Е, драги мои, нека ви разкажа какво се случи с мен през 2013. А то не беше малко :)

Промените в личния ми живот по една случайност съвпаднаха с времето, когато реших да обърна блога на английски. Тези от вас, които са можели да го четат на английски, отдавна знаят какво се случи, но да видим как ще звучи да го разкажа на български.

Продължава от Част 3: Парите и любовта: Да се преместиш в друг град заради половинката (3)

Първите седмици съвместен живот имаха много силен заряд. Много се радвахме, че вече сме заедно. Бяхме щастливи, че тази първа голяма крачка я преминахме успешно и вече е зад гърба ни.

ОБАЧЕ преминахме и през някои сътресения.

Оказа се, че новата ми работа тук е ужасна. (Още: Страх от нова работа?) Още на втория ден ми се искаше да напусна. Обаче викам си – да изчакам, може пък това да е стресът от преместването и всичко да ми се струва по-страшно, отколкото е. До края на първата седмица обаче стана ясно, че няма да я бъде и започнах пак да си търся работа. Не можах да изтърпя, докато си намеря нова нова работа и след втората седмица напуснах.

При други обстоятелства може би бих напуснала още по-рано, още повече че имах достатъчно спестявания да изкарам спокойно няколко месеца. (Още: Живот без заеми)

Не бях сигурна обаче дали ще мога толкова скоро да си намеря втора работа. Като търсих работа първия път имах три предложения, но не знаех дали това е било поради суперското ми CV :))) или просто късмет. Нали знаете, понякога се случва така, че може да си много кадърен, обаче да улучиш лош момент и да се заседиш без работа. Може и обратното, да не си хич кадърен ама пък да има глад за работна ръка.

Другото нещо беше какво ще кажат техните, ако напусна работа. “Виж я ти нашта – дойде тука и реши, че може и да не работи. Ако беше на квартира, дали щеше да е толкова смела. Или си мисли, че ние ще я гледаме. Не й харесвала работата – виж я ти принцесата, големите претенции!” :)) Естествено, никой нищо такова не ми каза, нито даже ми намекна, но това ми минаваше през главата. А и в крайна сметка имаше го и този вариант – изобщо да не си намеря работа… примерно за 6 месеца или 1 година. Все пак, криза е.

Така или иначе бях напуснала вече и си търсех нова работа. Реших да използвам времето, докато си търся работа, да поработя над създаването на допълнителен доход. Мъжът ми – тогава още годеник – ми помагаше.

* * *

Какво означаваше за нас да заживеем заедно?

От финансова гледна точка, имаше малко сътресение. Особено след като напуснах работа.

От емоционална гледна точка, всяка нова връзка преминава през определени ключови моменти. Първата среща, първата целувка, първата нощ заедно; запознанството с приятелите, с родителите, първата вечер вкъщи; някои ключови разговори като например пари, семейна история, история на предишните връзки и прочее. И в един момент стигаме до пръстена, общата банкова сметка и това да заживеем заедно.

Да заживееш заедно с нов човек – дори този човек да ти е просто приятел/съквартирант – си е сътресение. Кой колко топла вода харчи, кой как се държи с комшиите, кой колко чисти вкъщи… има един “друсащ” период на напасване, защото всяко нещо, което прави единия, се отразява и на другия. Всеки носи със себе си освен багажа, също и навиците си. Навици, които може и да се сторят много странни на другата половина. (Още: Как мислят богатите и успешни бизнесмени (а вие не) )

Живеенето заедно е определено много нов и ключов момент във всяка връзка. За нас това беше много, много различно от това само да се виждаме по кафетата, плюс някоя партия билярд тук-там и разходки по центъра. Вече споделяхме ежедневието, а заедно с него и многото дребни ежедневни решения.

Например, досега като излизахме всеки тръгваше поотделно и всеки сам си избираше транспорта. Сега трябваше да решаваме заедно: пеша, автобус или кола? Друг пример, досега като пазарувахме храна всеки си избираше поотделно какво иска да си купи. Сега трябваше да решаваме: китайския, дюнери, банички или нещо за готвене вкъщи? Ако беше нещо за готвене вкъщи, задачата ставаше още по-сложна :)

И все пак, понеже в началото живеехме при родителите му, на нас ни бяха спестени голяма част от задълженията по въртенето на едно домакинство. Нямахме никакви грижи да следим коя сметка кога излиза или какво ще се яде на вечеря. Свършила била тоалетната хартия или верото? Има си стопанка. Изгоряла крушката в коридора или има теч в мазата? Има си стопанин. Много удобно, а :))

Не че мечтата ни е била да живеем при родителите му цял живот. Това си има и известни неудобства, много ясно. Все пак сме две различни поколения. Освен това малко или много се съобразяваме какво правим, колко шум вдигаме, кое как ползваме. Общи са банята и тоалетната, пералнята, простира, печката за готвене, и прочее. Животът е шарен. (Още: 5 житейски урока от Стивън Кинг)

От самото начало бяхме говорили, че това е временно решение, и че до няколко месеца ще си потърсим квартира, а по-натам ще гледаме за жилище.

Тъй като обаче аз напуснах новата си работа само след две седмици, излизането на квартира се отложи за неопределено време. Тоест, докато си намеря работа и то да се убедим, че има достатъчно добри условия да остана там повече време. Повече от две седмици поне…

Продължението очаквайте в Част 5!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!