Успехът, Парите, и други илюзии за Щастието :)

33 за мен е възрастта, на която съм постигнала всичко, което съм искала.

На първо място – семейството.
На близко второ място – хубава работа. Или “кариера”, ако реша да бъде кариера.
На трето място – пари.
Пак на трето място – себереализация.

Моят път започна от едно малко градче, (толкова малко!), където мама и тати гледаха кокошки на двора, топлехме се с печка на дърва и въглища, на която се и готвеше, и стопляхме вода в една стара пералня, за да се изкъпем с канчето, а лятото в същата пералня варяхме компоти – да не кажете, че сме били потомствени софиянци с три наследствени апартамента и половината ни род са висшисти на държавни длъжности!

Аз съм един доста успешен човек, само на 33, и съм живият пример за това как човек сам изгражда живота и успеха си. Пречи ви България – ами аз съм в Англия! Не ви ценят на работа – сменете фирмата, аз съм сменила над 10! Няма работа във вашия град – ами сменете града, аз съм се местила 4 пъти! Не знаете английски – ами научете го, първата ми оценка по английски беше тройка, а после аз ДАВАХ частни уроци по английски и ИЗКАРВАХ ПАРИ с това! Нямате мъж – ами намерете си, аз с моя мъж се запознах по интернет – всичко зависи от вас! Нямате поле за изява – ами направете си блог, аз моят го започнах от нулата без никой да ми е помагал! Публикуваха ме в един куп издания, включително оригиналните Forbes и GetRichSlowly! И на всичко отгоре имам една солидна сума пари в банката, с което няма как да не се гордея, като знам откъде съм тръгнала с 5000лв дългове!

Не знам дотук дали стана ясно, но – ако сте на 33 или повече и не сте като мен супер успешни, сте баси цървулите и проблемът си е само ваш, понеже само се оплаквате и нищо не правите. Виждате проблеми, вместо да създавате решения, не сте си настроили съзнанието на правилната вълна и бла бла бла бла бла бла бла бла…

Бла! :)

.

(скролнете надолу)

.

(още надолу)

.

.

(ооооще малко)

.

.

.

(благодаря! продължаваме!)

.

.

.

(е стига скролвахте, де! :)))

.

.


Всички неща, които написах за себе си, са абсолютно верни.

Не знам дали сте очаквали след всичкото това скролване да ви кажа, че не са верни. Или нещо от рода на “успехът не е най-важното”.

Но искам да ви попитам – как се почувствахте, когато прочетохте тези неща? 
а) Подразнени от моите успехи?
б) Малко посърнали, защото вие “нищо не сте постигнали”?
в) (озлобено) “тая пък Рая за каква се мисли?!…”

На Рая нищо човешко не й е чуждо! :) Аз съм изпитвала всички тези неща, когато съм чела подобни истории за други хора. За техните истории не мога да говоря, но нека да ви кажа още няколко неща за моята история и моя успех.

(Както виждате, аз обичам да говоря за себе си и своя успех. Гледам да я вмъкна тая фраза, “моя успех”. Това е, за да не би случайно да забравите аз колко съм успешна. Или да се усъмните в моята успялост!)

В България, и не само, хората масово страдат от някаква мания за успех и пари. Окей. По-добре мания за успех и пари, отколкото апатия и посредственост. 

Няма лошо човек да си знае цената. Няма лошо да изложиш фактите и да кажеш – направил съм това и това. На моя блог също има, ако сте кликнали на линковете от началото, написано какво съм постигнала.

Но си има време и място, когато може, дори трябва – да кажеш в какво си успял.

Примерно, на интервю за работа.
Примерно, когато кандидатстваш за бизнес-заем.
Примерно, когато търсиш рекламодатели за сайта.
Примерно, когато искаш да вдъхнеш кураж на детето си.
Примерно, когато баба е на гости и със светнали очи чака да я зарадваш.

Иначе ми идва малко в повече. След като си успял и доволен от живота (за себе си),

Та, другата страна на моята история, “моя успех” и солидната сума в банката:

С мъжа ми караме две коли, едната е 2005та, другата 2007ма година. Купени на старо.

Имаме пари в банката, но и бяхме инвестирали много пари, за да заминем в Англия.

Публикуваха ми един материал във Forbes, навремето, и какво от това?

Не изглежда толкова впечатляващо, нали?

Тогава, аз успяла ли съм?

И кой трябва да го каже това? Аз? Хората? НАП? Онзи приятел, с който уж сме приятели, но отдавна се съревноваваме?

Та – успяла ли съм?

Изобщо не ми дреме.

Защото Успехът и Парите са едни големи илюзии. Единствената истина е Щастието. И за да не си помислите сега, че ще почна да ви говоря за енергии, вибрации, подсъзнание или как съм открила Исус в живота си, пояснявам:

Успехът и Парите са един големи илюзии, защото дори да сте най-успешните и богати хора на света, един ден ще си отидете и всичко ще свърши. Успехът и Парите днес са тук, утре – може би. Колелото се върти. Защо трябва нашето щастие да зависи от това дали сме успешни и дали имаме пари?

Когато си харесваш работата, или професията, и се развиваш, този успех носи щастие. Тогава си струва. Когато изкарваш пари от блога си, и писането ти е страст, тогава тези пари носят щастие.

Но много хора правят някакви неща, живеят в чужди страни, или градове, само защото според останалите това било Успех или носело Пари. И тези хора правят себе си нещастни, защото когато правиш кариера само за да кажеш “вижте ме, аз съм голямата работа”, когато се претрепваш от работа само за да кажеш “вижте ми новата кола и голямата къща”, ти реално правиш нещо едва ли не против волята си.

Ние, хората, можем да сме щастливи по много начини. Мен например kadebg ме прави много щастлива, защото обичам да пиша, и защото обичам да помагам на хората. Когато някой ми изпрати мейл и ми разкаже своята история, или иска да ме пита нещо, или просто ми пише да ми каже “благодаря” или “много ми харесва твоя блог”, това ме прави МНОГО, ама МНОГО щастлива. Не че блогът сам по себе си ми носи кой знае какви пари или е кой знае колко популярен. Но ми дава това, от което имам нужда, и аз си го обичам. Гордея се с него. Помага ми. Вашите коментари ми помагат и ми дават перспектива.

Та, искам да кажа, че Успехът и Парите сами по себе си са илюзии. И че е много лесно да бъдат симулирани. Много е лесно да се направиш да изглеждаш… някакъв. Какъвто не си.

Защо го правим?

Може би защото искаме повече уважение от приятелите или колегите си. Но ако е така, не е ли по-добре просто да прекарваме повече време с тях и просто да станем по-близки? Вместо да се мъчим да ги впечатлим с това “колко сме успешни”? Защото всъщност на кого му дреме колко сте успешни?

Ако сте инициативни, интелигентни, работливи, любопитни, любознателни, и добри, за мен Вие сте едно прекрасно човешко същество.

Дали това прекрасно човешко същество, във Ваше лице, ще е успяло или не, ще е богато или не – няма значение. Понякога на прекрасните човешки същества им се получават нещата, друг път – не. На някои им се получават от първия път, на други – от десетия, на трети – от двеста и десетия (ако имат толкова опити, де! в живота не е баш така).

Това е.

Толкова е просто.

Наистина не знам защо се възхищаваме само на “успелите по стандарт”. Една самотна майка с две деца, която работи в Кауфланд и успява да осигури спокойствие и сигурност на децата си, за мене е човек за пример. Един студент, който работи на две места и се издържа сам, също е човек за пример. Един татко, който развива бизнеса си с картофи на пазара и активно търси да осигури време за семейството си, също е човек за пример.

Това са за мен най-успешните хора: ежедневните герои.

Които често не забелязваме.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email! Потърсете kadebg във Фейсбук!

20 thoughts on “Успехът, Парите, и други илюзии за Щастието :)”

  1. Браво, Рая,

    По моите критерии, ти си успяла. Много се промених през последните десетина години. Предишният Стойне щеше да си каже “Тази пък за каква си мисли” :), но докато четях поста си казах – “Супер. Много се радвам на успехите на Рая, защото я чувствам близка (все пак съм чел всичките ѝ материали, и съм “преживял” всички нейни успехи, провали, съмнения и реакции на случващото се)”.

    Виждам в теб някакво огромно израстване в мисленето (не знам дали се дължи на живота в Англия или има и други причини). Да кажеш “Да, аз успях” не е лесно, но да признаеш, че основното нещо не са парите, колите и т.н, а щастието и това да се чувстваш добре, е още по-трудно.

    Ти си пример, че нещата могат да станат, дори ако си роден в малко градче в небогато семейство (колкото и да го отричаше преди) :)

    Пожелавам ти успех и не спирай да пишеш – имаш много фенове в България.

  2. Много, много адмирирам този пост! Чета блога от няколко години, за някои неща съм се съгласявала, на други вътрешно съм опонирала. Хареса ми чувството за самоирония и познаването на това къде е мястото на човек, без свръхпретенции, които толкова обилно преливат от други места и много ме озадачават. Кога откровеното говорене се замени от фалшивата интернет реалност? Обичам интернет, но не спирам да мисля за преиначените истории в него и свръхочакванията, които внушават. Поздравления за поста!

  3. Благодаря ти за поста, Рая! Чета ти почти от самото начало и ми липсваше тези няколко години пауза. Винаги ми е харесвала борбеността ти и определено ще се съглася, че ако човек иска нещо, само и единствено от него самия зависи да го достигне. Само ми се иска в един момент да се върнете в България и да вдъхновявате хората около себе си, защото те имат нужда именно от такива “ежедневни герои” като теб, съпруга ти и хиляди други :-) Разбира се, последното си е просто мое лично пожелание :-)

  4. И на мен ми хареса поста. Но не ми харесва това, че успехът и парите не могат да ти носят щастие. Могат, разбира се! Ако се съревноваваш с някой, независимо на какво ниво, дали материално, дали например, кого обичат повече, никога няма да бъдеш щастлив. А ние всички сме различни. С различни заплати, различно образование, с различни успехи.
    Успех! Това е прекрасна дума. Носеща вяра. Когато човек си постави някаква цел и тръгне да я постига трябва да има вяра. Така, от тази гледна точка, успехът не е илюзия. Той ни дава нова вяра в себе си. Един път успял ли си, чувството е страхотно, независимо дали е свързано с пари или не. Понякога човек дава пари, плаща, за да може да научи език например и това е успех.
    (Май трябва да си отворя свой блог…:))

  5. Благодаря на всички за хубавите думи! 😊

    Тони – поздравления за теб и всичко, което правиш!

  6. @Диана – могат, разбира се! Но не са едно и също със щастието. Ако работиш нещо, което те вдъхновява, и в тази сфера се чувстваш успял, полезен, изкарваш пари – това ще те прави щастлив. Ако се занимаваш с нещо, което не ти допада, или ако си в ситуация, която не ти допада (грешно място или грешни хора), тогава колкото и да постигнеш, няма да си щастлив. Това имам предвид. :)

  7. @Мая – благодаря ти много за хубавите думи и за търпението през годините! Може и да се върнем, ще видим. :)

  8. @Диана – забравих да кажа: да, направи си блог! Неочаквано интересно преживяване е! :)

  9. Хубав материал Рая, радвам се колко автентично пишеш. Успеха е относително нещо и никак не е константа. Човек има високи и ниски точки. Имаш много хубаво, положително отношение към живота и търсиш решения. Това помага. Също и късмет. Той също е елемент, макар и не единствен. Живота не е шах, а по скоро табла. Важно е как играеш, ама помага като имаш зар. Надявам се виждаш и това. :)

  10. Уникален пост,поздравления…. в един пионеркси блог, на които съм последовател отскоро,защото преди това бях… да го кажем…бавен и неориентиран.

    Продължавай така, че много плява и ще си мисля, че съм един от малкото различни (или че аз нещо не съм както трябва)
    Поздрави и на Стойне,че и той има сериозен принос в по ново време с добрата книга :)

  11. @Нина – о, да! Късметът и обстоятелствата определено играят много важна роля в живота. Далеч съм от мисълта, че всичко зависи само и единствено от човека.

  12. Супер пост!
    Много ми хареса!

    Нищо не може да замени щастието.
    Нищо.
    Парите и успехът са супер. И носят много ценни емоции. Дават сигурност, чувството на самоуважение и така нататък.
    Но нищо не може да се сравни с моментите на щастие.
    Да, щастието не е някакво продължително състояние, тип “нирвана”, което достигаме веднъж завинаги, а мигове. И всъщност, рядко са грандиозни и епични, а най-често са обикновени , делнични случки -да прегърнеш детето си след дълго отсъствие, да направиш майка си и баща си горди от твоя постъпка, да изпеете любима песен заедно цялото семейство. Ей такива едни споделени мигове, които оцветяват спомените ни в топли цветове.

    Може би защото постигането успех и натрупването на пари са лични постижения, а истинското щастие е винаги споделено.

  13. Рая, супер си!
    Съгласна съм абсолютно с всяка твоя дума!
    Продължавай все така!

  14. @Живка – благодаря за хубавите думи! :)

  15. Браво! Невероятна ”мъдра” и ”зряла” статия, която трябва да достигне до по-голяма аудитория; все повече хора в забързаното ежедневие и гонене на стандарти да разберат как работи простичкия живот!

  16. Адмирал високата стойност която давате, но за мен успял човек в чужбина е наполовина успял. Наполовина, защото е отишъл да търси щастие другаде, а не в родината си, където успехът е дори по-лесен от колкото в Великобритания.
    Поздрави и успех.

  17. @Ивайло – всичко е субективно. В чужбина е много по-стресиращо.

Leave a Comment