Теди от zdravduh.com ме върна към темата на един от първите ми постове. Поводът – нейния материал Стойността на вашите пари .

Времето е пари и парите са време - но колко точно?

Времето е пари и парите са време - но колко точно?

Основната идея е, че времето е пари и парите са време. За да си купите маратонки от 50 лв, при 25 лв надница на ден ще трябва да работите 2 дена. Тоест, ако гледаме цената на маратонките във време, вместо в пари, ще имаме маратонки = 2 дена работа = 16 часа от вашия живот.

ВРЕМЕТО Е ПАРИ – НО КОЛКО ТОЧНО ?

Единия начин да разберете колко точно струва вашето време е да си сметнете заплатата към броя часове.

Дали е толкова просто, обаче.

Защото по тая логика, вашето време (часове от живота ви) има една цена при 1000лв заплата и друга – при 300лв.

Което донякъде е така –  от гледна точка на работодателя. Ако аз съм работодател и някой трябва да иде до пощата, ще пратя човека с 300 лв заплата. Естествено. Очаква се, че на другия му плащам повече и че той ще ми изкарва повече. Защо да хабя неговото (по-скъпо) време?

Може да е така от гледна точка на работодателя, но от ваша гледна точка? Не мисля, че хората с по-малка заплата смятат времето от живота си за по-малко ценно. Не мисля, че ако до вчера сте взимали 1000лв заплата и днес ви я намалят на 300лв, ще си кажете – “Хей, заплатата ми падна и времето ми вече не е толкова ценно! Включително за самия мен!”

Ако аз съм работника. При 300лв заплата, ставката ми на ден е към 16лв или 2лв на час. Ако работодателят ми предложи да отделя ЕДИН ЧАС след работа от личното си време и ме компенсира с 3лв* за това, аз няма да се съглася.
*ако предположим, че ми плати извънреден труд по 1.5

Защото 3лв е текущата цена на времето ми в КОНКРЕТНИЯ случай. Точно в този момент. Което не значи, че аз оценявам ВСЕКИ ЕДИН ЧАС от времето си на толкова. Вие сте спазарили с работодателя само определен брой часове (осем) по тази цена – колкото е нужно, за да си осигурите оцеляването. Останалите часове си остават лично ваши и може да ги ползвате за себе си, вместо да ги продавате на безценица.

Вашето време е ценно и НЕВЪЗВРАТИМО. Продадените часове не се връщат – колкото и пари да имате, не може да си купите повече часове живот. Така че независимо колко ви плащат В МОМЕНТА за вашето време, не подценявайте стойността му и го уважавайте.

Така, та къде е разковничето?

Сядате и смятате колко е минимума пари, с който искате да живеете на месец. Примерно, 500лв. 500лв:20дена:8часа = към 3лв на час. Това е цената, която вие слагате на своето време. Ако работодателя ви плаща толкова или  повече – супер! Ако не – търсете си друга работа.

ВИЕ ИМАТЕ ДВА АКТИВА: ПАРИ И ВРЕМЕ

Вашето лично състояние се състои от два актива: пари и време. Както казахме, вашето време е много ценно ЛИЧНО ЗА ВАС. Но за другите? За другите, не толкова.

Защото в магазина не можете да кажете “сега нямам пари, ама мога да ви работя един час за една лютеница”.

От друга страна, ако имате пари, можете да кажете на някого “ето ти пари, купувам един час от твоето време – забъркай една лютениця”.

Тоест, обръщането на времето в пари е по-трудно, отколкото обръщането на пари във време.

Следователно не може да купувате време – за себе си или да платите на някой друг – ако нямате пари.

Разбира се, вие по принцип имате право да ползвате за себе си 100% от времето си, тоест имате право да не работите. Но просто няма как да използвате полагащото ви се време, ако нямате пари. (Не говорим за  почивки и забавления, а елементарни неща като храна, ток, вода, дрехи.)

И в крайна сметка излиза, че макар времето да е ограничен, изчерпаем, невъзвратим ресур – като ценност то е на кантар с парите. Не е по-ценно от тях, нито по-малко ценно от тях. Еднакви са.

САНИТАРЕН МИНИМУМ ОТ ПАРИ

Всички знаем, че трябва да имаме някакъв санитарен минимум от свободно ВРЕМЕ (което е отразено и в Кодекса на труда) за сън и почивка.

Също така трябва да имаме и санитарен минимум от ПАРИ в брой. Колкото и пестеливо да живеете, от колкото и малко неща да имате нужда, няма как да се оправите с 0лв на месец.

Защото нашата система е приела ПАРИТЕ като универсално средство за размяна. Не времето.

ПОСЛЕДНО, КОЛКО ТОЧНО ?

Колко точно струва вашето време зависи от
1) вие самите на колко го оценявате
2) другите на колко биха ви го купили

Дали да загубите 1 час с автобуса, вместо да дадете 10лв за такси, зависи от вашата ситуация.

Очевидно, ако можете във всеки един момент да продадете всеки един час от времето си за 50лв, изобщо не си струва да сте с автобуса.

Но, дори вие самите да оценявате времето си на 50лв/час, това нищо не значи, ако няма кой да ви го купи.

Аз например като давах уроци по английски, живеех в Дървеница и имах един ученик в Дружба 2. Едната посока беше около 40 минути. Иначе ми плащаха 10лв на час. (После с другите ученици станаха 15лв, но в началото почнах така.)

Като сметнем час и половина път + един час урок + обличане и път до спирката, реално продавах 3 часа време за 10 лв, тоест 3лв/на час.

Тогава къде ми е сметката ли?

Ами от една страна, исках да набера опит и да имам човек за препоръка, за да мога после да имам повече ученици на по-добри цени (както и стана).

Но основната причина беше, че тогава нямах друга работа. Опирах санитарния минимум на парите :) а времето си изтичаше. И предпочетох да го обърна в пари.

Бих могла да философствам, че като седя вкъщи уча, чета материали, изобщо – инвестирам време в развитието си. Ама истината беше, че се оливах да гледам филми и да се занимавам с глупости :)

Някои хора на мое място сигурно биха казали, че 3лв на час за пътуване в скапаните автобуси до Дружба 2 и един час да обясняваш елементарен английски на дете, което само се върти на стола и гледа часовника, просто не си струва. Биха казали, че за 3лв на час не си струва да се лишават от комфорта на дома, хубавото време навън или последния епизод на Хаус.

Но аз си мислех просто, че моето време изтича през пръстите ми и аз не улавям нито едно левче в шепите си от тая работа.

Въпрос на мнение, нали :)

PS: Като казах “Въпрос на мнение”, не забравяйте да си кажете мнението по първия въпрос от рубриката.

PPS: Споменах ли, че тогава до Дружба пътувах гратис, в пълен разрез с добрите нрави :)