Животът в чужбина – равносметка след 3 години
Един читател ми зададе следният въпрос: "Здрасти Рая! Ще има ли следваща част, актуална към средата на 2018 год, където да представиш впечатленията си в ретроспекция? Какво се е променило в светогледа ви през изминалите години, самите вие възприемате ли се като пълноправни членове на обществото, а околните възприемат ли ви за такива, разни подобни впечатления. С какво сте свикнали бързо и с какво не можете още? Какво ви е израстването (не само професионално, но и нравствено), смятате ли вече, че сте се “претопили” и т.н.?" (Началото на английската сага може да намерите тук: Част 1: Заминаваме за Англия) Бих искала първо да направя уговорката, че всеки човек вижда нещата от своята гледна точка. Аз ще представя своята. Всяко мнение е определено, естествено, от начина на мислене на съответния човек, но също така един и същи човек в рамките на една година може коренно да промени позициите си. Това не е задължително нещо лицемерно или признак на непостоянство, напротив - еволюцията във възгледните е нещо естествено. Конкретно за живота в чужбина (Англия) има най-различни гледни точки, и ВСИЧКИТЕ са верни. Ако някой живее в лош квартал, ще ви каже колко много престъпност има в Англия. Ако някой е попаднал на…
България или чужбина за децата?
Днес ви представям една читателска история като продължение на темата "България или чужбина", с леки редакции от мен. (Ако пък искате да видите и нашата история, започенете оттук: Заминаваме за Англия! ) Привет, Рая, Позволявам си да ви пиша, защото прочетох няколко от вашите статии и ми допаднахте с цялата си искреност и желание да помагате на хората с информация. Следвайки същото мото си позволявам да споделя с вас един огромен житейски опит (за скромните ми 37 години- да стане ясно, че не са 70! ) и да ви помогна, ако мога, да избегнете грешките, които аз и съпругът ми направихме, живеейки в чужбина цели 13 години. От тук насетне ще продължа на ТИ, надявам се е ок. Ще се опитам да съкратя историята, тя не е нещо изумително като например направих еди-какво си и се излекувах от нелечима болест, а е по-скоро бавно осъзнаване на правилните неща в живота, но е достатъчно поучителна. За млад човек е абсолютно препоръчително да отиде навън и да работи. Там нищо не се постига с връзки, само с двете си ръце, личностни качества и знания. Учиш се на дисциплина и труд, на упорство. Аз заминах за чужбина през 2000г., когато бях на крехките 22…
Живот в Англия – шеста част (3 години)
Продължава от Част 1: Заминаваме за Англия Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015) Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа Част 4: Живот в Англия (1г6м) Част 5: Живот в Англия (1г10м) Част 6: четете в момента Здравейте отново, приятели и читатели! Този месец се навършват три години, откакто дойдохме в Англия. Мисля, че това е добър повод за поредния, и може би последен, материал на тема Англия. Бих искала да ви благодаря за търпението и да ви се извиня, че не публикувам нови материали в блога. Това е, от една страна, защото нямам много време. Но най-вече, защото нямах какво ново да ви разкажа. Тук е моментът да ви споделя една много хубава новина - през феврурари тази година нашето семейство се увеличи с едно прекрасно момиченце - Виктория :) Тя има най-прекрасната кака на света, Николета, която много я обича и се грижи за нея. Това много, много ни радва! :) Защо казах по-горе, че това е може би последният материал на тема Англия? Ами - защото в Англия животът като цяло е спокоен и е вкаран в едни рамки. След като минат първоначалните…
Живот в Англия – пета част (1г 10м)
Продължава от Част 1: Заминаваме за Англия Част 2: Първите 3 месеца в Англия (2015) Част 3: Как си намерих офис работа в Англиа Част 4: Живот в Англия (1г6м) Част 5: четете в момента Продължаваме напред! Вече е Май месец и времето се пооправи - имаме доста слънчеви дни. Но пак не е като в България - дори когато е слънчево, вятърът е студен, и поне 2-3 дена в седмицата вали. Чуваме от много места, че на юг около Лондон е доста по-хубаво времето, по-слънчево и топло. За сметка на това пък при нас на север имотите са по-евтини и по-големи, в детските градини по-лесно се намират места и като цяло са по-евтини. С малки крачки вървим напред. Николета се справя чудесно в детската градина (макар че сутрин често мърмори, че не иска да ходи на градина) - вечер като я взимам не иска да си тръгва :) Много сме доволни от нашата градина, Николета може вече да брои до двайсет, знае всички формички и повечето 3-Д фигури (сфера, пирамида, конус и пр). Може също да си разпознава буквичката :) Тук децата тръгват на училище в Септември след като навършат четири, но документите за кандидатстване се подават година по-рано.…