3 правила за висока заплата (2)

Възможно ли е тези правила да са дори по-лесни от първите три?

Аз казвам – да! Защото тези са по-скоро политически и за разлика от първите, не са свързани със здрава работа и повишаване на квалификацията :) Ако се чудите за какво говоря, ето линк към първите 3 лесни правила за висока заплата . Задължително ги вижте!

Тази публикация трябваше да излезе другата седмица, но е пусната по-рано по повод създаването на тайната Facebook група за Лични финанси, както и Facebook страницата “Лични финанси”. За покана за включване – пишете ми на мейла :)

А сега продължаваме нататък. Нямам търпение да чуя какво мислите по въпроса, особено Dude от nbaprobet. blogspot.com :) Дори може отново да се обзаложим с Productiven – аз казвам, че Dude ще ги хареса. Имаме ли бас? :)

5) Внимавайте с приятелствата!

Разбирателството е едно, приятелството – съвсем друго. Не си позволявайте близки отношения с хора, с които работите пряко.

На нова работа вашата нужда от по-близък колега, на който можете да се доверите, е разбираема. (Справка – Terra incognita или страхът от непознатото) Не бързайте да се сприятелявате, особено когато още не знаете кой кой е и какъв е.

Дори и на по-късен етап приятелски отношения с ваши преки колеги са много рисковани и могат много да усложнят нещата. Ами ако вашият приятел не се справя добре? Или ако утре един от двама ви се издигне? Това ще ви накара да се разкъсвате между задълженията си като приятел и тези в професионалната сфера. Затова или спазвайте дистанция, или търсете приятели от други отдели.

6) Намерете важните хора

Дайте си време да “подушите” наоколо. Разберете каква е обстановката, кое се приема добре и на кое се мръщят, какви са порядките и най-вече – намерете важните хора. “Важните” хора са тези, от които зависи издигането и заплатата ви. Такива са обикновено прекият ви началник и този над него, може би и HR директорът. Други хора, които не са толкова “важни” по длъжност, но които имат влияние върху важните, са:

– приятелите на прекия ви началник
– определени клиенти
– преките ви колеги
– …

7) Харесайте се на важните хора

След като намерите важните хора, постарайте се да им се харесате. Старайте се за тези неща, които ще впечатлят тях. Ако не можете да се харесате с важните хора, задължително се постарайте поне да се разбирате и в никакъв случай не обтягайте отношенията си. Няма значение колко много ви дразни някой от тях – ще намерите начин да се справите.

7а) Не се сприятелявайте с важните хора

Не си позволявайте да сте фамилиарни, тоест прекалено близки с важните хора. Хубаво е да имате по-топли отношения с тях, но в никакъв случай не влизайте в сферата на приятелството, камо ли нещо повече. За справка – вж. 5) Внимавайте с приятелствата!, но имайте предвид, че тук е още по-лошо.

Приятелството с важен човек е нож с две остриета, защото тя / той вече може да ви влияе по две линии – и като началник, и като приятел. Примерно, казва ви “Остани след работа за доклада” и вие отказвате. След това ще чуете нещо от рода “Моля те, много ми е важно” и ако не сте омекнали на първата реплика, ще омекнете тук.

В крайна сметка ще ви е много трудно да откажете. Обиден приятел е достатъчно лошо нещо, а обиден приятел, от който зависи заплатата ви – не ви пожелавам :)

7б) Не се престаравайте

Ако с определен важен човек изпитвате взаимна антипатия, не насилвайте нещата и не се опитвайте да му се харесате – просто няма да стане, само ще засилите полюсите на магнита :) Когато двама разумни възрастни хора усетят, че взаимно не се харесват, театърът е излишен. Дръжте се професионално и покажете, че можете спокойно да превъзмогнете антипатията. Отсрещната страна ще го оцени и ще ви отвърне със същото (ще превъзмогне своята антипатия).

А АКО ВЕЧЕ СТЕ СБЪРКАЛИ НЯКЪДЕ?

Тоест, ако вече сте нарушили някое от правилата?

Е, нищо – поправете нещата, доколкото е възможно, а в бъдеще гледайте да ги спазвате. Най-лесно би било, ако сте на нова работа и имате възможност да започнете на чисто. И все пак човек винаги може да промени поведението си и да се радва на резултатите. Стискам палци!

33 thoughts on “3 правила за висока заплата (2)”

  1. Факт е, че близките и още повече личните отношения в работата не са препоръчителни, но… в случай, че съумееш да ги държиш под контрол са страшно полезни :о)

  2. Ами аз съм в приятелски отношения с колеги и не смятам, че ми вредят, даже напротив. Правил съм грешка и да имам повече от приятелски отношения. Въпреки това те не са се отразили на работа ми :о) Все пак докато сме на работа трябва да се придържаме предимно към чисто професионалните си взаимоотношения :о)

  3. Може, ако под “приятелски тношения” разбираш просто “добри отношения” и ако не са много задълбочени.

    Искам да кажа, че ако с даден колега/колежка станете близки, разказвате си личните проблеми, как са нещата в семейството, какви планове имате за следващата си работа – това не е добре, защото всеки момент може да се обърне срещу теб. А да се сприятеляваш с началниците съм твърдо, твърдо против.

  4. Подкрепям напълно Рая тук, работата затова е работа, а не удоволстивие, за да я разграничаваш. Отношенията ми с колегите се затоплят , когато ми станат бивши:)

    Иначе гледам предимно да си пазя гърба, и не завързвам приятелства , които ще ме карат да съм нащрек , да не кажа нещо, което да се използва срещу мен

  5. Е той dude какви отношения ще има? За 1, макс 2 години няма време за такива работи, така че няма как да не се съгласи с теб.:)))

    Иначе 6) и 7) много ми харесват. Даже не съм сигурен, че хората наистина разбират важността на това разбереш кой е важния човек в една организация. За да сме в тона на коментарите, 20% от хората във една фирма влияят на останалите 80%. Т.е. каквото те мислят за теб, такова ще е общото мнение на всички :)

  6. Хехе, ами – благодаря и на двама ви!

    Продуктивен – приятелство може да се завърже и за няколко месеца, тъй че с тезата ти “за 1-2 години няма време” не съм съвсем съгласна :)

    Dude – да, хубаво е понякога и с теб да сме на едно мнение, понеже обикновено имаме по-различни погледи върху нещата :)

  7. Явно много зависи от компанията, в която работиш. Аз съм в приятелски отношения с няколко мои колеги и това не пречи на служебните ни взаимоотношения. А това, че работата трябва да е само работа, но не и удоволствие съм твърди против! Не казвам, че трябва да си правиш купон в работата, но за мен е много важно да работя това, което ми е приятно, да ми доставя удоволствие. Това ме мотивира и ми помага да намаля стреса. Това в никакъв случай не значи, че се отнасям несериозно! Но при положение, че прекарваш голяма част от деня си с тези хора, с които работиш ако не е удоволствие за теб положението никак не е добре! Бил съм в това положение и не се задържах много време :о) Пак може би опираме до личното мнение.

  8. Караманчев – хубаво е работата да ти е приятна, но в крайна сметка целта е друга – да изкарваш пари. Да имаш по-близки колеги също няма лошо, но ако станете прекалено близки това почти сигурно ще създаде проблеми и за двама ви, ако работата на единия е свързана с тази на другия.

    Казваш, че приятелските ти отношения не пречат на служебните… добре, може да е така. Обаче ако стане проблем във фирмата или се окаже, че вашият отдел/екип е допуснал някаква грешка и се търси виновен – ще видиш как много бързо ще охладнеят отношенията ви.

  9. Не е задължително едното да изключва другото (работата за сметка на взаимоотношенията). А именно в проблемните ситуации екипът (също като приятелите) се сплотява. Пак казвам, че приятелските отношения (дори по-близките…) не трябва да взимат превес над служебните. Така че при условие, че и двамата сте професионалисти всичко е наред :о) Поне до момента не е имало случай, в който да ми навредят.

  10. Пожелавам ти да няма и за в бъдеще… но статистиката работи против теб :)

  11. Чакай, чакай, статистиката работи против хората, които бъркат служебните с личните взаимоотношения или тези, които постигат целите си само и единствено благодарение на личните си взаимоотношения със свои колеги, от които зависят по един или друг начин. Това е съвсем друго! Идеята ми е, че нищо не трябва да се абсолютизира. В това число и съветът ти, че не трябва да се влиза в близки отношения (приятелски) с колегите си. Ако е толкова лесно да се компрометираш по този начин проблемът определено не е това ;о)

  12. Винаги има изключения, така е.

    Но едно приятелство винаги натоварва и СЕ натоварва от служебните взаимоотношения. Изпитвала съм го и върху себе си и ти казвам, че като стане напечено всякакви топли чувства се изпаряват. Виждала съм и какво става с двама “приятели”, когато единият стане шеф на другия. Виждала съм го и при момичета, едната ми беше съквартирантка и все се оплакваше как колежката й (забележи – не шефка) редовно й оставяла работа и като имало нещо спешно, все “нямала време”. И така докато едната не напусна (моята позната).

    Според мен приятелите трябва да са ти само приятели, колегите – само колеги, съквартирантите – само съквартиранти. Смесиш ли някое от нещата, страдат и двете категории. Казвам ти го не за да си налагам мнението, а просто да споделя моя личен опит. Не е нужно да го приемаш, но просто го имай предвид като теория – просто една идея повече :)

  13. Явно и двамата говорим от личен опит, единият положителен, другият – не. Само за справка: В моят случай взаимоотношенията са се запазили, въпреки че в началото сме били на едно ниво, а сега нещата са се променили. А примерът, който даваш определено не става въпрос за приятелски отношения, а чисто използване на привидно добри взаимоотношения. Определено си мисля, че дори да не бяха колежки в личният им живот щеше да е същата история, едната ще се възползва от другата. Но с това спирам, тъй като не мога и не искам да ти променям мнението по темата. Както се казва, всеки гледа от собствената си камбанария :о)

  14. Добре, тогава да направим така: аз вече имам предвид твоята теория, и ти имай предвид моята. За моите познати може и да си прав, че и да не бяха колежки щеше да е тъй. Но при всички случаи ако не бяха приятелки, и двете щяха да са си още на работа, а не да се налага едната да напусне. Този риск винаги го има и ако при теб не се е проявил – радвай се, но не разчитай всеки път на такъв късмет :)

  15. Разбира се, че имам предвид твоята теория. Иначе нямаше да изпиша толкова коментари ако не ми беше любопитно твоето мнение и гледна точка :о)

  16. добре, караманчев, ще се съгласиш ли, че едно приятелсто се заражда на база на някаква откритост и между хората, и доверие. Ако за това си съгласен, ми кажи следното- смяташ ли, че на работното място всички сте конкуренция. Аз лично да. Щом сме конкуренция- няма приятелство между нас. Всеки е потенциален съперник и аз не мога да съм напълно открит с него, както и да му имам пълно доверие, а това не е приятелство за мен

  17. Напълно съм съгласен, че едно приятелство се гради на основата на чесността. Но, че на работното място всички сме в конкуренция не съм съгласен! Как по точно един ИТ специалист е в конкуренция с главният счетоводителн, например?! Или служител от отдел Логистика се конкурира с адвокатът на фирмата?! Как по-точно тези хора са съперници?!

    Отделно от това мога да ти кажа, че при мен така се стекоха нещата, че работя в отдел, който има взаимодействия с голяма част от служителите на компанията, на високи и ниски нива. С част от хората имам чисто колегиални отношения, с други сме приятели, както на работа, така и извън нея. Не виждам защо с тях да не мога да бъда приятел, защо да не мога да бъда открит? Само ще вметна, че голяма част от приятелите, които съм намерил в работата сме завързали отношения, когато сме били в един отдел. С част от тях сега работим заедно на едно съвсем друго ниво. Всеки се развива нали така? Когато работим по някой проект ние работим и там няма значение как какъв е на другият. Но същевременно и комуникацията е по-лесна и по-продуктивна. Най-малкото знаеш силните и слаби страни у другият.

    Друг аспект е и това, че когато прекараш известно време в една фирма вече си си изградил име, хората те познават. По този начин е по-лесно да вървиш в кариерата си. Не само нагоре, но и в различни направления. По-малки отдели, с изграден колектив биха предпочели човек, който познават, на който разчитат :о) Това е малко в разрез с философията за JH, но предполагам, че не може да я отречеш? Иначе лично аз също съм привържаник на твърдението, че трябва да сменяш работата (отговорностите си) на около 3 години, за да си максимално удовлетворен и същевременно продуктивен. В моя случай е горе-долу така, но в рамките на една и съща компания.

  18. Не всички на работата са априори конкуренти! Конкуренцията е само един от многото варианти на човешки взаимоотношения.

    И човек не се води винаги от сухата рационалност в поведението си. Точно в работа има едно от най-широките полета за триумф на силата на сърцето пред тази на разума, за избор базиран на сантименти, а не на това кой служител е по-ефективен или по-кадърен.

    Най-прост пример: Двама приятели в компания, чиито качества и кариерни възможности не се припокриват, а се допълват един друг. Това е много силна двойка взаимно прокарващи си път напред тарани. Ако са трима стават направо отбор и на единичен играч ще му е много трудно колкото и да е кадърен да си пробие път напред. Например, ако се бори за дадено място срещу единия от приятелите, а кой ще го заеме решава приятеля на конкурента му.

    Така че, освен конкуренция има и симбиоза – когато и двамата или тримата участници в схемата печелят. Има и паразитизъм. Има цяла палитра от взаимоотношения между хората, както и преливане между тях. Бедните душици винаги търсят шаблон, който да им помага в житие-битието им. Така трябва да бъде или онака е правилно. А живота е толкова шарен и извънрамков, че една матрица, която да бъде щампована постоянно много бързо ще се износи. Нужно е непрекъснато да се прави анализ на променящата се ситуация и да се действа според нея. Знам, че това плаши онези хора, на които им е трудно да мислят динамично, но един скрижал заповеди не стигат млади кандидат мойсеевци

    Особено базирани на абсолютизирания ви скромен житейски опит, който толкова лесно може да бъде изобличен с примери за успехите на хора действали по-точно обратния на вашия начин. Свалете лупата от окото си. Изправете се. Дайте крачка назад и вижте цялата картина с всичките й осукани извивки и непредвидености.

  19. @Герган, всеки има своята гледна точка. Ако използвам твоя пример, при двама човека, макар да се допълват винаги единия има по-прагматична роля, в смисъл извлича повече от другия в своя полза. А при трима винаги един иска да е лидер, това за равенството е пълна утопия, което го говориш. И на фона на годините си, смятам че опитът ми е доста сериозен. Работил съм в компании, които всички ги знаят не само в нашата страна. А забравих да спомена следната схема, обединяване на част от групата в подгрупа, която временно се бори срещу някой, след което борбата прераства във вътрешно групова.

    Така е устроен светът, всеки се бори за своя успех, пожелавам ти да не те хванат неподготвен, да видиш колко е кофти. Аз лично нямам нужда да имам приятели на работното място, аз съм там да взема колкото се може по-добри условия за себе си. В професионалния живот трябва да си играч, което означава да се възползваш от ситуациите, което пък изключва приятелството. Това е поне ако искаш да успееш повече от другите.

    П.С като говорим за екипна работа, не виждам от къде следва аналогия с приятелство? Давам ти пример, нашите национали по футбол през 94-та не можеха да се понасят едни други, но това не им пречеше да са добър отбор. Но колкото и да бяха добър отбор, всички играеха за Стоичков. Той обра най-много лаврите.

  20. @Karamanchev, веднага ти обяснявам каква конкуренция са главният счетоводител със ИТ специалиста- борба за значимост към фирмата, което е почти винаги еквивалентност на по-добри финансови параметри. Не ми казвай , че не си виждал как шефове на различни отдели си правят мръсно, за да вземе техния отдел по-голям бонус от този на другия?

  21. Чакай малко какво им пречи да са приятели и пак да се съревновават?! Не разбирам наистина. А и бонусите се взимат не на база това колко мръсно си направил на колегата си. Те се взимат на база постигнати резултати, на база взети важни и добри решения, на общият ти принос…

    Значимите хора в една организация са тези, които тласкат фирмата напред, които се ориентират в динамичната среда, които умеят да взимат правилни решения…а те далеч не мисля, че се занимават със задколисни игри и интриги. Или аз гледам с много розови очила или ти виждаш само най-черната страна на нещата?! Изглежда, че според теб, за да вървиш напред в кариерата си неизбежно се стига до там, че трябва да тъпчеш хората по пътя си и да им правиш мръсно при първа възможност?! Повярвай ми, никъде не гледат с добро око на такива хора….не и когато лъсне истината за тях. Не забравяй, че никой не е по-важен от фирмата. Колкото и да си добър ако създаваш само конфликти вероятността да си тръгнеш принудително е огромна.

    P.S. Надявам се да не съм те разбрал.

  22. Ами приятелите не се съревновават помежду си според мен. А бонусите се взимат след като всички заслуги се сложат на кантар, поне така би трябвало да бъде. Но освен да се трупат плюсове на своята сметка, може да се трупат минуси на чуждата. Не ми казвай, че не си го виждал това. Не правя мръсно на никой пръв, но повярвай ми, отвръщам жестоко при първа възможност. Това се прави за авторитет- показва на другите да внимават, че не си мека мария. Бий, за да те уважават, нали така.

    Корпоративните игри не са място за приятелства, не и ако искаш да печелиш. Ако просто искаш да участваш е друга бира. Но нали знаеш лафа: за удоволствие играят само слабите, добрите играят за победата

  23. Не, определено не смятам, че приятелите не се съревновават. А за да те уважават не е необходимо да правиш мръсно! И в това няма да се съглася с теб. Уважение се печели с думи и дела, но открити и достойни! Ако това разбираш под участваш, за да печелиш ОК!

  24. това с достойните дела за мен е губеща пауза. аз действам на принципа, ако ми направиш мръсно, ще ти го върна тъпкано, мога да слезна на нивото на всеки, та и още по-ниско. Не се оставям да ме пре***ват, ако оставиш един, ще го направят и други. Затова не мога да имам приятели на работа, по-скоро познати, като ми е пределно ясно, че ще стане точно както казва Рая- при първата напечена ситуация или нещо за делене,всеки гледа себе си. Никога не съм се заблуждавал, че някой от тези хора ще се държи приятелски, като опре до делене на баницата.

  25. Дори не искам да знам къде работиш и какво ти е коствало това. За мен е важно да върша работата си, да се чувствам добре и да вървя напред…но с мои усилия и с открити действия. На два пъти съм имал досег с хора, които са искали да действат по описаната от теб система, и двата пъти не са успяли. И да ти кажа още едно, всеки гледа с друго око на хора, които нямат приятели в работата. Това те кара да се замислиш какво целят и да се пазят от теб. Не мисля, че повечето хора търсят този тип служители….но може и аз да бъркам. Ти си имаш твое виждане, аз мое.

  26. няма никакво значение къде работя, просто си пазя интересите, и не оставям никой да ми играе мръсно безнаказано. Не съм от тези, които дават и другата буза.

    и ми се струва, че не разграничаваш нещата – това, че нямам приятели на работното място, не означава, че имам лоши отношения с колегите си. И едно е да си гадно копеле като цяло, друго е да можеш да играеш играта на гадните копелета, когато те вкарат в нея, а не да си като в небрано лозе. Защото ако си неподготвен, си губещ, колкото и да го отричаш.

  27. А според мен, приятелствата в офиса не се различават по принцип от приятелствата извън него. Най-важно е дали сте истински приятели или ти само така си мислиш. Истинският приятел никога не би ти навредил. Не би те изнудвал заради приятелството ви. Не би се скатал в лош момент. Не би те прецакал заради бонуси или нещо подобно. Ако го направи, значи не ти е бил истински приятел. Следователно проблемът не е мястото, а в хората.

  28. Мисля, че ти не си ме разбрал, никога не съм давал другата буза, но аз не удрям зад гърба, никога! Не ме интересува кой как действа. Получава си го ясно и открито и ефектът е мнооого по-голям. И не съм те разбрал погрешно, не съм казвал, че имаш лоши отношения, просто дистанцирани и ограниченени, в смъсъл сложил си граница, която да не пристъпваш, както казах твое виждане, което аз не споделям и няа смъсъл да продължаваме, няма да те убедя, нито ти мен :о)

  29. @Герган – да, не всички хора на работа са ти преки конкуренти, но малко или много всички се състезават за пари, бонуси, авторитет, власт и прочее. В този смисъл всички се състезават. Понякога има и коопериране – но само ако интересът го налага. Не може кооперирането да се бърка с приятелството.

    Прав си, че не бива да се абсолютизира “скромния житейски опит”. Всъщност аз изхождам не само от моя личен опит, но и от това, което съм наблюдавала при други хора. Статистиката определено работи против приятелствата на работа. Винаги може да се намери пример как нещо е направено в пълен разрез с правилата и е успешно – затова е казано, че всяко правило си има изключения. Въпросът не е дали е ВЪЗМОЖНО да имаш приятели на работа и да успееш – възможно е. Въпросът е колко е ВЕРОЯТНО това.

  30. @караманчев, не целя да те убедя, най-малкото защото няма никаква полза за мен,:)

    Просто споделих, че при положение, че имам много други приятели и познати, не виждам смисъл да се сприятелявам с колегите си, защото много или малко са ми конкуренция. Само да добавя, колкото по-нависоко се качваш в корпоративната йерархия (не само като позиция, а и като пари) конкуренцията става по-голяма, респективно завистницитеа са повече, и мръсните номера растат главоломно. Надявам се, че не си наивен да мислиш, че хората са добронамерени към теб.

  31. Наивен съм до толкова, до колкото си мисля, че всичко зависи от това като какъв човек си се доказал. В случай, че някой се опита да те изкара такъв, какъвто не си, мнооого трудно би убедил в това останалите. Още повече вярвам, че мръсните номера са присъщи на мръсните хора…независимо от йерархията :о) А те, те си личат ;о) Но аз съм все още млад и зелен и не претендирам, че всичко ми е ясно…просто споделям личен опит :о)

Leave a Comment