Времето е пари – но колко точно?

Теди от zdravduh.com ме върна към темата на един от първите ми постове. Поводът – нейния материал Стойността на вашите пари .

Времето е пари и парите са време - но колко точно?
Времето е пари и парите са време - но колко точно?

Основната идея е, че времето е пари и парите са време. За да си купите маратонки от 50 лв, при 25 лв надница на ден ще трябва да работите 2 дена. Тоест, ако гледаме цената на маратонките във време, вместо в пари, ще имаме маратонки = 2 дена работа = 16 часа от вашия живот.

ВРЕМЕТО Е ПАРИ – НО КОЛКО ТОЧНО ?

Единия начин да разберете колко точно струва вашето време е да си сметнете заплатата към броя часове.

Дали е толкова просто, обаче.

Защото по тая логика, вашето време (часове от живота ви) има една цена при 1000лв заплата и друга – при 300лв.

Което донякъде е така –  от гледна точка на работодателя. Ако аз съм работодател и някой трябва да иде до пощата, ще пратя човека с 300 лв заплата. Естествено. Очаква се, че на другия му плащам повече и че той ще ми изкарва повече. Защо да хабя неговото (по-скъпо) време?

Може да е така от гледна точка на работодателя, но от ваша гледна точка? Не мисля, че хората с по-малка заплата смятат времето от живота си за по-малко ценно. Не мисля, че ако до вчера сте взимали 1000лв заплата и днес ви я намалят на 300лв, ще си кажете – “Хей, заплатата ми падна и времето ми вече не е толкова ценно! Включително за самия мен!”

Ако аз съм работника. При 300лв заплата, ставката ми на ден е към 16лв или 2лв на час. Ако работодателят ми предложи да отделя ЕДИН ЧАС след работа от личното си време и ме компенсира с 3лв* за това, аз няма да се съглася.
*ако предположим, че ми плати извънреден труд по 1.5

Защото 3лв е текущата цена на времето ми в КОНКРЕТНИЯ случай. Точно в този момент. Което не значи, че аз оценявам ВСЕКИ ЕДИН ЧАС от времето си на толкова. Вие сте спазарили с работодателя само определен брой часове (осем) по тази цена – колкото е нужно, за да си осигурите оцеляването. Останалите часове си остават лично ваши и може да ги ползвате за себе си, вместо да ги продавате на безценица.

Вашето време е ценно и НЕВЪЗВРАТИМО. Продадените часове не се връщат – колкото и пари да имате, не може да си купите повече часове живот. Така че независимо колко ви плащат В МОМЕНТА за вашето време, не подценявайте стойността му и го уважавайте.

Така, та къде е разковничето?

Сядате и смятате колко е минимума пари, с който искате да живеете на месец. Примерно, 500лв. 500лв:20дена:8часа = към 3лв на час. Това е цената, която вие слагате на своето време. Ако работодателя ви плаща толкова или  повече – супер! Ако не – търсете си друга работа.

ВИЕ ИМАТЕ ДВА АКТИВА: ПАРИ И ВРЕМЕ

Вашето лично състояние се състои от два актива: пари и време. Както казахме, вашето време е много ценно ЛИЧНО ЗА ВАС. Но за другите? За другите, не толкова.

Защото в магазина не можете да кажете “сега нямам пари, ама мога да ви работя един час за една лютеница”.

От друга страна, ако имате пари, можете да кажете на някого “ето ти пари, купувам един час от твоето време – забъркай една лютениця”.

Тоест, обръщането на времето в пари е по-трудно, отколкото обръщането на пари във време.

Следователно не може да купувате време – за себе си или да платите на някой друг – ако нямате пари.

Разбира се, вие по принцип имате право да ползвате за себе си 100% от времето си, тоест имате право да не работите. Но просто няма как да използвате полагащото ви се време, ако нямате пари. (Не говорим за  почивки и забавления, а елементарни неща като храна, ток, вода, дрехи.)

И в крайна сметка излиза, че макар времето да е ограничен, изчерпаем, невъзвратим ресур – като ценност то е на кантар с парите. Не е по-ценно от тях, нито по-малко ценно от тях. Еднакви са.

САНИТАРЕН МИНИМУМ ОТ ПАРИ

Всички знаем, че трябва да имаме някакъв санитарен минимум от свободно ВРЕМЕ (което е отразено и в Кодекса на труда) за сън и почивка.

Също така трябва да имаме и санитарен минимум от ПАРИ в брой. Колкото и пестеливо да живеете, от колкото и малко неща да имате нужда, няма как да се оправите с 0лв на месец.

Защото нашата система е приела ПАРИТЕ като универсално средство за размяна. Не времето.

ПОСЛЕДНО, КОЛКО ТОЧНО ?

Колко точно струва вашето време зависи от
1) вие самите на колко го оценявате
2) другите на колко биха ви го купили

Дали да загубите 1 час с автобуса, вместо да дадете 10лв за такси, зависи от вашата ситуация.

Очевидно, ако можете във всеки един момент да продадете всеки един час от времето си за 50лв, изобщо не си струва да сте с автобуса.

Но, дори вие самите да оценявате времето си на 50лв/час, това нищо не значи, ако няма кой да ви го купи.

Аз например като давах уроци по английски, живеех в Дървеница и имах един ученик в Дружба 2. Едната посока беше около 40 минути. Иначе ми плащаха 10лв на час. (После с другите ученици станаха 15лв, но в началото почнах така.)

Като сметнем час и половина път + един час урок + обличане и път до спирката, реално продавах 3 часа време за 10 лв, тоест 3лв/на час.

Тогава къде ми е сметката ли?

Ами от една страна, исках да набера опит и да имам човек за препоръка, за да мога после да имам повече ученици на по-добри цени (както и стана).

Но основната причина беше, че тогава нямах друга работа. Опирах санитарния минимум на парите :) а времето си изтичаше. И предпочетох да го обърна в пари.

Бих могла да философствам, че като седя вкъщи уча, чета материали, изобщо – инвестирам време в развитието си. Ама истината беше, че се оливах да гледам филми и да се занимавам с глупости :)

Някои хора на мое място сигурно биха казали, че 3лв на час за пътуване в скапаните автобуси до Дружба 2 и един час да обясняваш елементарен английски на дете, което само се върти на стола и гледа часовника, просто не си струва. Биха казали, че за 3лв на час не си струва да се лишават от комфорта на дома, хубавото време навън или последния епизод на Хаус.

Но аз си мислех просто, че моето време изтича през пръстите ми и аз не улавям нито едно левче в шепите си от тая работа.

Въпрос на мнение, нали :)

PS: Като казах “Въпрос на мнение”, не забравяйте да си кажете мнението по първия въпрос от рубриката.

PPS: Споменах ли, че тогава до Дружба пътувах гратис, в пълен разрез с добрите нрави :)

29 thoughts on “Времето е пари – но колко точно?”

  1. Смятам, че наистина времето ми при 400 лв и при 4000 на месец е доста по-ценно
    Ако примемем, че мога да живея с 400, то значи, че с всеки месец, при който изкарам 4000, съм си купил 9 месеца свобода да не правя нищо.

  2. “Едно дете пита баща си:
    – Тате ти колко пари получаваш?
    – 2000 лв. синко, но държавата взема много от тях.
    – Уау, това са страшно много пари, а колко време работиш за тях?
    – Ех синко – не са толкова много, а трябва да работя всеки ден. Остави ме да си почина малко.
    – Тате, може ли да ми дадеш на заем 8 лв.?
    – Ах ето за какво било всичко! Ето ти ги и ми се махни от главата!
    Детето се върнало разплакано в стаята си и отворило спестовната си касичка. Вътре имало 4.50 лв. То ги взело в ръка, преброило, че общо има 12.50 лв. и се върнало при баща си. Попитало този път:
    – Тате, ето 12.50, колкото ти плащат на работа. Моля те продай ми час от своето време!”

    Автор Хорхе Букай – “Трите въпроса”

    Това просто ме разплака и ме изкефи, че си пуснала материала ден, след като прочетох разказа. Благодаря ти Рая! Ти си страхотна!

  3. @Dude – за друго иде реч, а именно че лично за теб твоето лично свободно време би трябвало да е еднакво ценно, независимо на работа колко ти плащат за него. Ти ако от утре взимаш по 400лв, това значи ли, че ще почнеш да си пилееш личното време и да го разхищаваш? Не мисля.

    @Fenix – благодаря, радвам се :)

  4. не иде за друго реч, защото, ако ми се наложи да си пусна един ден неплатена, едно е да губиш 1/22 от 400 лв, друго е от 4000, сещаш ли се?

  5. Гледаш наобратно нещата… Един час си е един час, независимо по колко в момента ти го плащат, разбираш ли? В твоя пример – ако си на 400лв, ще може ли изобщо да си позволиш неплатена? Може би просто няма да ти стигнат парите за оцеляване?

  6. Тоест твоето мислене е ок само ако идеята е в момента да продаваш скъпо времето си, по 25лв на час, и да продадеш колкото можеш повече; после с тези пари да си купиш друго време, което е по-евтино.

    В смисъл ако ти оценяваш 1час на 15лв, а ти плащат 25лв, това е добра сделка и имаш желание да работиш допълнително и да не си взимаш неплатена. Ако обаче оценяваш 1час на 15лв, а ти плащат 10лв, това е лоша сделка и ти нямаш желание да работиш допълнително на тая цена.

  7. Парите са по-ликвидни от времето, тази идея ми допадна. Но времето е това, което можем да обърнем в пари, което изцяло си зависи от нас! Когато не го обръщаме в пари, го ползваме за личен комфорт и удоволствие,което пък е и основната функция на парите – да ни дават комфорт, сигурност и удоволствие!

  8. Ако не сте гледайте “Дилъри на време”. Третира точно този проблем (може би в друга светлина)

  9. Времето е най-ценно, да го продаваме за пари значи доброволно да ставане роби. От друга страна, с какво бихме си запълвали времето ако не работехме и не правехме нищо? не бихме били щастливи защото нашите тела са направени така, че да получават награда – ендорфини след тежък физически труд или чувство за удовлетвореност след свършена друга работа. Истината е да си намерим да работим нещо, което наистина ( а, не да ни внушат или сами да си внушим ) ни харесва.

  10. Fara, Точно филмът “Дилъри на време” стана повод да напиша статията,която Рая споменава.
    Свилене, при положение, че не живееш като отшелник извън обществото, ти трябват пари, както пише Рая поне “санитарен минимум”, така че няма начин да не продаваме времето си. А иначе си прав, че можем поне да работим в сфера, която ни е приятна!

  11. Теди – ти пък, моля ти се :)

    И аз мисля, че просто няма начин да не продаваме времето, ако искаме да изкарваме някакви пари.

  12. Ами хубаво, но аз все повече се замислям, че точно живот без социалните окови може да направи човек по-щастлив. Такъв в който няма нужда да работиш 25 години за да изплатиш гарсониерата, ами за 2 години си дигаш някаква къщичка. Не виждам баба ми която проповядва “учи 5 висши да имаш баба титли” и “работи всичко, не отказвай работа, работи по 24 часа” да е много щастлива.

  13. Е да, ама цаката е че сам не можеш да си произведеш всичо. Къща ще си направиш, но не можеш да си изработиш плочка теракот или LCD екран :) Така че забрави тея мераци, пари му е майката.

  14. Много си…., ума ти е подготвен за оковите на робството :):):) – аз телевизия не гледам, ако гледам нещо то е на лаптопа, освен това не знам тия неща да са направили някого щастлив. Вчера някой чух да казва – технологиите, които целят да улеснят живота ни го правят по-сложен и стресов. За какво ми е да гледам ТВ?

  15. Човек е в състояние сам да си изработи всичко, което му е нужно за живот и ако повечето хора го правеха и им позволяваха да го правят, нямаше да има глад, мизерия и нещастие на планетата.

  16. Рая,

    Ако работя примерно за 400 лв, ще съм много по-склонен да си губя времето, отколкото ако работя за 4000. Мисля, че е ясно защо. А не говорим , да си купя време после, времето е ограничено. Идеята е за някакво приемливо количество време да си осигуриш безгрижно друго време. За някои хора идеята 5 дни за 2 дни може да е добра, за други 1 ден за седмица пак не е добра.
    А иначе можеш да инвестираш време в някаква идея, която след време да яде времето на другите, а ти да печелиш от нея.

  17. Dude, тук говорим за оставащото ти лично свободно време, не дали си губиш времето през работно време. Може би е въпрос на гледна точка, но аз лично винаги еднакво съм ценяла свободното си време, независимо каква ми е заплатата – голяма или малка. (Е, вярно, до 4000 не съм стигала още :)

  18. Свилен, а ти можеш ли да живееш без канализация, ток, лаптоп или интернет? Мисля, че много малко хора са способни напълно да презрат всички удобства, които ни дава цивилизацията. Много приятно и идеалистично звучат фрази като “Парите нямат значение”, обаче за хората, които искат да живеят в обществото, материалното е от значение.

  19. Ами не знам дали ще мога без тези неща, то не че не може да си направиш сам канализация или сам да си добиваш ток….виж интернет и лаптоп сам не мога да си направя. Аз съм за някакъв хибриден вариант, където съм selfsustainable, ползвам някои от екстрите на цивилизацията без да се заробвам си нейните изисквания или темпо – за това се боря.

  20. А не е ли по-лесно да изкараш пари с това, от което разбираш, отколкото сам да си направиш канализация например?

  21. @Свилен, Sallah Ad-Din: мъжка му работа… :)

  22. По този повод, преди няколко години един приятел ми каза – искам да имам достатъчно добра заплата, за да не ми се налага да работя допълнително. И сега я получава, много рядко му се налага да работи извънредно, ако нещо сериозно се е объркало в работата му и ситуацията е критична, а дори и тогава не винаги се съгласява :)
    По мои наблюдения, човек се съгласява да работи извънредно или когато му трябват пари или когато не смее да откаже – от страх да не загуби работата си, да не си създаде лош имидж пред шефа и т.н. Естествено има и работохолици, които живеят, за да работят, но те реално са дпста малко, повечето влизат в предишните 2 категории.

  23. Дени, аз работя допълнително. Мога и да не го правя и пак мога да живея нормално – и без това допълнителните пари основно ги спестявам или инвестирам, не ги харча, т.е. мога и без тях.

    Но главната ми причина е удовлетворението, което получавам от допълнителните си занимания. Това също е важна причина за много хора.

    Още: http://kadebg.com/dopylnitelna-rabota/

    Освен това, докато си млад и свободен :) защо да не използваш ситуацията и да се експлоатираш максимално? После вероятно няма да имаш такава възможност.

Leave a Comment