( ИЛИ КАК СЕ КУПУВА “ЯГУАР” )
През лятото на 2005 бях на студентска бригада в САЩ – Newton, Iowa. Работата ми беше да помагам на Кей, 70-годишна собственичка на луксозна къща за гости. Къщата имаше 7 уникални стаи за гости, обзаведени тематично и доста скъпо. Кей ме взе от летището в Des Moines с нейния Ягуар с кожен салон цвят шампанско.

КАК СЕ КУПУВА «ЯГУАР»

С една дума: трудно.

За правенето на пари има много съвети. Някои от тях ще ви насочат към инвестиране, други към собствен бизнес, трети към работа на свободна практика. Основната им цел е първо да отчупят съзнанието ви от страха и нагласата да работите за някой друг, като се концентрират главно върху успехите, до които “неминуемо” води мащабното мислене. В анотацията на една от книгите за пари дори пишеше “Тази книга е за това как да правите истински, големи пари. Тя не е за това как да пестите стотинки в супермаркета”.

Кей беше толкова пестелива, че държеше да паля свещите за вечеря с една клечка кибрит, защото ако ползвам три или повече просто ги хабя излишно. Самите кибрити бяха рекламни, тоест безплатни.

Тези автори имат размах. Те обичат да говорят за пари, включително за своите пари, за да илюстрират колко постижимо е да имаш много пари. Разказват за луксозните почивки, които могат да си позволят, за скъпите коли и големите си къщи. За това как могат да си купят всяко нещо, което поискат, без да гледат цената.

След първата ни седмица заедно вече си мислех, че Кей сигурно е най-стиснатия човек на света. Имаше такава луксозна къща за гости, а собствената й стая приличаше на килер. Имаше Ягуар, но обикновено караше един стар червен пикап.

ТРИ ВИДА ОТНОШЕНИЯ КЪМ ПАРИТЕ

Отношението на един човек към парите е показателно за самия него като личност – също както външния вид може да издава немарливост или прекалена суета. И тъй като повечето неща в живота се измерват в пари, отношението към тях е отражение на начина, по който гледаме на самия живот. Виждаме ли нещата в перспектива или живеем за мига? Можем ли да си наложим дисциплина или сме слаби по характер? Имаме ли търпението на зрели хора или тропаме с крак, ако не получим исканото веднага?

(1) Харчим всичко

Това е изходната позиция в нашата връзка с парите – харчим всичко, което спечелим. Като деца разчитаме на родителите си. Когато започнем първата си работа, те обикновено все още ни издържат, което позволява да изразходваме целия приход за себе си. Не спестяваме нищо, защото родителите ни носят основната отговорност – за колата, за жилището, за кредита. Ние не участваме активно в управлението на семейните финанси.

Обикновено в първите ни по-самостоятелни години продължаваме да разчитаме на родителите си. Не само не участваме в семейните финанси, но не правим разчет и на собствените си пари. Ако загубим работата си или възникне друг неочакван разход и нямаме пари във фонд “извънредни”, има на кого да се облегнем. Затова живеем за мига.

Едва когато разчитаме само на себе си, можем да усетим с пълна сила тежестта на отговорностите и задълженията. Тогава разбираме какво наистина означават парите и до какво може да доведе лошото планиране. Липсата на пари означава безпомощност. Означава, че оставяме себе си (и хората, които разчитат на нас) на милостта на съдбата. В случая няма голямо значение дали получавате 300 лв и харчите всичко, или изкарвате 3000 лв и харчите всичко, защото по-високия доход води до по-високи ежемесечни разходи (консумативи, вноски по кредити, данъци и т.н.). Така че ситуацията е еднакво лоша, когато основният ви приход секне.

Често такова отношение се дължи на невежество – в училище няма часове по лични финанси. Парите са деликатна тема и избягваме да я обсъждаме. Тогава основен източник на информация остават родителите ни, евентуално и някой материал, на който сме попаднали случайно. Може родителите ви да не се справят добре с парите, да нямат правилното отношение към тях – но за съжаление те си остават прекия и може би единствен пример за това какво да правите с парите си.

Само че това не може да бъде оправдание. Ако не се чувствате добре търсите начин да се погрижите за себе си, макар да не сте лекар – няма да се оставите на болестта с оправданието “Родителите ми не бяха лекари и не са ме научили какво да правя”. Същото е и с парите – може да не знаете достатъчно по въпроса, но ако финансите ви не са добре, ваша е отговорността да се погрижите за тях.

(2) Харчим показно

Продължава в Част 2 на статията.