Продължение от Част 1.

(2) Харчим показно

Има хора, за които луксът е важен. В крайна сметка всички обичаме хубавите неща, а хубавото е скъпо. Защо да си купувам обикновен телевизор, ако мога да си взема плазма? Защо да си купувам китайски дрехи, ако мога да си купя Gucci? Показност ли е ако си купя нещата, които искам? Трябва ли да крия възможностите си, само за да пазя чуждото его?

Всеки има право да харчи парите си както намери за добре. Аз също определено няма слушам някой да критикува решенията ми за парите, които печеля с моя труд и моето време. Различните хора имат различни нужди и ако за един е глупаво да си купиш котка за 5000 лв, за друг може да е сбъдната мечта. Но. Все пак има някои неща, които отличават показното харчене от естественото желание да имаме неща, които правят живота ни по-лесен.

Първо – ако харчим, за да впечатлим някого. Например, вие сте напълно доволни от руския си часовник, но си купувате Seiko с модерен циферблат, на който се показва температура, влажност, пулс и изобщо всичко, само не и времето. Започвате редовно да закъснявате за работа (нали не може да разберете колко е часът), но поне закъснявате със самочувствие.

Второ – ако харчим повече, отколкото имаме. Освен разбира се ако не става въпрос за здраве или наистина неотложна нужда. Например, купувате си Seiko просто защото винаги сте искали такъв часовник – нищо, че банята тече. Правите го не за да впечатлите другите, а да се чувствате по-важни пред самите себе си. Да създадете илюзията, че нещата са по-добре, отколкото изглежда. Или, нашия популярен израз – “да се почувствам като бял човек”.

Трето – ако харчим повече от средното за даден социален кръг. Например, живеете в обикновен квартал, но строите голяма къща с два басейна и хеликоптерна площадка. Или, ходите на фитнес в зала, където мазилката пада и работи само 1 от 6-те душа, но марширувате гордо с маратонки Nike за 750лв.

Ако финансовото ви състояние се е променило значително, редно е или да промените обкръжението и местата, които посещавате, или да сте по-дискретни относно промяната. Все пак, ако внезапно загубите всичките си пари, логично е в един момент постепенно да промените начина си на живот. Защо обратното да е толкова странно? Ако искате да правите като римляните, идете в Рим.

(3) Харчим по необходимост

[Моята шефка] определено беше от този тип хора. Тя живееше доста под стандарта, който можеше да си позволи и беше пестелива до степен, в която можеше да дава уроци на Чичо Скрудж. Когато кранчето в нейната баня започна да капе, Кей всяка вечер слагаше канче отдолу. Сутрин го изливаше в машината за лед или, ако беше пълна, в един бидон с вода за цветята.

[Моята шефка] беше против да се купува каквото и да е, което не е абсолютно необходимо. Една вечер се наложи да отида до Fareway (супермаркет), за да върна три от петте глави лук, които бяхме взели. Оказа се, че две щели да стигнат.

Може би пестеливостта на [Моята шефка] беше малко крайна (в магазина ми върнаха $0.60), още повече, че тази пестеливост беше съзнателен избор, а не следствие от липса на пари. Тогава просто не можех да си обясня защо един човек би искал да живее по този начин. Затова я попитах.

“[Име], защо спиш в приземната стая? Защо не се преместиш в някоя от стаите на партера?”
“Защото нямам нужда. Аз просто спя там, а през деня и без това работя на партера.”

Тогава не правех разлика между думите “пестелив” и “стиснат” – за мен “пестелив” беше просто по-учтива версия. Всъщност, Кей беше определила приоритетите си в живота и не виждаше смисъл да дава пари за други неща. Да, тя имаше Ягуар, но той стъпваше на шосето само при специални поводи – например ако ходехме някъде с Кари и Мейсън (дъщеря й и внучето и), когато идваха на гости. Благодарение на пестеливото си отношение към парите, Кей също можеше по всяко време да се качи на самолета и да отиде да ги види.

СТЪПКА ПО СТЪПКА

Както споменах в началото, има много литература по въпросите за личните финанси. Моите впечатления са, че наистина преобладават книгите, които ви учат как да мислите мащабно и ви насърчават да си осигурите независимост, като се откъснете от рутината на 8-часовия работен ден. Тези книги са хубави, защото ви дават съвсем нова перспектива за начините за печелене на пари. Те могат да ви заредят с много смелост и оптимизъм – може би повече, отколкото е разумно.

Преди да отворите първата си книга по инвестиране, създаване на пасивен доход или собствен бизнес, е добре първо да сложите личните си финанси в ред. За съжаление не знам в България да има издадени добри заглавия, посветени на спестяването, при все че има един куп книги за забогатяване.

Ако искате да имате много пари, първо трябва да се научите как се работи с пари – и по-добре да започнете с малко. Научете се да пестите, да правите бюджет, да определяте кое е важно и кое – не. Научете какво наистина означават парите за вас, какво биха могли да ви дадат или да ви костват. Едва когато можете да се оправяте с малко пари, ще можете успешно да управлявате повече пари – при това евентуалните “уроци” от загубите няма да са толкова скъпи.

Както казват американците, трябва да се научиш да вървиш, преди да можеш да бягаш.