Отскоро съм отново на работа. Върнах се, когато бебето стана на 8 месеца. Заедно с онези 45 дена преди раждането, общо майчинството ми беше 10 месеца. Сега Николета е при баба (татина баба, защото мамина баба е в съседния град) от 8:00 до 18:30, когато успявам да я взема. Най-често ме питаха - защо не си изкараш поне първата година вкъщи? (Първата година обезщетението за майчинство е почти колкото заплатата, а втората година е минималната заплата.) Повечето майки правят така. Други пък си карат и двете години, и докато им свърши майчинството с първото дете, раждат второто, и така им се събират няколко години вкъщи. Но да си стоя вкъщи никога не е било за мен. Обичам семейството си, обичам ролята си на майка и съпруга, но обичам и ролята си на самостоятелен човек. Да се посветя изцяло на миене на чинии, готвене и простиране просто не е за мен. Да се върна на работа на осмия месец - и да не се възползвам от оставащите четири месеца на почти пълна заплата - предизвикваше най-често недоумение. Което е разбираемо, тъй като майчинството е една от малкото привилегии на социалната система в България. (За сравнение, в много страни жените нямат право на…
Прочети цялото...