Парите и любовта: заживяхме заедно при родителите му (4)

Е, драги мои, нека ви разкажа какво се случи с мен през 2013. А то не беше малко :)

Промените в личния ми живот по една случайност съвпаднаха с времето, когато реших да обърна блога на английски. Тези от вас, които са можели да го четат на английски, отдавна знаят какво се случи, но да видим как ще звучи да го разкажа на български.

Продължава от Част 3: Парите и любовта: Да се преместиш в друг град заради половинката (3)

Първите седмици съвместен живот имаха много силен заряд. Много се радвахме, че вече сме заедно. Бяхме щастливи, че тази първа голяма крачка я преминахме успешно и вече е зад гърба ни.

ОБАЧЕ преминахме и през някои сътресения.

Оказа се, че новата ми работа тук е ужасна. (Още: Страх от нова работа?) Още на втория ден ми се искаше да напусна. Обаче викам си – да изчакам, може пък това да е стресът от преместването и всичко да ми се струва по-страшно, отколкото е. До края на първата седмица обаче стана ясно, че няма да я бъде и започнах пак да си търся работа. Не можах да изтърпя, докато си намеря нова нова работа и след втората седмица напуснах.

При други обстоятелства може би бих напуснала още по-рано, още повече че имах достатъчно спестявания да изкарам спокойно няколко месеца. (Още: Живот без заеми)

Не бях сигурна обаче дали ще мога толкова скоро да си намеря втора работа. Като търсих работа първия път имах три предложения, но не знаех дали това е било поради суперското ми CV :))) или просто късмет. Нали знаете, понякога се случва така, че може да си много кадърен, обаче да улучиш лош момент и да се заседиш без работа. Може и обратното, да не си хич кадърен ама пък да има глад за работна ръка.

Другото нещо беше какво ще кажат техните, ако напусна работа. “Виж я ти нашта – дойде тука и реши, че може и да не работи. Ако беше на квартира, дали щеше да е толкова смела. Или си мисли, че ние ще я гледаме. Не й харесвала работата – виж я ти принцесата, големите претенции!” :)) Естествено, никой нищо такова не ми каза, нито даже ми намекна, но това ми минаваше през главата. А и в крайна сметка имаше го и този вариант – изобщо да не си намеря работа… примерно за 6 месеца или 1 година. Все пак, криза е.

Така или иначе бях напуснала вече и си търсех нова работа. Реших да използвам времето, докато си търся работа, да поработя над създаването на допълнителен доход. Мъжът ми – тогава още годеник – ми помагаше.

* * *

Какво означаваше за нас да заживеем заедно?

От финансова гледна точка, имаше малко сътресение. Особено след като напуснах работа.

От емоционална гледна точка, всяка нова връзка преминава през определени ключови моменти. Първата среща, първата целувка, първата нощ заедно; запознанството с приятелите, с родителите, първата вечер вкъщи; някои ключови разговори като например пари, семейна история, история на предишните връзки и прочее. И в един момент стигаме до пръстена, общата банкова сметка и това да заживеем заедно.

Да заживееш заедно с нов човек – дори този човек да ти е просто приятел/съквартирант – си е сътресение. Кой колко топла вода харчи, кой как се държи с комшиите, кой колко чисти вкъщи… има един “друсащ” период на напасване, защото всяко нещо, което прави единия, се отразява и на другия. Всеки носи със себе си освен багажа, също и навиците си. Навици, които може и да се сторят много странни на другата половина. (Още: Как мислят богатите и успешни бизнесмени (а вие не) )

Живеенето заедно е определено много нов и ключов момент във всяка връзка. За нас това беше много, много различно от това само да се виждаме по кафетата, плюс някоя партия билярд тук-там и разходки по центъра. Вече споделяхме ежедневието, а заедно с него и многото дребни ежедневни решения.

Например, досега като излизахме всеки тръгваше поотделно и всеки сам си избираше транспорта. Сега трябваше да решаваме заедно: пеша, автобус или кола? Друг пример, досега като пазарувахме храна всеки си избираше поотделно какво иска да си купи. Сега трябваше да решаваме: китайския, дюнери, банички или нещо за готвене вкъщи? Ако беше нещо за готвене вкъщи, задачата ставаше още по-сложна :)

И все пак, понеже в началото живеехме при родителите му, на нас ни бяха спестени голяма част от задълженията по въртенето на едно домакинство. Нямахме никакви грижи да следим коя сметка кога излиза или какво ще се яде на вечеря. Свършила била тоалетната хартия или верото? Има си стопанка. Изгоряла крушката в коридора или има теч в мазата? Има си стопанин. Много удобно, а :))

Не че мечтата ни е била да живеем при родителите му цял живот. Това си има и известни неудобства, много ясно. Все пак сме две различни поколения. Освен това малко или много се съобразяваме какво правим, колко шум вдигаме, кое как ползваме. Общи са банята и тоалетната, пералнята, простира, печката за готвене, и прочее. Животът е шарен. (Още: 5 житейски урока от Стивън Кинг)

От самото начало бяхме говорили, че това е временно решение, и че до няколко месеца ще си потърсим квартира, а по-натам ще гледаме за жилище.

Тъй като обаче аз напуснах новата си работа само след две седмици, излизането на квартира се отложи за неопределено време. Тоест, докато си намеря работа и то да се убедим, че има достатъчно добри условия да остана там повече време. Повече от две седмици поне…

Продължението очаквайте в Част 5!

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

19 thoughts on “Парите и любовта: заживяхме заедно при родителите му (4)”

  1. Извинявайте, ама мъж на 34 г. да живее при родителите си!?!?!?!?

    !Жорко, спиш ли мама?!

  2. Е и? Аз пък бях жена на 27 и живеех при майка си. Голям праз.

  3. Добре, ама блога ти е за финансови съвети и как да финансова свобода. Къде е свободата, когато на тези години живееш при родители?

  4. Още едно доказателство, че живота поднася изненади всеки ден, и че не всичко е наредено както ти го искаш Рая, но в случая едно започва друго тече, трето приключва и всичко е смесено заедно!
    НЕ е както искаш това да осигурим и после да правим следващото.

    По принцип Хамериканското мислене и нашето е много различно, но ето живота поднася подаръци и се възползваме :) Осигурила си си всичко за по-малко от година, направила си важни решения и си получила опита от това.

    Чакаме следващите стъпки с нетърпение, разказани на Български!

    А за господин димитър от коментиращите – Повечето хора живеят с родителите си, и преди и сега, това престъпление ли е, или нещо което трябва да си правим харакири?
    Да не забравяме годините на комунизма, където за да имаш голям (3 стаен) апартамент е трябвало да има мин. 4 членно семейство, или ако си сам неможе повече от боксониера и т.н. и т.н.
    Хора фиктивно се развеждаха да имат 2 жилища!
    Всички живееха накуп – баби дядовци, майки бащи деца, до 3 поколения в 3стаен апартамент.
    Но явно Вие не помните тези години, и по добре, и ако живеете сам, или на квартира благодарете се, че имате тази възможност сега! Грозно е да се подигравате или усмивате/корите другите за неща които на вас са ви може би даденост? Говори за незрялост най-малкото.
    Живота е палачинка днес имаш утре не, и обратното.

    Човек дори и да има всичко, болест може да го накара да разпродаде всичко, и обратно нищо ако няма живота му поднася страхотни изненади. Така че планирането според мен е до 10% от цялата работа… Но е добре да планираме и да имаме повече от 2 резервни варианта след себе си! Прави ни като цяло по-подготвени.

  5. dimitar, всеки разбира финансовата свобода по различен начин. Аз, когато живеех при нашите бях финансово свободен – не работех и приходите ми бяха повече от разходите, но след това станах студент и нещата се промениха :)

    Между другото, България е на първо място в Европа по процент на хората, които живеят при родителите си. И това, въпреки факта, че сме и първи по притежание на собствено жилище. Това говори много, не мислиш ли?

  6. @Стойне, не искам да влизам в спорове, но сигурно си станал студент, около 18-19 годишен, нали?
    “Между другото, България е на първо място в Европа по процент на хората, които живеят при родителите си” – съгласен съм с това и причината е, че много хора не искат да бачкат за 400-500 лв., да не говорим, че много малко хора искат или се опитват да си намерят втора работа, просто защото ги мързи и предпочитат да си живеят при мама и тате, дори и след като си имат собствено семейство.

    Съжалявам, но точно това не го разбирам. Някои хора предпочитат да са паразити и да прекарват 8 часа на ден във Facebook, вместо да работят по 12 часа.

  7. dimitar, аз не споря, а съм съгласен с теб :) Да, на 19 станах студент. Ако всеки път ми даваха по един лев, когато чуех “Аз за 400 лева няма да ИМ работя!”, щях да съм милионер. Новата мода е да се работи по програми на ЕС. Работиш 9 месеца, после няколко месеца ти плащат от Бюрото по труда, после пак по програма и така. Това е за тези, които все пак искат да работят. Останалите са във Facebook :)

  8. Еми така се е случило. Сега си живеем отделно и сме си супер – изкарваме си достатъчно, плащаме си сметките, гледаме си детето, имаме си спестявания. Мислим за напред. Какво да се обяснявам сега защо сме били живяли при родителите си – за тогава това е било правилното, и толкоз.

  9. “Животът е палачинка” :))

    Аз впрочем си знаех, че като го напиша това за живеенето при родителите ще се намери кой да сочи с пръст, ама въпреки всичко исках да го напиша. Защото такава е истината. Много хора в по-малките градове живеят при родителите си, докато не решат да създават семейство. Ние и двамата сме живели и работили самостоятелно като сме били по-малки, аз в София, той в Бургас, всеки се е издържал сам и сам се е грижил за себе си. Това, че по-късно живота ни е завъртял така, че и двамата сме живели отново при родителите си – ами както казах така се е случило и за тогава това е било правилното.

    И точно на това искам да обърна внимание – че понякога това, което животът иска от теб да направиш, не е най-“бляскавото” решение. Справяш се както можеш и продължаваш напред :)

  10. В твоя случай, така се е случило и никой не те съди. Въпросът е за онези десетки хиляди (да не кажа стотици хиляди) млади хора, за които това е съзнателен избор. Всъщност, така им е по-лесно. Защо да ходиш да работиш за 300-400 лева, след като мама и тати ще ти ги дадат, даже няма да плащаш никакви сметки и ще си на кафе по цял ден.

  11. Тони, ама защо слагате равенство между “живея при нашите” и “нашите ме издържат”?

    Освен това, ако живееш в Айтос или Балчик или Каспичан или друго малко градче, надали ще се отделиш на квартира. Порядките са различни в малките градчета, както и възможностите – за работа и за квартира. Там нещата са по друг начин. Етапа с квартирата се прескача и се минава директно на собствено жилище (ако има възможност). Ако не – живее се при родителите на единия от двойката. Това е масовата практика в малките градове.

  12. За мен е супер естествено, ако нямаш собствено семейство да живееш с родителите си. Разбира се, ако сте в един град, а не учиш в чужбина например. Това не означава, че си финансово зависим. Като живееш с партньор си делите сметките. С родителите е същото. Ти плащаш своя дял от разходите, пазаруваш и т.н.

    А семейният уют – да има с кого да седнеш вечер на масата, не можеш да го замениш с нищо.

    Аз до 29 години живях с родителите си. И си беше супер.

  13. Теди, “да има с кого да седнеш вечер на масата” определено е един голям, голям плюс. Защо да ходиш на квартира и вечер да ядеш сам, втренчен в поредното тъпо шоу по Нова и да имаш 4 стени за компания.

    Има и други плюсове – научаването на някои чисто житейско-домакински неща. Естествено, някои млади хора злоупотребяват с тази опция, както казва Тони. Но пак това с кого живееш и кой те издържа са отделни неща. Аз имах съквартирант – не живееше при техните, но майка му го издържаше и му пращаше всеки месец пари от Гърция.

  14. Май всички, които “хвалят” това да живееш родителите си колкото се може по-дълго и нямат “проблем” с това, са хората, които до 29-30, че и повече години живеят при родителите си. Никъде не съм казал, че е лошо или нещо подобно. Всеки сам си избира при кого и колко дълго да живее. Просто казвам, че според мен не е нормално (пак казвам според мен), човек над 25, да не говорим за 30 години, да живее при родители.

    @kocbo – На достатъчна възраст съм (34) за да съм хванал времето на “социализЪма”. И не го разбирам. Затова в момента, в който навърших 18 се преместих в друг град за да не бъда с родителите си.

    След около 7-8 години работа и живот в голям град, ми се наложи да се върна в родния си град заради работата. И първото, което направих беше да си намеря квартира. Предпочетох да живея на квартира, а не при родителите си, което не ми пречеше да ги посещавам или каня на вечеря.

    @Рая, не упреквам теб или твоя съпруг, не ме разбирай погрешно. Но ми стана странно.

    Успех в новия град и новата работа.

  15. Еми, странно – не странно, така стана при нас :)

  16. Никога не знаеш как животът ще дойде и колко внезапно е всичко така е писано Рая за теб това е твоята история и така е трябвало да стане сега си имаш всичко радвай се на това и никога ама за нищо не се отчайвай. Животът е пълен със изненади затова нищо не знаем какво ще се случи мн приятна историята ти искам да ти кажа че на несигурните на немислените неща които си мислим точно те стават и на тях трябва да се надяваме чакаме и другата част от историята с нетърпение нека да сте щастливи неразделни живи и здрави и вечно да се обичате

    admin: Моля, пишете на кирилица.

  17. @123456789 – благодаря за хубавите пожелания! :)

  18. Незнам как си представяте с дори 600 лева да плащаш сметки, да излизаш на заведения,и да си свободен…Общо зето поне в малкия град за тея пари те правят да си говориш сам-бачкаш повече отколкото си по договор,нямаш почивки,бачкаш по 6 дена тъй като ония е гаден тип който не разбира че и ти си човек.Каква втора работа питам аз?Единствения начин според мен да се управи нещо е да имаш бизнес или да си професионално много добре клалифициран в някоя работа за да се издигнеш и да станеш шеф някой ден хахах

Leave a Comment