Заплата по договор 300лв + бонуси (чест и слава)

„От работа се става гърбат, а не богат” – казва една наша поговорка.

ХИТРАТА МАРИЙКА И ГЛУПАВАТА ПЕНКА

Снимка: http://mfittla.wordpress.com

Пенка и Марийка са набори – на 43 години са. Работят в една и съща фирма за 300лв заплата. И двете са на длъжност Административен координатор (нещо като секретар с повечко функции).

Един ден шефа идва и казва, че има някакъв благотворителен проект, в който фирмата участва. Нужни са хора, които да работят по проекта – в извънработно време, защото нали обичайната работа на фирмата си върви и няма как в работно време да се занимават с проекта.

Проектът е много голям и е важен за имиджа на фирмата. Затова по него ще работят само хора с изключителен потенциал; такива, които са достатъчно отговорни и организирани че да могат хем да си вършат обичайната работа, хем тази по проекта. Няма да е никак лесно. Това е едно изпитание за служителите във фирмата. Само наистина елитните биха могли да финишират.

Проектът е много важен за имиджа на фирмата; но тъй като е благотворителен, екипа по проекта няма как да получи допълнително възнаграждение извън заплатата. Все пак и самата фирма няма да получи нито стотинка за него. Даже офисните разходи за консумативи и материали са за сметка на фирмата.

Фирмата де факто ще работи на загуба по този проект. (Собственикът въздъхва тежко) Ама нали е с благотворителна цел.

И така, има ли доброволци?

ПЕНКА ВДИГА РЪКА

Марийка изведнъж се сеща, че е много заета и започва усърдно да трака по клавиатурата. Пенка – за пореден път – вдига ръка. Шефът се усмихва.

ЗАЩО ?

Защо Пенка вдига ръка? По проекта няма заплащане, а само работа-работа-работа. Тя ще работи само за чест и слава.

Тогава логично е да си зададем и следния въпрос: Защо един човек би работил за чест и слава?

Има три варианта:

1) защото вярва в самата кауза
2) защото това ще му донесе изгода в бъдеще
3) защото има нужда да се докаже

Вариант 1) е добра причина. Очевидно ако работите доброволно за някоя добра кауза, това е достойно за уважение.

Вариант 2) също е добра причина. Неслучайно на няколко места в Ръководството се казва да работите само за чест и слава, докато си намерите клиенти. Защото това ще ви донесе изгода в бъдеще.

Но какво трябва да направите*, ако просто не знаете как да стартирате допълнителен доход и работите на заплата?

*Очевидно – да прочетете Ръководството :)

Ако мислите, че шефът ви един ден ще ви възнагради за допълнителната работа – супер, давайте. Повечето шефове обаче май не са от тоя тип…

Вариант 3) всъщност също е добра причина… ако сте в началото на кариерата си. Ако сте на нова работа. Ако сте на нова длъжност. Тоест, ако наистина има нужда да се докажете.

НО ДОКОГА ?

Някои хора обаче се наказват – извинете, се доказват – пред работодателя си цял живот. Често те се престарават в работата си с надеждата за повече пари, понеже за тях работата е единствения източник на приходи.

Вие от този тип хора ли сте?

Ако да, помислете си пак. Последния път, когато работихте допълнително, получихте ли повече пари? Някакви привилегии? Получихте ли уважението, на което се надявахте, или си спечелихте единствено ролята на работното магаре, дето винаги опъва каиша и никога не стига до моркова?

Поколението на нашите родители е израсло в други времена и с други възгледи. Които може би не са толкова лоши, но просто вече не работят – времената днес са други.

ПОМИСЛЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ

Ясно е, че етиката изисква служителят да работи съвестно и да се грижи за интересите на фирмата, от която си получава хляба. Страхотна политика, която може да упражнявате на воля в периода от 9:00 до 18:00. И дори след това, ако ви се плаща.

Въпросът е да направим сравнение между две алтернативи: а) когато работите 2 часа извънредно „за чест и слава” и б) когато не го правите.

Ако откажете извънредната работа, тогава най-малкото ще имате 2 часа лично време – за сън, за kadebg :) или просто да гледате „Гласът на България”.

Но да кажем вие нямате нужда от тези два часа свобода и наистина предпочитате да работите нещо. Чудесно! Вместо да ги подарявате на работодателя си, защо не подарите 2 часа работа на себе си?

За 2 часа може да направите упражнението от Стъпка 2 по създаване на допълнителен доход – примерно. Само ви намеквам :)

ГЛУПАВАТА ПЕНКА И МАРИЙКА ТАРИКАТА

В примера от началото мога да предположа, че на Пенка скоро ще започнат да й викат „Глупавата Пенка”, а на Марийка вероятно ще й викат „Марийка Тариката”, задето винаги се измъква от допълнителната работа.

Все пак аз лично предпочитам да съм „Марийка Тариката”.

Да, допълнителната работа може да е полезна за вас. Да научите нещо ново, да наберете точки, да завържете контакти. Дори може един ден да ви платят за това.

Но… хм, един момент.

Ако работите за себе си, също можете да научите нещо ново, да наберете точки, да завържете контакти. Дори може един ден да ви платят за това.

Само че повече.

РЕДАКЦИЯ: Добавям два коментара от Свежо, които са много на място:

Edna: “Обаче това, че фирмата се е ангажирала да прави благотворителност, не ангажира служителите. Така както ще плати консумативите, така трябва да плати и на работещите по тоя проект. Иначе предпочитам сама да избирам благотворителните каузи”

Gloxy-Foxy: “Вероятно най-правилно е подобна работа, допълнителна, да се приема избирателно, въпреки че има риск съгласиш ли се веднъж, втория път да ти я връчат без да те питат.”

24 thoughts on “Заплата по договор 300лв + бонуси (чест и слава)”

  1. това май го правят само наивните служители, които са с малък трудов стаж и нямат никакъв опит. Благодарност от шефа не чакай. Ние работим за пари, не за благодарности. Един два пъти може да помогнем, но да сме балъците……….
    всеки сам си избира

  2. Всеки е минал по този път. В началото на кариерата искаш да изпъкнеш, да докажеш, че си по-добър от другите. Дали ще ти се плати няма такова значение. И аз съм бил така. За щастие при мен повечето пъти допълнителните ми ангажименти са били заплащани (не колкото съм заслужавал, но все пак) във вид на бонуси или извънреден труд. Но на повечето места не е така. Сега съм повече ги обмислям нещата. През работно време се раздавам докрай. Искам работата да върви и не жаля усилия. Знам, че има хора, които получават същата заплата като мен и не се напрягат особено, но аз съм си такъв, а явно и моето поколение е такова – http://battony.blogspot.com/2011/09/pokolenia-i-nravi.html. А благодарност от шеф не чакай.

    За оставането след работно време съм резервиран. Бил съм на места, където се е работило денонощно (буквално), само за да се науча и да се докажа. Сега се стремя да не го правя.

    Благотворителността е друга тема. Искането може дори да не дойде от твоя работодател, а от съсед или от приятел. Но за да участваш трябва на първо място да вярваш в каузата. Ако това е така може да спечелиш от такива мероприятия. Няма да казвам колко контакта съм завързал покрай такива благотворителни събития, които са ми помогнали много не само в работата, но и в личния живот. За нуждата от доказване – не съм съгласен, че това върши работа само в началото на кариерата. В една немска фирма, в която съм работил, точно на благотворителни събития (като засаждане на дървета например) блесна един колега, който след това го повишиха на регионален мениджър, защото доказа, че може да обединява хора и да ги мотивира.

  3. dude,мисля, че малко бъркаш за наивните служители.:)
    Познавам една такава Пенка, само дето в действителност е Мария, но това не е важно. На приблизително същата възраст е и, вярвай, далеч не е от наивните и глуповатите.На 43-45 няма как да кажеш, че човек няма никакъв стаж или опит, дори, в нейния случай,бих казала тъкмо обратното. Перфектен професионалист е, чудесен ментор, работи, според нейните принципи, заради удовлетворението и емоционалната обвързаност в работата /така твърди/. Виждам, че е щастлива, колегите я обожават.Всъщност за нея двата часа /понякога/ работа извънредно се обясняват с едно простичко пак нейно изреченийце: “Имаме само един живот да работим, да се развиваме, да творим, да бъдем добри..После цяла една вечност ще лежим и почиваме /разбирай, докато ни гризат червеите/”
    И се усмихва. Нещо, което не се удава особено на тези, които може и да я мислят за глупава…

  4. Разочаровате ме …. само за да си рекламираш Ръководството да пишеш такива глупости…. Служители които взимат 300 лв заплата работят в тъпи фирми и въобще не са за пример… те заплати не получават, а за благодарностите хах…. е, като се замисля точно за такива неграмотни е ръководството ти. Макар че книги с такава тематика със светлинни години по-добри, има милиони.
    Много слабо, :-( бях забравила да се отпиша, сега го направих.

  5. Аз пък мисля че позицията на Пенка е значително по-добра. И тя не е “Глупават Пенка”, а “Активната Пенка”.
    Ако приемем факта че тя е активна личност, която се кефи на това, което прави и/или иска на научи повече, то нейната
    реакция е най-правилна.

    Това ми напомня за една история койято наскоро чух.

    В една латино-американска държава един баща е имал 3 синове. Те и тримата са работили в една и съща фирма на една и съща длъжност.
    Обаче – единия е получавал минамалната заплата за тази държава, втория – средна заплата, а третия – направо огромна заплата.

    Първите двама се оплакали на баща им – Тате, защо такава несправедливост, на една и съща длъжност сме, а заплатите ни са различни???

    Баща им решил да провери защо така и отишъл при шефа им. Шефа им му казал – тук има една тайна стая, стой там и виж сам защо е така.

    И така, извикал първия син и му казал – “на летището пристигна една пратка с материали. Провери дали всичко е ок с нея.”
    Той се е врнал след 10 минути и казал – “да, пратката е пристигнала. Обадих се на летището, подвърдиха ме че самолета е кацнал.”

    Шефа му казал – “добре, балгодаря ти, върви.”

    Извикал втория син и му казал – “на летището пристигна една пратка с материали. Провери дали всичко е ок с нея.”
    Той се е върнал след 2 часа и казал – “Дойдох на летището и проверих пратката. Тя пристигна, но част от материалите са объркани, вместо 100 кашона с материал А получихме 80 кашона с материал А и 20 кашона с материал Б”.

    Шефа му казал – “добре, балгодаря ти, върви.”

    Извикал втория син и му казал – “на летището пристигна една пратка с материали. Провери дали всичко е ок с нея.”
    Той се е върнал вечерта и казал – “Отидох на летищшето и проверих пратката.Тя пристигна, но част от материалите са объркани, вместо 100 кашона с материал А получихме 80 кашона с материал А и 20 кашона с материал Б. Обадих се на нащия доставчик и той ми каза, че тъй като е нямал в наличност 100 кашона с материал А, ни праща 20 кашона с материал Б, но за тях няма да ни взима пари. Този материал е всъщност съвсем нов продукт на тяхната фирма и те ни пращат 20 кашона безплатно като мостри. Аз се свързах със всички наши магазини, и им доставих както материал А, така и материал Б, като разределихме новия материал сред няколко по-активни магазина, които проявиха желание да пробват новия материал. Преведох парите на доставчика за 80 кашона с материал А. Всичко е уточнено с него.”

    Шефа му казал – “добре, балгодаря ти, върви.”

    След това извикал баща им и му казал: “Виждаш ли какво стана. Първия ти син и изпълнил буквално само това което аз му казах. Съответно той и получава минимална заплата – зашото върши минимална работа. Втория ти син получава средна заплата защото той свърши повече от първия, но пак свърши само това което аз му казах – нищо повече. А третия получава най-голяма заплата защото той свърши значително повече от това което аз му казах – той направо затвори целия проект. И аз вече мога да му възлагам по-серизони задачи и знам че той ще ги изпълни.”

    Та като се върнем на примера с Пенка и Марийка, аз мисля че Пенка е тругнала по стъпките на третия син – да бъде активна и да върши повече отколкото се иска от нея.

  6. Много ми хареса историята на BizBlog.bg. Няма по-подходящ начин да се опише защо е нормално най-активния и най-мотивирания да получава най-високата заплата. А от моя опит мога да кажа, че повечето служители са като първия син. Доволни са от това, което получават и не искат да се натоварват допълнително. Не проявяват никаква инициатива и само чакат да дойде края на работното време. След това, като повишат някой като третия син се сърдят, че не са повишили тях и стават още по-демотивирани.

  7. Историята е добра, но пак казвам, ако става въпрос за работно време. А активност може до първото увеличение на заплатите. След като видиш, че не те огрява, спираш. Ако те огрее- продължаваш. Но да не ти дадат нищо повече от на останалите и ти да седиш и да се блъскаш като вол…

    Винаги съм се кефил на мисълта: Умереният трудов ентусиазъм е мярка за интелигентност!

  8. @Dude – А на мен ми харесва мисълта: Ако обичаш работота си значи я вършиш неправилно.

  9. @annynik – как обичам такива стойностни, позитивни коментари :) Особено без грам факти.

    Примерите ви са интересни, особено този с тримата сина. Но забравяте нещо – тук с Пенка и Марийка говорим за случай, при който няма никакво възнаграждение и е пределно ясно, че няма и да има.

    В случая съм съгласна с Dude “активност може до първото увеличение на заплатите. След като видиш, че не те огрява, спираш. Ако те огрее- продължаваш.”.

    @тони: “За нуждата от доказване – не съм съгласен, че това върши работа само в началото на кариерата. В една немска фирма, в която съм работил, точно на благотворителни събития (като засаждане на дървета например) блесна един колега, който след това го повишиха на регионален мениджър” – а досега защо не е намерил начин да блесне? Или е отскоро във фирмата? Но пък ако е отскоро във фирмата, той пак е “в началото на кариерата” си от гледна точка на ТАЗИ точно фирма.

    Да, трудолюбието открай време е добродетел. Но трудолюбие, което не подобрява качеството ти на живот, според мен се изражда в някакъв мазохизъм.

  10. @Рая – В примера, който описах колегата беше от доста време във фирмата, но работеше като анализатор. Именно на тези благотворителна събития и тийм билдинги показа, че е добър организатор и може да мотивира хората. Преди това, като е „чукал” по цял ден таблици и графики, не е имало как да се прояви и някой да го забележи.

  11. В началото ставаше дума за :

    “че има някакъв благотворителен проект, в който фирмата участва…..

    Проектът е много голям и е важен за имиджа на фирмата. Затова по него ще работят само хора с изключителен потенциал; такива, които са достатъчно отговорни и организирани че да могат хем да си вършат обичайната работа, хем тази по проекта. Няма да е никак лесно. Това е едно изпитание за служителите във фирмата. Само наистина елитните биха могли да финишират.”

    Изненадвате ме- наистина ли не познавате хора, които разпускат, участвайки доброволно в подобни благотворителни инициативи? Без да се вълнуват, че става дума за безплатен труд. И без да гонят предизвикателството? Дори не ги е грижа за корпоративната социална отговорност и имиджа на фирмата, в която работят..:)
    Има такива хора! Те не се вълнуват от заплатата си, защото човещината и добронамерената им усмивка им носят безброй познанства / дори и на такива инициативи/ и клиентите им се умножават многократно..
    Наистина ли ги мислите за наивни глупаци?

  12. Въпросът изобщо не опира до благотворителната работа. Въпросът се състои в това вие като служител на дадена фирма да правите разлика кога вашият допълнителен труд ще се възнагради достойно и кога ще получите само потупване по рамото. И също така – когато решите да работите допълнително, да мислите и за себе си. Не постоянно да опъвате каиша за някой друг, за да се доказвате като… като какво всъщност? Като човека, който работи най-много от всички? Супер! Обаче едно е да кажете на вашите деца “Шефа ме похвали, че работя най-много от всички” и съвсем друго е “Шефа ми даде 200лв бонус, ето да си купите нови дрехи и учебници”.

    Така че – окей, работете допълнително, но изисквайте уважение към вашия труд. В пари.

    Като имате пари, може да направите и много повече за каузите, които подкрепяте. Тогава вашата усмивка може да е допълнена с още 50лв подарък за каузата, примерно.

  13. Щом не става дума за благотворителност /въпреки текста/, не приемам определения като
    ГЛУПАВАТА ПЕНКА И МАРИЙКА ТАРИКАТА, защото нито въпросната Пенка ми се вижда глупава, нито въпросната Марийка кой знае каква тарикатка..:)

  14. Хм, добра забележка :)

    Мисля, че по различен начин тълкуваме думата “благотворителност”. Веднага давам пример.

    Елитно училище търси спонсори за ушиване на униформи. Шефът на шивашката фирма се съгласява да направи дизайна и кройките за униформите и да ушие мостри (тоест Пенка ще ги направи в извънработно време). За това фирмата действително няма да получи пари.

    За сметка на това шефът на фирмата ще затопли отношенията си с директора на училището, който е влиятелен и уважаван човек. Директора може да препоръча шивашката фирма на други училища или пък следващата година да й даде платена поръчка. Освен това ще се знае, че униформите на елитното училище са шити по модел от тази фирма. Сред родителите на децата има бизнесмени, които биха могли да поръчат работни дрехи за служителите си…

    Та, фирмата има голям интерес от цялата работа. В същото време Шефът спокойно може да представи нещата по описания в материала начин, а именно като “благотворителна” акция.

  15. Това вече е съвсем друго и няма нищо общо с безкористната благотворителност!:)
    Всъщност, става дума само и единствено за облагите- предполагаеми и бъдещи, на собственика на бизнеса. В случая-на шефа някой си.Пенка би трябвало да е напълно луда, ако работи само и единствено в интерес на шефа си и фирмата му, при това безплатно. Надявам се, че ситуацията не истинска.:)

    п.п 300 лв ли е обичайната заплата за този труд във вашия град?

  16. За съжаление често се спекулира с истинската благотворителност… А и по принцип като се прави нещо за някоя кауза човек трябва да го прави по свое желание, не защото някой така казва :)

    И втори път трябва да кажа “за съжаление” – в нашия град за такава административна позиция може да се вземат 400лв, но по-възрастните хора са принудени да работят за по-малко, понеже … са по-възрастни. Не че работят по-малко или по-лошо, но за тях е много по-страшно ако са без работа. Затова се съгласяват и за по-малко пари :(

  17. В Канада да работиш като доброволец, не е въобще вид прекарване. По скоро това си е тарикатлък. Тук много се цени това нещо и когато го правиш за голяма компания или голяма организация – правителствена, след това се гледа с много добро око на това. Още си спомням за зимните им игри в Халифакс където живеех, че имаше доброволци които си плащаха да работят там, защото това им носи много положителни точки.

    Знам също така за менижъри на големи компании, които участват с доброволчески труд и после получават определени бенефити, за този си положен труд.

    Така, че понякога на запад даже volunteer труда е по скоро привилегия отколкото някакво едва ли не наказание.

  18. Първият отговор е екзотика, аз бих обединил другите два. Работата е там, че най-често Пенка е далеч по-слаб служител на основната си позиция от Марийка. И колежката й, и шефът, и тя самата го знаят. Ето защо на Марийка не й пука – тя знае, че е по-конкурентоспособна на основното работно място. А Пенка трябва да търси околни пътища, за да оцелее. Ако не беше “благородната кауза”, щеше да е участие в синдикат или просто доносничество. Това е и основната причина подобни “каузи” у нас да не успяват – те привличат некадърниците, които ги използват като инструмент за оцеляване, без изобщо да им пука за какво всъщност се борят. Иронизирал съм го в статията си “Тиймбилдинг – 4” – екипът, които се бореше за спасяване на бездомните пирани в Дунава.
    Друг е въпросът, че в конкретния случай шефът е длъжен да плати със собствени средства, понеже “каузата” се защитава от негови служители, с които той е в трудови взаимоотношения, т.е – имаме елемент на (скрита)принуда. А защитата на подобни каузи подобрява имиджа на фирмата (ако не ги сметнат за малоумници, естествено), а той струва пари.

  19. Тимурски,

    кво значи е екзотика моя коментар. Смяташ, че е грешно ли?
    Лека му пръст на Бат Ангел, но имам много сходни черти с него
    За мен работата е като всеки друг пазар-даваш точно толкова, колкото си се договорил.

  20. Дуде, не твоя коментар, бе човек. Първата причина в статията – че някой си щял да участва с благотворителна акция само заради вътрешното си убеждение – е екзотика, поне в България. Мислех, че по-надолу съм го обяснил.

  21. А да, точно за България вътрешното убеждение е абсолютно обратното, ако може да не се участва в нищо, а да се взима колкото се може повече.:)

    Но иначе съм съгласен,че това се използва от некадърните , за да се бетонират в работата с несвойствени дейности

  22. Pingback: rafael

Leave a Comment