалено черни са. Направо са някаква черна хроника. Седим си ние, нашето семейство, на масата, хапваме на вечеря, и междувременно забавляваме малката Николета, а телевизорът работи и вървят новините. И докато в един момент с половин ухо слушаме за последните реформи в министерството и/ли предстоящата визита на Мадона в Индонезия, изведнъж чуваме нещо брутално от рода на… е, да кажем просто - много, много гадни работи. Много се надявам да дойде деня, в който новините ще бъдат разделени на две: нормални новини, от рода на промени в закона или някакви обществени събития, и отделно - черни хроники за тези, които искат да гледат за катастрофи и убийства. Веднъж на път за работа една приятелка ми разказваше тъжната история на едно семейство. Скоро след началото на разказа усетих накъде ще отидат нещата, и я помолих да не ми я разказва. Тя се учуди - “Ама, Райче, нали знаеш, че това са нещата от живота? Не е ли по-добре да свикнеш?” Аз й казах - “Така е. То й катастрофи стават всеки ден, но това не означава, че бих искала да ги гледам отблизо.” (Още: Инвестиции в…
Прочети цялото...