За едно четиричленно семейство от малък град в България този въпрос е доста сложен и многопластов. Особено когато децата – едното на 5г, другото на 14 месеца – са се приспособили добре в училище и на градина. Особено когато и мама, и тати, работят и изкарват хубави пари. Когато най-сетне трудното е минало. Когато следващата стъпка е просто да избереш къща и да си я купиш.
Един читател ми зададе следният въпрос:
“Здрасти Рая! Ще има ли следваща част, актуална към средата [края] на 2018 год, където да представиш впечатленията си в ретроспекция? Какво се е променило в светогледа ви през изминалите години, самите вие възприемате ли се като пълноправни членове на обществото, а околните възприемат ли ви за такива, разни подобни впечатления. С какво сте свикнали бързо и с какво не можете още? Какво ви е израстването (не само професионално, но и нравствено), смятате ли вече, че сте се “претопили” и т.н.?”
Позволявам си да ви пиша, защото прочетох няколко от вашите статии и ми допаднахте с цялата си искреност и желание да помагате на хората с информация. Следвайки същото мото си позволявам да споделя с вас един огромен житейски опит (за скромните ми 37 години- да стане ясно, че не са 70! ) и да ви помогна, ако мога, да избегнете грешките, които аз и съпругът ми направихме
Здравейте отново, приятели и читатели!
Този месец се навършват три години, откакто дойдохме в Англия. Мисля, че това е добър повод за поредния, и може би последен, материал на тема Англия.
Чуваме от много места, че на юг около Лондон е доста по-хубаво времето, по-слънчево и топло. За сметка на това пък при нас на север имотите са по-евтини и по-големи, в детските градини по-лесно се намират места и като цяло са по-евтини.