Успех и провал в бизнеса (+1 пате бонус)

Строго погледнато, понятията “успех” и “провал” конкретно от гледна точка на бизнеса се дефинират лесно. Ако сте избили началната инвестиция и сте на печалба, това е успех. Ако сте на загуба, това е провал.

Ако сте на нулата… ами няма дълго да останете там :) – ще поемете нагоре или надолу, попадайки в една от двете категории.

Не-толкова-строго погледнато обаче, дали един бизнес е успех или провал зависи също от вашето мерило. За едни 200лв чиста печалба месечно (след като си платите и калкулираната “заплата” на себе си) може да е успех, но други може да махнат с ръка, че не си струва.

Но най-вече – зависи какъв е основният ви двигател в бизнеса. Има два подхода:

1. COLD HARD CASH* ИЛИ ВСИЧКО Е ЗА ПАРИТЕ

*букв. “студени твърди пари”

Бизнесът с боклука
"Апетитният" бизнес с боклука

Първият вариант е вашата цел да е единствено и само пари. Без никакво емоционално обвързване.

Типичен пример е бизнесът с извозването на боклука. Никой не го прави от любов към самата дейност, всъщност вероятно повечето хора биха я отбягвали. Което пък вероятно е един от факторите този бизнес да е апетитен като бизнес. (Е, също и безусловната необходимост от него, както и сладките обществени поръчки.)

Друг пример могат да са строителните предприемачи. Някои като Доналд Тръмп са влюбени в сградите и строителството (по собствените му думи), но повечето са привлечени единствено от възможностите за печалба. Не от идеята да създават уникално красиви и уютни сгради.

2. “ОБИЧАМ РИСУВАНИ ПАТЕТА” ИЛИ БИЗНЕС ОТ ЛЮБОВ

Доналд Дък и бизнесът с патетата :)
Доналд Дък и бизнесът с патетата :) Източник: pencilink.blogspot.com, худ. Карл Баркс

Страстта обаче явно е ключова съставка за успеха в един бизнес. Макар да има хиляди богати строителни преприемачи по света, името Доналд Тръмп изпъква сред останалите. (Както и банковата му сметка.)

Понятията “успех” и “провал” стават малко по-разтегливи, когато първо искате да си “начешете крастата” :) и после като второ да изкарвате пари от това. Подобен е случаят с Дисни и Карл Баркс, автор на сладурите от Патешки истории и Доналд Дък. (Повече за тях – очаквайте скоро.)

(Имам предвид аниматорите, не патетата :))

Тук разбира се ако работите изцяло на загуба, като “успех” може да броите единствено реализацията на творчеството си, а не толкова реализацията на идеята като бизнес такава.

Скот Адамс, авторът на Дилбърт, в началото е бил пълен провал от бизнес гледна точка. Никой не е искал да публикува комиксите му – редакторите са смятали, че няма да има никакъв интерес към тях. The New Yorker и Playboy са отхвърлили скиците му. Едва през 1989, когато Адамс е на 32 години, идва първия пробив – публикация в United Media и скромния чек от около $350 долара. Пет години по-късно, през 1994, Дилбърт-комиксите на Адамс вече се публикуват в 400 вестника.

През 2000-та година комиксът излиза в 2000 печатни издания в 57 страни.

Така че не е казано, че само “студения” бизнес може да бъде брутално успешен, както виждаме и от Дисни, и то Адамс. И от Стивън Кинг , ако помните.

3. УСПЕХ ИЛИ ПРОВАЛ Е БИЗНЕСЪТ – ЗАВИСИ ОТ ЦЕЛТА

Въпреки че от един бизнес се очаква главно да носи пари, той може да е бил създаден с друга цел. Например – лично удовлетворение. Например – обществена полезност. Например – пропаганда на идея.

Има собственици на бизнес, които могат да развият бизнеса си, но не искат, тъй като това би означавало загуба на контрол върху качеството или отклоняване от идеалната цел.

Да вземем Дисни. Както знаете, освен традиционните Дисни-анимации, в момента компанията прави най-различни продукти: от 3D анимация до игрални филми. Имат и свой детски канал – The Disney Channel, конкуренция на Cartoon Network.

Макар че от бизнес-гледна точка новите продукти сигурно са абсолютно успешни (т.е. носят голяма печалба спрямо началната инвестиция), от малко по-идеалистична гледна точка може би не е точно така. Аз, като голям фен на класическите Дисни, гледам малко резервирано и със смесени чувства на продукциите, които се отклоняват от традиционните.

"Новата Кока-кола"
"Новата Кока-кола" днес може да се намери само на островите Яп и в Американска Самоа. Снимка: Wiki

Впрочем легендарният погрешен ход с промяна вкуса на Кока-колае продиктуван именно от стремеж към по-големи печалби и Кока-Кола да си вземе обратно предишния голям дял на пазара (който по това време Пепси изяжда).

Оказва се, че да гониш само печалбата – без да мислиш за феновете на продукта – може да се окаже лош съветник.

От друга страна обаче, да се подхожда към бизнеса само със страст също не става. Нужна е известна дистанция, за да може да виждате ясно нещата. Вероятно ще имате най-трезва преценка, ако не сте емоционално обвързани с бизнеса.

А и нали я знаете американската приказка – “Nothing personal… it’s just business”(Нищо лично – просто бизнес)?

 

15 thoughts on “Успех и провал в бизнеса (+1 пате бонус)”

  1. Ето заради такива статии, Рая, обожавам да чета блога ти. Поднесено забавно, интересно и се чете адски леко! :)

  2. Благодаря, Теди! :) Тези твои думи са ми като шоколадче в края на един дъъъъъъъъъъъълъг ден :)

  3. Ако мога да не се съглася с Тръмп и банковата му сметка, но това е само заяждане на дребно. Поздравления.

  4. Тръмп не го следя отблизо, от неговите книги съм чела ако правилно помня “Изкуството на сделката”. Готина беше.

  5. Казах “готина” :) Не помня всичко, но помня че почти на всяка страница имах нещо подчертано. Имаше един съвет от рода на “искай да говориш директно с шефа”, друг беше като искаш администрацията да ти разреши нещо, предварително да си подготвил всичко възможно, вкл. това, което е част от НЕЙНАТА работа, а не от твоята. Разказва за идеите си, за търсенето на финансиране.

    Много яка случка беше – почнал Тръмп някакъв строителен обект съвместно с някакви японци ли какви там. Обаче нещо му бавели финансирането от банката, а японците ще идват утре да гледат на място обекта и очакват да видят как кипи работа. И какво да направи Тръмп?! Ужас!

    И накрая викнал едни момчета и им казал да карат машините – без значение накъде и какво правят, само да изглеждат много заети и да вдигат шум.

    Дошли японците и наистина – кипи работа, шумно, едвам си чуват приказката.

    По едно време единия японец вика на Тръмп – “Извинете, защо тоя багер запълва дупка, която допреди малко копа?” И Тръмп се паникьосал, но после видял, че човекът пита с любопитство, а не с разбиране, и го замотал.

    Е такива неща :)

  6. Мда,кефят ме съвети от сорта на “Не правете компромис с цената”,”Говорете директно с шефа ” и.т.н. , които са като някакви мантри но са безмислени, ако не са подкрепение с много яки примери за всякакви варианти как точно да стане това

  7. Ммм, ами или малко четеш, или много силна памет имаш :)) Шегувка. Аз от книгите, които чета, запомням много малка част.

    В неговата там за шефа дето говори си беше с пример от реална ситуация, като нали не става дума за някакъв шеф, дето всеки може да се уреди да говори с него. То това беше по-интересното, как се е намърдал за среща. Но и тук не помня подробности :) Все пак беше преди повече от година като я четох.

  8. Тръмп с милионите на баща си ли няма да се намърда??? Дай ми и на мен тия милиони и ще видиш…то цяло чудо че не ги е разпилял още…

    А за четенето…чета често но наблягам на едни и същи книги и затова ги помня сигурно

  9. Е чак милиони не са били на баща му, но определено е имал добър старт, няма какво да се лъжем :) Най-малкото контактите е наследил от него.

  10. на който му е интересно – mrdemarco мисля ,че се казваше, отрича тази глупост, че трябвало да правиш нещо, което ти харесвало. На хората не им дреме, дали на теб ти харесва примерно да правиш спортни автомобили, ако единственото, което се търси е джипове, си ги чукаш в главата тея неща и това е.
    Много брутелен тип, супер директен, ама изклю

  11. Естествено, трябва да се съобразяваш и с това какво се търси. Но не може да се пренебрегне силата на таланта и вътрешната мотивация.

    Знам, че е модерно да се отричат разни неща, но все пак черното си е черно, бялото си е бяло.

Leave a Comment