Заминаваме за Англия – 2015

british.flagС мъжа ми участвахме в лотарията за зелена карта за Америка ( https://www.dvlottery.state.gov ), но не ни изтеглиха. План Б беше Англия. Заминаваме през Юли.

В началото си мислехме, че за Америка ще ни трябват много повече пари, докато за Англия бихме могли да заминем и с няколко хиляди лева.

Оказа се, че не е така.

Главният проблем се оказа квартирата. За да вземеш апартамент под наем в Англия (или Шотландия – и за там гледахме) се изискват:
–референции от предишни хазяи и проверка на историята
–трудов договор
–едно от горните две може евентуално да се замести с гарант – т.е. човек, от който хазяинът или агенцията ще си търси наемите, в случай че ние спрем да плащаме

Естествено, никой българин не може да представи референции или история, ако никога не е живял в Англия.

Трудов договор също няма как да представите, освен ако не заминавате от България с агенция. Но пък ако сте през агенция, те обикновено са за работа на полето с осигурена квартира, и в този случай няма да тръгнете да си търсите друга квартира, а ще ползвате тази от агенцията.

Вариант да си намерите (квалифицирана) работа, търсейки дистанционно от България, според мен е невъзможен. Първо, почти всяка фирма си има онлайн-форма, която трябва да попълните, преди да можете да си изпратите CV-то като прикачен файл; въпросната форма често изисква да въведете адрес и пощенски код в Англия – съответно вие ги нямате. Дори и да успеете да си изпратите CV-то, не мисля че тамошните работодатели ще приемат сериозно кандидатурата на някой, който дори не е в страната, на когото няма как да проверят референциите за работа, и който няма тамошно образование.

Свързах се с няколко агенции за имоти (letting agencies) и обясних какъв е нашия случай. Питаха дали можем да представим трудов договор – не можем. Казаха ми, че след като нямаме трудов договор, единственият вариант да вземем жилище под наем е да платим 6 наема предварително, като дори и тогава пак искат гарант (не всички, но някои).

(Останах с впечатление, че една основна функция на агенциите е – освен да намират наематели – да гарантират на собственика, че ще си получава наемите навреме. Сигурно затова имат толкова изисквания.)

Относно документите.

Въпреки че по европейското законодателство българите имат право да започнат работа, да наемат квартира или да си открият банкова сметка само с българската лична карта, на практика това май не е точно така.

Затова решихме да си извадим червени паспорти – включително и на детето (1г 4м). Вадят се от МВР по постоянен адрес.

Решихме също да си извадим европейски здравноосигурителни карти – включително и на детето. Те ви дават право да ползвате безплатна спешна медицинска помощ. (Считаме това за допълнително подсигуряване, тъй като трябва да внасяте осигуровки поне 3 месеца в Англия, за да може да ползвате тяхната система.) Вадят се от Здравната каса (не от НОИ!) по постоянен адрес – може и по настоящ адрес, ако имате удостоверение за настоящ адрес.

Смятаме също да си вземем някакво удостоверение от нашата банка тук в България, което може би ще ни помогне да си отворим банкова сметка с английска банка. Не виждам каква е логиката в това, но от една тяхна банка ни казаха да донесем такова.

Ще си вземем естествено и българските шофьорски книжки, които смятаме веднага да сменим с английски.

Относно в кой град ще отидем. В процеса на проучване разбрахме колко малко знаем за структурата на тази страна.

Обединеното кралство (UK) на Великобритания (GB) и Северна Ирландия – това е цялото име. Великобритания (GB) включва Англия, Уелс и Шотландия.

Населението е както следва:
–Шотландия: 5-6 милиона, от които 2млн. в района на Глазгоу и 0,5млн. в Единбург
–Уелс: 3 милиона
–Англия: 55 милиона, от които 13млн. в района на Лондон

Първоначално мислехме за Шотландия, но в крайна сметка се отказахме по две причини. Квартирите там са по-скъпи, както и транспорта (с влак или автобус). Голяма част от населението (и работата) е концентрирано в общи линии в два големи града – Глазгоу и Единбург.

Затова в крайна сметка избрахме Англия, където градовете са по-нагъсто и е по-лесно (и по-евтино) да живееш в един град, а да работиш в друг ако трябва. Квартирите също изглеждат по-евтини.

Разбира се, всичко до момента е само предварителна информация – когато отидем на място, ще знаем много повече.

В Англия с малко дете

С нас ще бъде и малката ни сладка Николета. Тя е почти на годинка и половина.  Досега беше на “бабини ясли”, тоест, гледаше я бабата.

За Англия, като си стъпим на краката бихме искали Николета да ходи на детска градина, за да свиква с децата и езика.

Доколкото разбрахме, гледането на деца в Англия е много скъпо, независимо дали са на градина или с частен детегледач. Затова мислим, че е добра идея в началото единият от нас да гледа детето, вместо да работи. Да работим и двамата би имало смисъл ако взимаме повече от минималната заплата – иначе единият от нас ще работи само да плащаме на детегледачката.

Кой ще е работещият? Може би това ще съм аз, тъй като мъжът ми не знае английски, и оставането вкъщи с детето ще му даде време да го понаучи. Но може и да стане обратното – той да работи, а аз да остана вкъщи. Като цяло, идеята е просто да работи този, който пръв си намери работа.

Колко струва квартира в Англия (изключваме Лондон)

Доколкото видяхме, нашата квартира ще ни струва 400-500 паунда на месец. (Търсихме самостоятелни квартири, без съквартиранти.) Говорим за двустаен апартамент или къща, като “двустаен” се има предвид две спални плюс кухня, някои имат и хол.

Освен наема от 400-500 паунда на месец, слагаме 100 паунда консумативи, и още 100 паунда за общински данък (council tax). За храна и други още поне 200-300 паунда.

Колко е минималната заплата в Англия

Минималната заплата в Англия, за хора над 21 години, е 6.50 паунда на час или около 1000 паунда на месец чисто. Казвам “около”, тъй като зависи дали работната седмица е 40 часа или по-малко, и колко данък се плаща.

Колко струва да имаш кола в Англия

Самата кола не е много скъпа, но доколкото разбрахме застраховката й е много скъпа за шофьори без “история на каране” в Англия – около 100 паунда на месец.

Колко струват самолетните билети

Нашите еднопосочни самолетни билети струваха по 180 евро на човек, включително за Николета, на която сме взели самостоятелно място в самолета. Доколкото разбрах, имаме право на 1 чанта ръчен багаж на човек и 1 куфар до 23кг на човек; допълнителния багаж се заплаща.

Къде ще отседнем там в началото

Резервирали сме стая в малък хотел за 6 нощувки по 40 паунда на вечер, като хотелът осигурява и детско креватче.

Това е засега от нас. Всичката информация до момента ни е предварителна, но се надявам да е полезна на тези от вас, които също обмислят да заминават.

Успех на всички!

PS: Вижте продължението тук: Първите 3 месеца в Англия

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

105 thoughts on “Заминаваме за Англия – 2015”

  1. Желая ти много успех в това начинание. Аз лично бих отишъл сам за месец, два без семейството си и след това бих ги изтеглил. Така сътресението за всички ще е по-малко. Ходила си в Щатите ама с осигурена работа и пак е стрес. А сега двамата без работа и с дете…

    Ясно, че нито ти, нито той ще можете да си намерите квалифицирана работа в началото. За неквалифицирана английски много не трябва. Според мен мъжа ти би си намерил по-лесно работа на строеж или нещо подобно, така хем детето ще е с майката, хем мъжа няма да се чувства потиснат, че седи у дома, хем ти ще можеш да кандидатстваш на спокойствие за хубави работи. Така и той ще научи английски някакъв.

    Защо не опитахте с Канада, там става малко по-бавно, но там има комунизъм и дават помощи и е добре за хората.

  2. @Свилен
    Благодаря! Мислехме за Канада, едни наши приятели заминаха за там с 2 малки деца. Там е добре във френската част. Но става доста бавно и трудно, а и честно казано на мен лично никак не ми се ходеше там. Е, пък то не се е минало, ако размислим… :)

  3. Супер :) Пожелавам ви успех, Рая. Щом сте го решили няма как да не се получат нещата. Всяко начало е трудно, но после си заслужава. И ние се замисляме за там. Може скоро да се засечем на английски ширини :)

  4. Успех в начинанието!

    И няколко уточнения ;) Обединеното кралство включва Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Основният град на Северна Ирландия е Белфаст.
    Дъблин е столица на Република Ирландия, която е отделна държава и в нея паричната единица е Евро ;)

    Банките и в двете държави искат адресна регистрация, защото показва уседналост т.е. , че си там за по-дълго време и действа като защита срещу пране на пари.

    Ако смятате да работите легално е необходимо на си извадите социален/здравен номер.
    Препоръчвам ти да прочетеш какво има тук: https://www.gov.uk/government/organisations/hm-revenue-customs ( за Кралството) и тук http://www.welfare.ie/en/Pages/Personal-Public-Service-Number-How-to-Apply.aspx (за Република Ирландия).

    А това е най-популярният им сайт за всякакви обяви http://www.gumtree.com/

    Успех още веднъж :)

  5. Зравей Рая,

    при сметките, които си направила:
    квартира – 400-500 паунда на месец
    100 паунда консумативи
    100 паунда за общински данък
    За храна и други още поне 200-300 паунда.

    Вие тамън ще ударите минималната месечна заплата там.. Въпросът ми е има ли смисъл?

    Да не говорим, че дълбоко ме съмнява 100 те паунда за консумативи и 200-300 за храна да са ви достатъчни…

  6. @Ива – благодаря, Иве :) Ами то и при нас започна със “замисляне”, така че… може да се видим там!

  7. @Цветелина – благодаря :) Ровихме доста из тези сайтове, наистина са полезни.

  8. @Кирил – е, кой е казал, че ще сме на минималната заплата :) Просто смятахме за най-най-лошия случай, че пак ще бъдем “покрити”.

  9. Ами съдя по това, че пишеш мъжът ти не знае английски и в следващо изречение посочваш:

    “Като цяло, идеята е просто да работи този, който пръв си намери работа.” :)

    Имам много приятели в Англия и по-специално Портсмут и там ако не знаеш английски си или разносвач, товарач или общ работник.

    Ти например към каква работа си се насочила да търсиш там?

    Можеш да опиташ с този сайт:http://www.jobsite.co.uk/

  10. Рая, за да е още по-ценна информацията, която споделяш, би ли казала с каква сума заминавате (надявам се въпросът ми не е неудобен). Колко време ще издържите в Англия без работа? Ако не успеете за определеното време какво ще предприемете след това. Имате ли план С?
    Желая успех! :)

  11. Поздравление за смелостта да опитате, много се вълнувам за вас и се надявам от време на време да пишеш тук какво се случва с вас, какви трудности сте срещали и как сте ги преудоляли. Ако имахме спестявания, не бих се замислила да пробваме и нашето семейство. Тук е трудно. Аз вярвам, че трябва да си следва мечтите си човек, даже и когато е адски трудно. И да успеете и да не успеете ще спечелите позитиви. Стискам ви палци и попътен вятър!

  12. @Кирил – да, това е идеята като за начало. Пък след началото вече ще видим. :) Аз естествено бих искала да имам работа в офис както досега и съм гледала обяви в indeed.co.uk . Работа определено има, остава въпросът дали ще те вземат. А мъжът ми няма все да не знае английски, като поживеем там и ще го научи.

  13. Успех в новото приключение!

    Билетът ми се струва малко скъпичък. На мен ми излезе долу-горе толкова двупосочен на Бритиш. Но може би по-късно сте резервирали.

    Относно недостатъчните 200-300 паунда за храна, може да опитате да си помогнете с различни ваучери за намаления или с mysupermarket.co.uk.

    Има ли желание да се справите, ще намерите и начин.

  14. @Maya – даваме си 3 до 6 месеца да си стъпим на краката. Заминаваме с достатъчно пари, че да не се притесняваме и да се чувстваме притиснати от времето, но естествено не отиваме на почивка. Мисля, че си даваме достатъчно разумен срок и той ще е достатъчен.

    Ако след 1 година в банката имаме поне толкова пари, колкото сега при заминаването, това ще е супер резултат. Това сме си поставили като ориентир и ще се стремим към него.

    План С, мислим пак да пуснем за зелена карта, но какво ще правим, ако ни изтеглят – зависи от това в какво положение ще сме след 1 година. :) Има много неизвестни и се стараем да не задълбаваме особено в детайлите. На този етап аз лично просто съм много благодарна на факта, че изобщо можем да си позволим да отидем цялото семейство и да не се притесняваме за пари. Знам, че много семейства не могат да си позволят тази привилегия и за тях е много по-трудно (и рисковано) да заминат.

  15. @Нина – благодаря :) Да, определено в случая късметът е на наша страна – имаме добри спестявания + помощ от семейството. “Тук” определено е трудно, аз за 10 години работа и мъжът ми за близо 20 години работа нищо нямаме зад гърба си.

  16. @Диляна – благодаря!
    За билета, двупосочните са само малко по-скъпи от еднопосочните. Купихме ги около 1 месец преди датата. Благодаря за идеята за ваучерите :) записвам си я във файла.

  17. Ами аз и сега гледам в сайта на Бритиш, за 15 юли билетите са на 134 евро, еднопосочни, – 350 в двете посоки, с включен багаж.
    Но както и да е де, пътуването вече е уредено. Сега остава само да ви пожелая лек полет и успешно ново начало. :)

  18. @Диляна – да, за нашата дестинация най-евтините бяха 150 евро на човек еднопосочен, но бяха с прекалено ранен час и с повече време за прекачване. Все пак сме с малко дете и цената не е единствения фактор.

  19. Здравей :)
    Мога да кажа няколко неща за Лондон,защото не съм живяла в други части на УК. Много време ще спестите,ако предварително имате запазен час за national insurance number.Той е базов за започване на работа,другото е сметка в банка.Тук много по-лесно се намира работа за мъже,дори и без език и на тях им плащат много по-добре.За жените има предимно работа за чистене,гледане деца,но бг мами в Англия са голяма сила и си помагат много.За квалифицирана работа има огромна конкуренция,защото живеят огромно количество хора,но според мен не е невъзможно.Аз се опитвам от няколко месеца да работя по моята професия-медицински лаборант,но за сега безуспешно.Намирането на квартира тук не е много трудно ,но винаги се живее с други хора,заради огромните наеми.
    Успех ви желая,много е тежко в началото.

  20. Рая, пожелания за успех и от мен!

    Все пак, ще ми е интересно да споделиш как се решихте на тази кардинална стъпка. В досегашните публикации нямаше индикации за нещо подобно. И изведнъж – бам, ще си търсим късмета навън.

    Относно социалната система – освен Канада, Австралия също предоставя добри условия в това отношение, доколкото съм чувал, както и скандинавските държави.

    Вие и двамата сте борбени личности, сплотени като семеен колектив, така че вярвам, че ще успеете и в това предизвикателство.

  21. @Десислава
    Здравей Деси, благодаря за инфото. Да, наши приятели ни казаха за този National Insurance Number.

    Ние изрично искахме да НЕ СМЕ в Лондон, тъй като там явно сега е някаква бурна фаза на растеж… а и опцията да живеем с други хора не ни устройва, няма да е удобно нито за нас, нито за тях.

  22. @Камен – Благодаря!
    Ами, нямаше индикации досега, понеже нещата бяха много “флуидни” :) Навремето като ходихме с нашите в чужбина, татко обявяваше: “Ще ходим в Полша!” (примерно). Аз виках – “Какво, ама наистина ли?! Сигурно ли е?” на което татко отговаряше – “абе виж какво ще ти кажа, докато не слезеш от автобуса да стъпиш на плочките във Варшава, нищо не е сигурно” :))

    Всъщност имаше няколко косвени подсказвания, че не сме много доволни тук – материалите “Приказка за Горната и Долната махала” и “Защо не гласувам (вече)“.

    Как се решихме? Ами просто така. Натрупаха се няколко различни фактори. Главният инициатор е мъжа ми, макар че и аз доста бързо се съгласих.

    Нашата история не е с нищо по-различна или по-интересна от тази на хилядите български семейства, които всяка година заминават навън. Ние сме просто поредните емигранти.

  23. Рая, пожелавам ти късмет на новото място. Няма да е лесно, както и никъде не е. Дано условията там да са по-добри от тези в България и да постигнеш това, за което мечтаеш. Трябва да си доста борбена, защото в UK ще е пълно с Ричард-овци :)

    Успех и ще очакваме включвания от острова :)

  24. Това е единствената тъжна статия, която прочетох от този блог.

  25. Рая, пожелавам ви много късмет в начинанието!!! Въпреки спестяванията, мисля че е много смело (не съм сигурен, дали това е точната дума) да заминете цялото семейство наведнъж.
    От всички коментари най-силно впечатление ми направиха думите на Нина:
    “Аз вярвам, че трябва да си следва мечтите си човек, даже и когато е адски трудно”
    Надявам се, отиването в другия край на Европа или света, да работиш колкото и хубава работа да е, не е вашата мечта, а само крачка към нея…

    Успех!

  26. Благодаря ти за отговора, Рая.

    Ще погледна двете публикации.

    Вярно е, че има непрекъснат поток на емигранти и то на качествени хора. Всеки е в правото си да търси своето щастие и достойна реализация, където намери за добре. Въпреки това си мисля колко и какви ли хора ще останат тук, ако тези процеси продължат, а те ще продължат, защото засега не се вижда воля за реални промени в страната.

  27. @Камен
    “…колко и какви ли хора ще останат тук, ако тези процеси продължат, а те ще продължат…” – да, така е. Те са започнали много отдавна. А колко и какви хора ще останат тук, ние виждаме в момента колко и какви хора са тук. В общи линии има едно възхищение към тези, които правят каквото си искат, към наглите, към безочливите, към тарикатите. Безредие и беззаконие.

    @Jeksi
    Първо мислехме да замина само аз и да видя “как са нещата”, но в общи линии се оказа излишно. След като можем да си осигурим квартира, защо да сме разделени, какво ще спечелим. И квартирата, и хотела, и храната струват еднакво, независимо дали е един човек или са двама.

    @Васко
    Интересен коментар…

  28. Аз пък не се радвам чак толкова….омръзна ми млади хора да напускат държавата ни …болно ми е, че най – добрите ни деца ги няма тук….Пожелавам ти успех, Рая…но ми е тъжно…още едно семейство го няма

  29. @Бисера – понякога просто не остава какво друго да направиш, освен да се махнеш. Никой не се ражда с мечтата “искам някой ден да живея далеч от родината!!”… това се формира с времето.

  30. Аз се радвам за Рая и не мисля, че всичко е окончателно и край “още едно семейство емигрира”. Всеки търси щастието си и ако не го намира на дадено място, трябва да го потърси другаде. На шега казвам, че с всеки интелигентен емигрант конкуренцията в България намалява и ще е по-лесно за оставащите. Аз мисля, че у нас има големи възможности и затова съм тук. Ако усетя, че това вече не е така – ще си потърся щастието другаде. Мисълта ми е, че нищо фатално не се е случило – Рая може да остане в Англия, може да се върне, а може и да отиде на 3-то място.

  31. Ако не беше жена ми и плоския данък досега да съм драснал и аз нанякъде щото и на мен ми писна да съм заобиколен от дебили. От таксиджията дето много му знае устата, до тоя дето кучето му сере пред блока и после детето ми си играе там. Забелязвам тенденция – хората си правят някакъв бизнес в България и после самолета и Виена, Базел и.т.н. и си го гледат от дистанция.

  32. Вярвам в тебе, Рая! Познавам те достатъчно добре макар и само виртуално и от опита ми на човек общувал с много англичани и жители на острова, сменил какви ли не предимно неквалифицирани работи. Без гордост мога да спомена и двайсет дневна присъда в затвор на Нейно Величество…Та имаш шанс да се заинтересува от тебе хед хънтинг ейджънси…освен член на Менса си водещ блогър в България като дълго време беше номер едно по темата лични финанси..Желая бъдещи успехи!

  33. @Свилен – да, ей тази простащина е и главната причина да искаме да се махнем.

  34. Еми много кураж от мен! Вече сте взели билетите и е късно за акъли и въпросите явно не ги решаваш ти самосиндикално и е деликатно, но аз лично бих отишъл сам първо. Не е вярно, че разхода е същия. Първо едно е един, друго е 3 билета за отиване и връщане. Освен това ти имаш хубава работа и толкова време я търси и е риск ако не се получи нищо да я изгубиш. Мъжа ти ако е сам ще може да иде с автобус даже за без пари и ще може почти без пари да спи по квартири. По този начин рискувате време и пари. Можеше да запише той един курс 2-3 месеца. Аз от немска езикова, за 3 месеца научих английски за да ида девети клас в английско училище. Не знам, малко през глава ми идва това всичко. Не задруго не ме разбирай погрешно, но знаеш се познаваме виртуално от години вече и някак си като разбрах за цялата работа и се поставих на ваше място и хич няма да ви е лесно. Аз с моя син не смея да пътувам много. Ние по 3-4 часа път и се виждаме в чудо, пък за повече не искам и да си помисля.

  35. @Свилен
    За билетите какво значение има дали ще вземем сега един и после още два, или направо сега три билета. Какво точно ще спечелим, ако мъжа ми отиде първо сам? (Той не говори езика, но дори да говореше – ?)

  36. Ако не допускаш отстъпление назад значение няма. Освен, че сега той може да отиде с автобус за много по-малко пари и да спи в много по-евтини квартири докато намери работа и ви вземе. Така не рискуваш и собствената си работа в момента. Освен това той като е сам е много по-мобилен и примерно може да отиде навсякъде бързо и евтино иначе трябва да се местите цялата фамилия. Отначало по принцип докато се закрепи човек има работа тук и там за малко и може да се окаже, че вие си плащате квартира е един град, а той работи в друг и плаща за друга. Относно това, че не знае английски беше по-разумно да иде на курс тук първо.

  37. Склонен съм да се съглася със Свилен. Наистина е по-разумно един да тръгне или най-малкото да мине курс по английски тук, подготвителен. А нали не греша като кажа, че ти самата си преподавала по английски в един момент и няма да ти е проблем ти да му преподаваш дори – ще спестите пари така :)

  38. Свилене, това, което казваш има смисъл ако сме закъсали с парите и/ли ако не сме сигурни дали искаме да се преместим там. В нашия случай не е нито едното, нито другото.

    За английския нямаше как да стане с курс, макар че имаше начини според мен да го понаучи малко, но здраве да е, на място ще се оправяме :)

  39. ОК, вие си знаете, просто споделям мнението си, тъй като и ти си споделила с нас, иначе не бих си позволил да давам такива акъли на никой.

  40. @Свилен – естествено :)
    @Feeria – благодаря!

  41. Идва един момент, когато откриваш, че си стигнал предела на търпението и очакванията си. Разбираш, че по стария начин повече не искаш и започваш да търсиш промяна към по-добро.
    Дано надеждите ви се оправдаят, Рая. Желая ви късмет и успех.

  42. Искрено ви подкрепям за това решение!В дългосрочен план България не се очертава да има напредък към създаване на по-добра среда и по-добри доходи за нормален стандарт на живот и както вървят нещата няма да има кой да го направи за бъдещите поколения.Радвайте се,че имате привилегията да не сте ,,вързани”по някакъв начин и можете да заминете без да се чудите как да оставите вашите немощни родители,които се нуждаят от помощ и постоянно наглеждане.Всеки шанс който се дава си е с времето и обстоятелствата,няма да ви е никак лесно, но мисълта,че там за един живот можете да постигнете повече неща отколкото тук за пет,и имате най-вече младостта си/която не се възобновява/ трябва да ви дава сили.Много кураж и вяра във собствените ви възможности ви пожелевам!

  43. @Alexandria – благодаря! Да, радваме се, че засега нашите родители са живи и здрави. Изобщо, радваме се, че имаме възможност да заминем – не всички семейства я имат.

    @Николай – благодаря!

  44. Рая, успех и от мен! Дано всичко се развие добре за семейството ви. За съжаление при хората, които не са завършили образованието си в чужбина, се сещам за доста разочароващи истории в опитите им да се установят там. Ако пък въпреки всичко се преборите с мизерния живот и неквалифицирания труд, които ви чака, поне за Николета ще има шанс някой ден да живее нормален живот като бял човек :)

  45. Здравеи и от мен :) искам да споделч нчкои неща и аз.така относно квартирите в Лондон в 4ти район има добри квартири за по 300паунда така че се намират.Относно работата по добре е мъжа ти да работи,в областа на строителството заплащането е много добро.трчбва му червен паспорт за да мине изпит за цсцс карта,без нея не може да стъпи на обект.струва около 30 паунда.изпита е озвучен,слага слушалките и няма проблем.относно храната,с 50 паунда на седмица ще ядете каквото си искате,без ограничения.транспорта е скъп да но за сметка на това горивото е без пари…1,37 на литър.коли има и за 300 паунда.Искам само да ти кажа че Англия е по добър вариант от Сащ.Аз ходя от 3 години по бригади а жена ми работи в Лондон,тази година останах в българия и ужасно много съжалявам за това въпреки че тук имам много добре платена работа. емеила ми е di426@abv.bg ако имаш въпроси ще се радвам да помогна :)

  46. Късмет, Рая. Понякога всички усилия се възнаграждават с малко късмет в точния момент :).

    Пиша за да споделя/напомня за AirBnB (airbnb.com). Предпорагам, че може да си разглеждала този вариант ако се окаже, че се наложи малко повече да търсите квартира. Аз съм го ползвал (в друга европейска страна) и хубавото при нас бе – получи се така, че домакинът ни в AirBnB ни помогна да си намерим квартира. А и беше прекрасен източник на локална информация и споделен опит, което пожелавам и на вас ако ползвате този вариант.

  47. Успех, Рая!
    Каквото сте решили – ще стане! И ще се справите, защото сте заедно, убедена съм! Пък ако не Англия, то другаде, кой знае какво ще ти поднесе живота!
    На мен ми харесва, че си активна и че двамата ще сте заедно, и то с детето! Много съм против да заминава само единия, и да се зарязва жената и детето тук.
    Както казват – сам човек е за никъде!
    Успех!
    И дано намираш време и да пишеш как добре вървят нещата при вас там! :-)

  48. @Петър – благодаря :)

    @Теди – благодаря :) мисля, че ще се справим, и много искаме Николета да расте в нормална държава. Естествено бихме искали хубава работа, но това няма да ни спре.

    @Алекс – за AIRbnb точно не съм гледала, чувала съм… мисля, че за семейство с малко дете няма да е подходящо, но е добре да се знае като вариант.

    @Динко – благодаря за инфото. Ние няма да сме в Лондон, но знам, че има много българи там. Което ми е по-интересно, защо според теб Англия е по-добър вариант от САЩ? Вчера наш приятел в САЩ ни каза за негов познат, който живял няколко години в Англия и спечелил зелена карта и сега отишъл в САЩ, но май много не му харесвало в сравнение с Англия. Та ми е любопитно още едно мнение да чуя по въпроса :)

  49. Много се радвам за теб, Рая :) Ти с твоята инициативност и умни разсъждения си ми вдъхновение и надежда. УСПЕХ !!!

  50. @Деси – Благодаря! Дано! Определено сме много щастливи, че заминаваме цялото семейство – всички заедно :)
    @Милена – благодаря, много мило! :) Стискай ни палци!

  51. Здравей Рая,
    На първо място ви пожелавам много късмет. Определено ще имате нужда от него. За търсенето на работа ти препоръчвам да пробваш и linkedin. Знам че го ползват много активно. Също така знам че много държат на препоръките от предишни работодатели.
    Въпреки че сме в ЕС със сигурност ще ти трябват някакви документи. С приятеля ми живеем в Барселона от около година и в началото никак не беше лесно точно заради административните неща. Нещата за квартирите ни ги искаха и тук така че въобще не се учудвам от това, което си написала. Паспорт положително ти трябва. Тук не можеш да си вземеш дори предплатена карта без паспорт. Сигурна съм че ще ти го искат на всякъде.
    Също така проучи добре дали не трябва да запишеш детето на детска градина или нещо подобно. В някои държави е задължително след определена възраст и ако не го запишеш намесват социалните.
    Пожелавам ви успех!

  52. Между другото общините в Испания предлагат безплатни уроци по испански език. До колкото знам подобно нещо има и в Германия. Можеш да провериш дали не се предоставят безплатни уроци в Англия.
    Успех

  53. Пожелавам ти успех.
    Такъв може да се осъществи и в България.
    Всъщност който е способен ще успее навсякъде :)
    На мен си ми е добре в България. Не искам да плащам по 15 лева за мак доналдс.

  54. @Gergana – здравей Гергана, благодаря ти за съветите! Вече се сблъскахме с административно-бюрократичната машина… без помощ от приятел е почти невъзможно! Ще пиша скоро.

  55. Не бях влизал отдавна и сега видях!
    Жалко и тъжно!
    Желая ти успех и не се разделяй с лаптопа и пиши и пиши. Искам да знаеш че много хора тук ще ти стискаме палци!

    Успех мила Рая!

  56. @Dangerous – благодаря! Началото е доста трудно и трябват бая пари. Ще пиша скоро! :)

  57. Първо – много късмет ви пожелавам, бърза аклиматизация в началото, дано всичко се нареди бързо и лесно.
    И аз като някои от горе пишещите съм изненадан на тази ваша стъпка – не личеше, че планирате нещо такова. Беше се устроила в голяма компания, щяха да те повишават, поне така изглеждаха нещата.
    Аз обаче се чудя, след като очевидно сте имали добри спестявания и пари настрана, защо не пробвахте да ги инвестирате в собствен бизнес, а решихте директно да емигрирате? Или просто средата ви дразни, обкръжението, манталитета на хората и т.н.? Ако е второто, и аз съм по същия начин – дори със съпругата да взимаме по 2-3000 лева заплата, това няма как да ни помогне като са разбити тротоарите, като няма лекари в болниците, като държавното здравно осигуряване не ти покрива нищо и трябва за всичко да цакаш пари, че ако ти тръгне бизнеса идват мутрите, както в началото на 90-те години, като има недостиг на детски градини… И аз съм на максимата, че не е достатъчно твоето семейство в частност да е обезпечено, но излизайки извън апартамента – да се гази в блатото, но щото аз си имам достатъчно пари и съм си добре, какво ми пука мизерията навън…
    Ние също искаме да заминем, но точно Англия не ни е по вкуса, пускаме за зелена карта от 3 години, но засега – греда. Там поне имаме роднини и ще ни е най-лесно да се устроим. Много ни харесват Австралия и Нова Зеландия, както и Канада, но и в трите страни емиграцията е базирана на точкова система, спрямо списък от професии, от които имат нужда, а икономисти всеки си има. На хората им трябват програмисти, лекари, инженери и майстори, на никой не му трябват банкери, икономисти, застрахователи и т.н. Те си имат такива. Та общо взето не можем да заминем за тези три страни, точките са ни малко, за САЩ си е шанс, та май действително от англоговорящите страни само Англия остава. Ще следя с огромен интерес вашето развитие там, пък може и ние да си преразгледаме възгледите за тази страна. Главно ни притеснява климата и в по-голяма степен – негативната настройка на местните към хората от източна Европа. За последното се надявам, като стъпите там да кажеш как е в действителност, защото може медиите просто много преиначават ситуацията, търсейки сензация. Аз все си мисля, че никой няма да върне мотивиран интелигентен, образован човек, независимо дали е българин, румънец, пакистанец, индиец и т.н. А хора като Фарадж и Сидеров ги има във всяка една държава…
    Още веднъж успех и не спирай да пишеш, живо ме интересува инфо за там от първа ръка :)

  58. Здравей, Рая!
    Възхищавам се на смелостта и увереността ти. Имаме нужда от повече такива хора. Аз също ще за минавам за Англия при приятеля си, който работи там от 4 месеца. Аз съм ужасно нерешителен човек и много се колебах преди да взема решението да замина при него, въпреки, че той има възможност да поема разходите ни докато си намеря работа. В момента работя като младши счетоводител в администрацията с 450 лв заплата нето. Харесвам работата си, но се надявам и в Англия след време да намеря нещо добро. В началото е нормално да тръгнеш от нулата с нискоквалифициран труд. Най-важното е да си със спътника в живота ти. И аз съм на мнение, че семейството трябва да бъде заедно. Сега ви е времето да се радвате един на друг.

  59. Здравей Рая,
    виждам че заминавате, пожелавам ви късмет. Не се отказвайте, който има желание за работа ще успее в UK. През 2008г. живях в северната част на Йоркшир 9 месеца при едно семейство. Изкарах добри пари, но не успях да си уредя разрешително за работа въпреки че два пъти кандидатствах. Затова се прибрах в България. Сега вече не е нужно разрешително за работа, така че на вас ще ви е по-лесно! На мен най странния въпрос който ми зададоха там е какво не мога да работя. Аз имам няколко професии и работех всякаква работа и се справях отлично. Затова ме харесаха и искаха да остана. Но аз бях сам там и след като работех и нелегално, реших да се прибера в България при родителите си и да опитам да работя пак в България. Сега работя по първата си специалност Телекомуникации към една фирма в София. Работата ми е много по лека физически, през зимата почти нямам никаква работа. Докато в UK имах двойно по-високи доходи но и работата ми беше физически натоварена. За 9 месеца свалих 6 килограма, като работех пожелание и събота и неделя. като се прибрах в България близо 3 месеца имах мускулна треска, всички крайници и мускули ме боляха. Но горе главата вие вероятно ще имате много по-добра работа, сега всичко е по-лесно. А и сте тримата. Надявам се да имаш свободно време и да пишеш на сайта. Успех :-)

  60. @Петър Петров – благодаря за хубавите пожелания и за поучителната история :)

  61. @dunedanetz
    Да, така беше – работех в голяма компания и бях на по-хубава позиция, отколкото като започнах. Но какво от това? Следващи възможности за развитие не виждах. Единственият вариант беше може би да се преместим в София, но и там щеше да ни е доста трудно без баби да помагат с малката.

    Освен това както казва мъжът ми, София пак е в България. Нас специално много ни дразнеха нещата на улицата – въртенето на гуми, викането, крякането, изобщо безредието. В България всеки си прави каквото си иска абсолютно безнаказано, няма никакъв ред, все едно сме още 90-те години.

    Ние също подавахме за Зелена карта. Но да ти кажа сега като сме тук, в Англия, си мисля, че е трябвало по-рано да заминем и оттук да пускаме за Зелена карта. Нещата тук са коренно различни, има абсолютен ред, системата е желязна и никой не е над нея. Това дори ни създаде доста затруднения в началото с отварянето на банкова сметка, намиране на квартира и пр., но полека-лека нещата се нареждат.

    На вас ще ви кажа, ако решите да идвате в UK, задължително да отидете при някой познат, който да ви помогне малко в началото за документите – иначе е толкова трудно, че е почти невъзможно. И ще ви трябват доста пари, ако идвате без уредена работа и без познати, при които да останете първия месец (като нас).

    Това поне са ми първите впечатления, работа мисля, че има за всички, но хайде да не избързвам, като започнем работа ще пиша вече подробно. Но дотук ни отне 1 месец само да си оправим документите и да си намерим квартира, да я обзаведем и т.н.

  62. @Ася – благодаря! Мисля, че в Англия ще сте много по-добре от България, стандартът тук е съвсем различен. Надявам се само да знаеш английски :) Ако знаеш, търси си офис работа, може да не е като счетоводител в началото (трябва мисля курс да изкараш, за да можеш тук да работиш като счетоводител) – но по-добре от физическа работа. Естествено в началото каквато и да е работа е добре дошла.

  63. Рая, ще се радвам да споделиш пресни впечатления от Острова. В кой град сте се устроили, какви са ви впечатленията – от хората там, вкл. храната? Спомена, че стандартът е много по-различен и правилата важат за всички – може ли няколко примера? Доколкото разбирам, сте повече от удовлетворени от избора си и връщане назад няма. Като чета, ми се струва, че май иде реч за две отделни вселени. Все пак, понеже стана дума за мутрите, България остава държава на мафията, а това спъва в много аспекти развитието й и това на обществото й. Засега няма воля това да се промени нито както в Италия, където и досега имат проблеми, нито както в Румъния, където правят смели стъпки в борбата срещу корупцията.

  64. @Камен
    Ние сме в един град със 100 000 население, близо до Манчестър и Ливърпул. Има удобен транспорт до няколко съседни града, вкл. Манчестър и Ливърпул. Хора има най-различни, има и много боклуци сред тях, НО голямата разлика е че тук те си знаят мястото – а не като в България да се чувстват царе на улицата.

    Жилищните квартали са много спокойни, няма въртене на гуми, музики, крясъци и изобщо нищо такова няма. Тишина и спокойствие. На светофарите никой не минава на червено. Има много правила за изхвърлянето на боклука (хаха това ми беше много странно).

    Скоро си прекарвахме интернет и телевизия, хората са супер любезни, бързи, много внимателни, нищо не цапат. След визитата получихме мейл с анкета дали сме доволни от инсталацията, самата услуга, обслужването на клиенти по телефона и т.н. Същото беше и като напуснахме хотела. В магазина, в банката, в библиотеката всички седят мирно и тихо, никой не вика, не те прережда. Няма такова нещо като “ама само да питам нещо” – чакаш си реда. Това понякога е малко досадно, но предпочитам така, отколкото както в България.

    Естествено има и някои негативи, например в града колите карат с 40 мили в час или към 60 км. Пешеходците са малко онеправдани, много се чака на светофарите. Трудно е в началото като нямаш история в страната, например не можеш да си на договор за мобилен телефон, може само на ваучер, който пък е скъп.

    ХРаната е много евтина и много качествена в същото време. Много сме доволни. Изобщо в магазините цените са много достъпни за тукашния стандарт. Например шампоан Палмолив има за 1-2 паунда. Има опаковка 4 сникърса за 1 паунд. Памперси на Памперс за 15цента бройката. Вода под 20 паунда на месец, ток и газ 50-100 паунда на месец и т.н.

  65. Здравейте,

    Случайно попаднах днес на блога и съжалявам, че съм пропуснала толкова много.

    Рая, пожелавам успех и удовлетворение!

    Заинтересува ме дискусията и се чувствам вдъхновена да споделя и моето мнение по някои въпроси.

    Аз съм на 56 години, преживяла съм началото на промените, видяла съм много и за съжаление, не съм оптимистка за бъдещето на внуците си. В този смисъл винаги съм споделяла с децата си мнението, че за тях изборът да живеят в друга, по-организирана държава, е единственият правилен избор. Постарах се да получат необходимото образование, което да се котира навсякъде, както и да споделям непрекъснато доводите си в поддръжка на мнението си. За съжаление, те не мислят като мен. Знам, че в бъдеще, когато техните деца пораснат и когато те поостареят, ще ме разберат. Определено проблемът не е в доходите. Няма да споменавам здравеопазване, образование, ниво на интелект (не на интелигентност) на средностатистическия българин. Основният проблем за мен е, че хората, или поне тези около мен, са изнервени, потиснати и сърдити, депресирани или застрашени от депресия. Дори и живеещите прилично. Няма усмивки, няма добронамереност, няма духовност. Не вярвам и да има и в средно далечно бъдеще, защото тези качества не зависят от парите, а от среда, възпитание, родова памет, ако щете.

    Работя от години изцяло с чужденци, имам възможност да говоря с тях и съм си направила за себе си някаква статистика. Самата аз имах идеята да замина в друга държава. По ред причини се спрях на Обединеното кралство. Абонирах се за няколко сайта за обяви за работа (с познанията си и опита в разработката и дизайна на уеб сайтове с популярните CMS Joomla и WordPress). Изненадана бях, че от 3 агенции ми се обадиха и поканиха за интервю много бързо . Избрах си едната, проведохме две интервюта по Skype и ми определиха среща на място за трето, последно интервю в едно от градчетата в околностите на Лондон. Няколко седмици се занимавах със събиране на сведения относно това, дали предлаганата заплата (30k) ще ме устройва, заедно с бонусите. Освен цифрите, които е дала Рая, има и други разходи, някои от които – много сериозни. Храната е най-малкият проблем. Квартирите са наистина скъпи, малки и е трудно да се наемат. Детските градини изглеждат добре, но частните са доста скъпи, а в държавните трябва да се внимава с какви деца ще се среща вашето дете и има случаи на смяна на района или града по тази причина. Здравеопазването не ми хареса като цяло. Културният живот е нещо, което трудно можеш да си позволиш, посещението на футболни мачове – също. Колкото и да ме убеждаваха мои роднини, че с повече от 28k се живее прекрасно, не бях убедена. Както и да е, отидох. Градчето е чудно, спокойно, зелено и мрачно. Моите приятели там изглежда се справят добре, но съпругата се подстригва сама, защото услугата е скъпа. Децата ходят в частни училища, позволяват си екскурзии в чужбина, пътувания до България всяка година. Контактуват само с българи.

    Проведох интервюто, даже се поинтересувах защо са съгласни да наемат чужденец при толкова много кандидати от страната. Отговорът беше, че толкова квалифициран човек няма да работи за това заплащане (непряко). Одобриха ме, аз помислих, помислих и се отказах.

    В последствие разбрах, че не съм сгрешила. Живея в България с мъж от UK и контактувам с голяма част от живеещите в България англичани. Научих доста подробности от живота там, които обезмислят за мен подредената (бих сложила думата в кавички) държава. Това, което ме впечатляма, е възпитанието на моите познати англичани, някои от ценностите им и други неща, като например неразбирането защо трябва да сме сантиментално привързани към семейното наследено жилище или защо трябва да поставяме преди всичко благополучието на децата си и да отглеждаме внуците си, но това е друга тема.

    В края на дългите словоизлияния, ще се върна към въпроса за живот в друга страна. От моите повече от 10-годишни наблюдения, за мен Австралия е един от най-добрите варианти. Хората са изключително дружелюбни, добре настроени към чужденците, масово са усмихнати, позитивни и системата е добра. Когато си млад, това е важно, а е и напълно възможно. Далеч е, разбира се, но това може да се преживее.

    Знам, че има много и различни мнения за всичко, което казах, но исках да споделя личното си наблюдения и изводи.

    Пишейки тези редове, не мога да не спомена това, което моята любима братовчедка сподели наскоро. Тя живее повече от 25 години в Южна Африка, роди и отгледа детето си там. Посвети много години да го взима и води на училише и различни занимания, то израсна прекрасен младеж, сериозен и ученолюбив, но и много повече от това. Та тя ми каза: “Мечтаех си за къща с басейн, за домашни помощници и детегледачка, за свободно време, в което да правя любимите си неща, за възможност да ги правя. В момента, в който получих всичко това, осъзнах, че то не е това, което съм искала наистина.” Синът й в момента е във Веданта академия в Индия, след като прекара една година в университет в Кейптаун. Аз си мисля, че това е най-хубавото, което е могла да му даде. Да опознаеш себе си, да си в хармония ми се струва най-важното нещо. А иначе смятам, че всичко наистина е възможно, ако спреш да обвиняваш външните фактори и решиш какво искаш.

    Рая, пожелавам ти да намериш своята хармония.

  66. @Джени – благодаря ти за интересния коментар!

    Според мен 30к е много добра заплата. Дори и за района на Лондон. Казвам го само от финансова гледна точка, а всички останали фактори, които си описала – там всичко е индивидуално :) На децата си си дала всичко необходимо, оттам-насетне – да са живи и здрави, и да си живеят живота според своите разбирания :) Щом са щастливи.

  67. @Джени – ще се радвам да споделиш още преки наблюдения върху системите на Великобритания и Австралия, кои са основните разлики.

  68. Здравей рая.случайно попаднах на темата.с вас сме на 100% еднакви.ние също като вас без нищо осигурено тръгнахме от българия.вече сме в англия и нещата са точно така както си ги описала.ако искаш пиши да се свържем и да си помагаме моито с каквото може.ние сме в района на tunbridge wells

  69. Аз съм в Лондон, можете да ме питате, каквото ви интересува. Между другото много българи предлагат квартири без тези предварителни преференции. Аз имах стабилен договор (софтуерен инженер съм) преди да дойда, учила съм тук, затова имах и банкова сметка и всички документи, но първите няколко месеца също останах при българи. Във фейсбук има много групи, които биха ви помогнали. В повечето случаи искат само 2 седмици предплата и да плащате на седмица, докато при чуждестранни хора ви искат месец и половина преплата + първият месец. Също в повечето случи сте на договор и не можете да се изнесете, ако не ви… изнася. След първите няколко месеца, когато имате стабилни работи, банкови сметки, доказателство за доход и всичко останало, не е проблем да се преместите в самостоятелна квартира.

  70. Това, което аз знам за Австралия е, че всичко е чудесно, освен скъпотията. И ако за малките неща от ежедневието това се покрива от достатъчно високите заплати, то проблемът настъпва като стане време да купуваш жилище. Ужасяващо високи цени на недвижимите имоти, некачествено изпълнение, въобще, да имаш собствено жилище в Австралия и Нова Зеландия е неоправдан лукс. Знам за хора, решили да напуснат Австралия в посока САЩ, само защото в Австралия ще трябва да направят ипотека за 1 милион за къща, а в САЩ – за 200-300 хиляди…

  71. @Рая Христова,здравейте!На семейството ми му предстои заминаване в Англия.С детенце на 1г. сме и ме интересува как стоят нещата с детските градини.Вие смятате ли да записвате вашето детенце или в началото някой от двамата ще се грижи за него?Благодаря!

  72. Аз живея в чужбина от 17 г и наистина не разбирам тази ваша разглезеност .шума ви пречи в БГ ,улиците ,дрехите ,колите ,чаршафите ,манджите .Абе вие искате като принцове да живеете ????Моето мнение е ,че ако имаш добра работа в БГ и собствено жилище и кола не ви трябва да емигрирате .Никъде не е лесно .И не всичко е ПАРИ на този свят .Стига сте се лигавили .

  73. Рая ,виждам не си писала месец и пове4е .Какво става ?Интересно ми е .

  74. @Гергана

    Детските градини тук са доста скъпи. Ние записахме Никито две сутрини седмично (7:30-12:30) и това ни струва 180 паунда на месец.

    За някои деца от 2 години нагоре има безплатна детска градина по 16-20 часа седмично, но е трудно да се класираш – мисля, че това е само за хора на помощи (на benefits).

    По принцип много полезен е техния сайт http://www.gov.uk – има информация по всички основни въпроси. Конкретно за childcare за малки деца вижте този раздел: https://www.gov.uk/find-free-early-education

  75. @Рая
    Благодаря ти за отговора.Мъжът ми ще заминава след месец,а ние с детето малко по-късно.

  76. Здравей Рая ,съвкупността на статии които правиш е ГОЛЯМА помощ на хора ,които са решили да напуснат България ,БРАВО.Бих желал,ако може да коренспондираме ,защото и ние искаме да заминем за Англия,благодаря.

  77. Няма да изказвам мнение относно емиграцията и живота в друга страна, за нас почти е немислимо да тръгнем нанякъде, с 3 деца сме и ще ни е доста скъпо.

    Включих се, защото от коментарите ми направи впечатление колко хора предложиха помощта си на Рая и споменават за групи във фейсбук и приятели в чужбина и т.н. Интересно ми е, защо тази помощ не я получаваме докато сме тук, защо не си помагаме да останем, а когато сме малцинство в чужбина, тогава намираме сънародници и опираме до помощта им. Ако си помагаме тук, ако полагаме същите усилия, дали няма да е по-добре и в България…

  78. @Пламен – мейлът ми го има на сайта :)

  79. Здравей,Рая.Изчетох с интерес всичко написано.Искам да попитам започна ли работа мъжът ти ? Питам ,защото моят съпруг също не знае езика и има желание да работи в Лондон.Аз съм доволна от работата си в България и не желая да се местим.Необходими са ни определени средства за да започне самостоятелен бизнес мъжът ми,но не искаме да теглим кредит.Точно това е и причината за желанието му да работи в чужбина и да спести нужните ни пари.

  80. @Стефка – мъжът ми в момента гледа малката и работи почасово, не знам как е в Лондон но предполагам че там ще може да си намери работа и без английски. Тук при нас без английски не става. Не мисля, че ако той отиде в Лондон без език ще събере кой знае какви пари. Дори да успее, ще трябва да живее доста мизерно с 15 човека в една квартира…

  81. Здравей, Рая! С цел да подпомогнем с информация всички заинтересовани(включително и мен) имам няколко въпроса.

    Моля ако можеш да споделиш с нас(ако ти се занимава и не го приемаш за твърде лично) следните разходи:

    1.Какви са месечните ви разходи за храна на теб и на мъжът ти

    2.Какви са месечните ви разходи за храна, памперски и др. за детето Ви

    3.Какви са месечните ви разходи за детска градина за детето Ви

    4 Какъв е месечният ви разход за наем

    5 Какъв е месечният ви разход за вода,ток,отопление

    6 Какъв е месечният ви разход за интернет и ТВ

    7 Какъв е месечният ви разход за телефони(карти и абонаменти)

    8 Какъв е месечният ви разход за нехранителни стоки(кофи,легени,шампоани и др.)

    9 Какъв е месечният ви разход за транспорт(билети и карти)

    10 Какъв е месечният ви разход за колата ако имате вече(гориво+затраховки+ремонти евентуално)

    11 Какъв е месечният Ви разход за забавления и почивка(музей, екскурзии, барове, концерти, кино, футболни срещи)

    12 Какъв е месечният Ви разход за услуги(зъболекарски, лекарски, електричарски, фриьоски и др)

    13 Какъв е месечният ви разход за дрехи и обувки

    14 Колко според теб трябва да взема 1 човек(българин)В Англия(във Вашия град примерно) на месец чисто за да може да води стандарт на живот съоветстващ в България на 1000 лв в София и примерно 800 лв в град от първата шестица.

    15 На колко според теб може да се надява най-много българин в Англия(или вашият град)първите няколко години.

  82. Аз отидох в Англия,с помоща на близки и познати в град с размерите на варна.
    Започнах работа на договир законна без никакви документи освен лична карта в една фабрика.Има някакви вратички в законодателствата на държавата чрез агенция почнах така работа.Заплащането става чрез чек и за две седмици си извадих иншурънс номер,банковият акаунт е малко по сложен но няма проблеми 6.70минимална ставка за час.Тая ставка еднаква в цяла Англия,но в Лондон квартирите са двойно по скъпи картата за транспорт е тройно в сравнение с по малкия град цените по магазините са също по евтини.

  83. Здравейте,
    Много полезна информация намирам тук. Благодаря за отделеното време!
    Моля само, ако е удобно, да обобщим всички нужни документи, които са нужни да се изготвят в България, преди да се замине.
    В началото са упоменати някои неща, но ще съм благодарен ако ги направим като списък.
    1. червен паспорт
    2. езк
    3. удостоверение от банка
    и т.н.

    Примерно, трябва ли да си събера акт за раждане, дипломи, документи от изкарани курсове и да отида на превод и легализация?

    Предварително благодаря!

  84. Ъъ ъъ за бебета INFant – до 2 години – не се плаща билет…за място…в самоледа…. :) по желание е…или е нискотарифна компания…
    Рая успех в това ти – начинание…но не всичко е сметки и пари…нали
    чуството е важно :)

  85. Здравейте, искаме да заминем с двете си деца. Едното е на годинка. Големият е на 5. Знае ли някой как стои въпросът с училищата.

  86. Обединено кралство Великобритания и СЕВЕРН Ирландия ако смея да забележа))))

  87. Здравей Рая!Благодаря, че си споделила за твоите “митарства” в Англия.Имах и аз идея да дойда, но не знам английски,а и съм на възраст/47/ и вариантите пред мен са два: да затворя очи и да се втурна насляпо нищо че ” Не мисля, че ако той отиде в Лондон без език ще събере кой знае какви пари. Дори да успее, ще трябва да живее доста мизерно с 15 човека в една квартира…” или да остана в България… Предполагам ще кажеш -учи език.Права си -но за толкова години работа съм успяла да заделя само малко буферни /прекрасен термин/ пари, които не мога да инвестирам в себе си-най-вероятно ще отидат и няма дори да стигнат за подготовка за DSDiplom и TOEFL, за абитуриентски бал за детето ми – ще се опитам да й дам шанс да успее да замине -дали в Германия или Англия където си реши.
    Браво на теб !Поздравявам те за упоритостта!
    Към Краси: късно видях написаното но -ако си млад, замини и ти- ще имаш време да се напаснеш към живота там и да израстеш, след това издърпай семейството си и осигури на децата си старт , защото като станеш като мен и в един момент нещата се влошат и се чудиш и маеш какво да предприемеш,когато най-много имаш нужда от средства, като се обърнеш назад ще видиш… че нищо няма зад теб…, че си се скапал от работа и освен насъщния нищо друго не си успял да осигуриш за един нормален живот.

  88. Рая, много благодаря за споделената информация, както и за готовността да споделиш опита си. И да отговаряш на въпроси. Малцина биха го направили.
    Споделеното от теб със сигурност ще е полезно за много хора.

    Желая ти успех (разбира се на цялото семейство) и по-лека адаптация към средата. Очаквам с нетърпение следващата ти статия.

  89. @Станка
    Според мен на 47 години без език няма смисъл от ходене по чужбини, освен ако не е нещо крайно наложително. Учене на език – то отнема години, а освен това изисква време и пари и сили.

    Не знам какви са плановете на дъщеря ти (или твоите за нея), благодорно от твоя страна да направиш каквото трябва за да има шанс тя да замине, НО само да кажа заминаването в чужбина не е някаква панацея… Нито парите растат по дърветата, нито адаптацията е много лесна… Съществено е да знаеш езика перфектно или колкото се може по-добре, тогава наистина има възможности за работа дори и без образование, а има и курсове различни които могат да се изкарат. Медицинските сестри тук са добре платени и има стабилно търсене, особено в сферата на грижа за възрастните хора, а нощните смени са още по-добре платени. Но пак да повторя че е много важно да се знае езика, колкото по-добре толкова повече и по-качествени възможности за работа.

    След езика другото също много важно нещо е образованието и то РЕАЛНОТО образование, което ти дава реални квалификации (а не просто да завършиш там нещо колкото да имаш висше).

    Много мъчно ми стана като прочетох последния параграф на коментара ти… мога да кажа само, докато има надежда ще има и воля, човек никога не знае какво го му е приготвено за утре! Също така колкото и да са важни парите и колкото и да е хубаво да ги имаш, те не са НАЙ-важното, нито НАЙ-хубавото нещо в живота. Животът може да е хубав по много начини, а борбата си е между другото, който в какъвто филм му било писано да играе… :)

Leave a Comment