За да получиш, първо трябва да дадеш

Днес гост-автор е Тихомир Димитров от Писателския блог на Тишо. Вие вече го познавате от материала Позитивното мислене и парите – някои отговори.

Идеята да поканя Тишо за днешния материал е провокирана от неговата трактовка относно връзката между даването и получаването:
1) Да постигнем изобилието с даване 
2) Да постигнем изобилието с даване. Капаните
3) Третият път към изобилието 

Давам думата на Тишо.

waiterВинаги ми е трудно да отговоря на въпроса: “Какво правиш? С какво се занимаваш в момента? Как точно се издържаш?”
Винаги ми е било трудно, защото честният, справедлив, правилен и правдив отговор би бил: “С чудеса. Занимавам се с чудеса. Издържат ме в момента. Правя ги и им се радвам сега!”

Как изглежда всичко това от прагматична гледна точка?

Нека са си представим, че рязко ти свършват парите. Случва се всеки ден. Случва се на всеки. Та, да си представим, че рязко ти свършат парите… И имаш толкова идеи за бизнес. А толкова малко кеш!

Колко малко – 50 лева? 200 лева? 100 хиляди лева?

Да приемем, че си свободен човек, който има 30 лева “до края на живота” и не разполага с никаква идея / надежда как може да изкара повече, как може да ги ги увеличи… 30 лева са много пари! Налудничаво е, знам, но можеш да ги увеличиш само като ги раздадеш…

Парите имат стойност само когато напускат ръката ти.* Само когато даваш, ги увеличаваш! Противно на всичко, което са ни учили е, знам. 30 лева не са точно сума, която можеш да “инвестираш”, а освен това тя ти трябва най-вероятно и за храна / тютюн / цигари или други “неизбежни” неща. Без които няма как да изкараш днешния ден!

*това е цитат от Нийл Доналд Уолш

Предлагам ти следното: Забавлявай се! Направи нестандартното! Върви срещу течението! Действай НЕ-адекватно!

Раздроби 30-те лева, които и без това не стигат за нищо, на петнадесет по два, да речем. Раздроби ги и вече имаш една малка пачка – пачка, с която можеш да промениш света!

Но, пак идваме до нестандартното. Стандартно би било да помислиш как би могъл / могла да послужиш на друг човек с тези пари. Нестандартното би било, въпреки написаното по-горе, да помислиш първо за себе си.

Отдели пет двулевки. Отдели една трета от сумата. И ги инвестирай в себе си. Започни от себе си! Няма никакъв смисъл да започваш от другите и да се вживяваш в ролята си на Света Дева Мария, ако не започнеш (първо) от Себе Си! Няма никакъв смисъл, защото другите трябва да са зле, за да можеш ти да им помагаш. А няма смисъл другите да са зле. Това е некачествено, некадърно и нескопосано намерение!

Върховният дълг на човек е към самия него!

Започни първо от себе си!

(Още: Защо са богати евреите)

Аз бих инвестирал двулевките в каране на колело (безплатно), в плуване в басейн (седем лева за един час), а даже и ще ми останат още за бира и за цигари след това. За две бири и за две цигари, ако трябва да сме точни, но, това е благоденственото харчене – след 6 часа опъване на баири с велосипеда и 40 дължини в басейна това ще са най-сладките бири и най-вкусните цигари в твоя живот.

Ще придобият съвсем различен вкус. Пък и ще са ти “последните”! Къде-къде!

А гладен / гладна ли си? Купи си и нещо за ядене! Бих препоръчал ходенето в ресторант вместо ходенето в евтина баничарница / закусвалня. Може да е само за една супа / салата и за чаша вино, но задължително е да ти сервират и да ти вдигнат. Прочети биографията на Дали, ако не ако вярваш…Той се беше заклел с жена си никога повече да не мизерстват. И затова даваше последния си грош в изисканите Мадридски ресторанти. Не, че не можеха да си сварят спагети или качамак със зеле у дома. Не, че нямаше да им излезе по-евтино. Просто щяха да икономисат от тъканта на Живота, а Дали знаеше това. Знаеше колко немирен и палав може да бъде Животът! Дали ходеше в ресторантите заради белите покривки, заради атмосферата и обслужването, заради дрънченето на сребърните прибори и начинът, по който го караше да се чувства всичко това… А не и заради икономията!

И ето как твоите 30 лева вече се превърнаха в десет, пет или осем.

Но, забележи как стана: поспортува, пораздвижи се леко кръвчицата из “мрежата”, влезе ти чак в мозъка, накара те да мислиш по-свежо, даже русалка / ихтиандър те накара да мислиш., че си. И хорошо поразпусна в басейна. Остави се на водата да те води. Почувства се за миг като като Бог / Богиня – онзи миг, за който казваха, че искат да спре….

А след това отиди на ресторант. Като истинско денди. Удовлетвори себе си. Плясна една-две бирички, изпуши няколко цигари, слагаха ти и ти вдигаха. Започна от себе си. А сега имаш още седем-осем лева за “инвестиране”.

Всичките на банкноти по два. Ако си дал(а) бакшиш в ресторанта може и да са само 4-5 лева. Силно препоръчително е да си дал(а) бакшиш в ресторанта. Така правят богатите хора. Може и накрая да има само една банкнота по два…

Но това няма значение!

Тя не ти трябва! Вече имаш излишъци! Превърнала се е в излишък! Подари я на някой, който има нужда от нея много повече от теб! Дай я на човек в беда. Самият акт на даването те прави богат, а парите имат стойност само, когато напускат ръката ти – никога не забравяй това!

После иди и си легни у вас! Или слушай музика. Или танцувай и излез с приятели да се забавляваш!

Раздай се изцяло, притихни в страни, оттегли се за момент и виж какво става!

Раздай се първо докрай и тогава поискай – парите са безплатни, така или иначе, никой няма нужда от тях, ако не може да ги сподели с някой друг. Поискай и ще ти се даде… Никога не се срами да поискаш помощ. Помощта също е безплатна! Притежаването на богатства е незадължително в този свят….Ако си била(а) справедлива(а) и имаш резон те по право ти принадлежат! Действал(а) си честно, действал(а) си елегантно и най-важното не си излъгал(а) първо себе си! Измисли си произволна сума и я поискай от (не)познат.

Ако си спазила(а) всичко по-горе, да видим дали ще ти откажат!

Раздай се изцяло и отстъпи встрани да видиш какво става…

Така ще станеш свидетел на чудеса.

Така ще ти бъде много трудно да отговаряш на въпроса: “Какво правиш? С какво се занимаваш в момента? Как точно се издържаш сега?”

Защото се занимаваш с чудеса. Защото твориш от истинската тъкан на Живота!

Защото Той, Животът, включва всичко, за което някой някога би си помечтал и единственото, което иска от теб, е да му се довериш! Да му се насладиш! Да приемеш неговата преходност / променливост, без да задаваш излишни въпроси! И да станеш негов съюзник. Да се заиграеш с него! Имаш 30 лева? Това е цял капитал! Заиграй се с Живота!

И никога не съжалявай! Нито очаквай наградите. Те по правило ти принадлежат.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

11 thoughts on “За да получиш, първо трябва да дадеш”

  1. не ми хареса написаното, може да е забавно когато си на двасе да профукаш всичко за удоволствия и после да искаш от непознати, но на 30 със семейство не ми звучи добре никак. Предполагам, че в текста трябва да има нещо дет да ми отвори чакрите, ама явно не стана инак е абсолютно, безспорно, че за да получиш трябва да дадеш, ама аргументацията не ми допада.

  2. Хубав литературен текст и перфектно изкаран ден с 30лв. Ако съм сам,може бих го направил,но сега се замислям,че ако имам последни Х лв,бих ги дал за най-близките си-децата и жена ми.
    Не знам защо да е чудно,че ако се разделиш с последните си средства, най-малкото ще си доста амбициран и креативен да изкараш нови, иначе на следващият ден гладът не е добър съветник.Ако ще и да искаш /просиш/ от /не/познати.
    Впрочем описаното ми напомня на добре известния метод, когато си изтощен и забил в ежедневието: “Отпусни се, презареди батериите, изчисти мислите”. Да, това работи добре, дори не е задължително да изхарчиш последните двулевки.

  3. Ха! Да не съм попаднала на друг блог? Не ми хареса. Това противоречи на очакванията ми от публикациите на kadebg.com.
    Напълно съм съгласна с Нина.

  4. Conditioning, conditioning, уважаеми. Противно е на всичко, което са ни учили и, в което сме свикнали да вярваме. Оттам идва вътрешната съпротива. Не сте задължени да харесвате текста, естествено, но едно допълнително мнение, малко по-различно, никога не е излишно…според мен. Ще си позволя леко уточнение – относно “профукването” на всичко за удоволствия и после крънкането на кинти от (не)познат – може би грешката е моя, не съм се изразил правилно. Идеята е, че парите не растат от дърветата и не падат от небето, т.е единственият начин да се сдобиеш с тях е те да дойдат при теб от друг човек. Може да ти се наложи да ги избачкаш. Може да ти ги дадат назаем. Можеш да ги спечелиш на лотария. Може и да ги намериш на улицата. Може да ги наследиш. Може да ги получиш в аванс. Има хиляди вероятности, но всички те са свързани с някой (жив) човек. Съдбата ще те подбутне чрез човек, ако се забавляваш. няма д аима чудеса и гръмовен глас от небето, хех. Ще дойдат от човек. А относно “профукването” на последните 30 лева за удоволствия, щом не одобрявате, бих искал да знам вашето мнение – как и къде точно бихте ги пласирали вие? Ще си купите кафеварка ли? Или нещо друго за дома? Дрешка? Ще ги инвестирате ли в нещо и, ако да – как? в какво? и колко? Нека бъдем по-конкретни. Благодаря за мненията, макар и отрицателни, последните дори повече ги ценя. :)

  5. Първият ми коментар нещо не се побликува…съжалявам ако се дублира.

    Като идея за един перфектен ден да изчистиш мислите си и да презаредиш батериите е ОК. Но като житейска стратегия не намирам стойност.
    И всъщност няма нищо чудно,че като изхарчиш и последните си пари, ще се появят други,ако
    ще и с искане (просия или заем??) от /не/познати. Притиснат до стената човекът е доста изобретателно и креативно животно.

  6. Впрочем ако прочетете трите линка от началото на материала, може би идеята ще ви се стори по-разбираема. :)

  7. Въпреки, че на Тишо му харесват повече отрицателните коментари, моят няма да е такъв. За начало, ще задам един въпрос. Как с един лев може да направиш 20 души щастливи (поне за момент, а може да им промениш и деня)? Много лесно. Раздробяваш ги на по 5 стотинки и ги хвърляш на оживено място. Така 20 човека ще се наведат, ще вземат 5-те стотинки, ще си помислят, че имат късмет и това ще промени, ако не деня им, то поне следващите няколко минути.

    Аз също си имам правило – когато съм зле с финансите се глезя. Да, когато съм имал големи непредвидени разходи, а датата за заплата е далече, оставащите ми 50 лева не ги инвестирам, а си купувам нещо за душата – отивам на заведение, купувам си скъп коктейл или някоя екстра за колата, или правя подарък на някого. Така се чувствам добре и знам, че дори в това положение има надежда. Парите са просто хартийки. След това се намират от някъде. Обратно, ако тези 50 лева ги разпределя по 5 лева на ден за 10 дни, ще ме накарат да се чувствам беден, а това не е приятно. Ще си купувам евтини неща и ако това продължи по-дълго време, ще свикна и няма да искам да изкарвам повече пари и да търся нови възможности.

  8. Мен пък ме кефи такъв хедонистичен подход към живота. Разбира се, когато човек има някаква относителна стабилност. Другото може да доведе до твърде големи екзистенциални рискове.

  9. Пътят към върха на планината не е само един, нали :)

  10. Като цяло добре. Но… давате ми за пример човек диагностициран със Шизофрения (Дали).

Leave a Comment