Заплатите в България: 250лв чистачка, 350лв касиерка

Санитарка, чистачка в болница
300лв заплата за санитарка в София, Пирогов. Снимка: potv.bg

Преди време в нашия град, местната телевизия излъчи репортаж за местната болница. Водещият – един небезизвестен немец – даваше операционните и хигиената в тях.

Всичко беше наред, чисто и без прах около операционната маса. “Вундаба!” После се покатери да види по високото как е. Забърса с пръст и го показа на камерата – имаше прах.

Предаването продължи на живо, и след излъчване на репортажа почнаха да звънят хора и да коментират.

Впоследствие една от чистачките беше уволнена.

ЧИСТАЧКА – 230лв, КАСИЕР – 350лв ЗАПЛАТА

Колко е взимала санитарката тогава? Нямам точен спомен, но е било днешния еквивалент на 200-250лв.  Там някъде.

Скоро бях в София за малко. На един Т-маркет бяха лепнали обява, че набират касиерки за 350лв заплата – в София. Вие много добре знаете, че с 300лв заплата (чисто) трудно се живее, дори в малък град. А за големите градове това сигурно е под жизненя минимум! Не виждам как някой може да си позволи да работи за тези пари, освен ако няма разходи за квартира. Но дори и тогава си е направо изкуство да оцелееш с толкова пари.

Ако се разровите във форумите, ще видите какво пишат работниците* – взимат прекалено малко пари, осигуряват ги на минималната, карат 13-часови смени, начисляват им глоби, карат ги да вършат неща, които не им влизат в задълженията. (Например карат касиерите да подреждат щандове или да разтоварват стока, същото е и с чистачите – смятат ги за някакви общи работници и редовно ги ползват за хамали. Дори жените.)

*говоря като цяло, не за конкретна фирма

Вярно, че сега е криза – съответно няма работа и работодателите са в силна позиция да извиват ръце и да експлоатират работниците. Е, в малките градове постоянно е криза и постоянно няма работа, така че постоянно… сещате се :) Тогава риторично питам, има ли смисъл от минималната работна заплата? Която сега през 2012 е 290лв или чисто към 230лв.

КОЛКО БИХТЕ РАБОТИЛИ ПРИ 300лв ЗАПЛАТА?

Да се върнем на случая с чистачката в хирургията. Тя взима около минималната за 8 часа работа. И нека да ви кажа нещо – чистенето не е като носенето на камъни, но едно запомних от бригадата в Америка: чистенето НЕ Е лека работа.

Репликите на зрителите по телефона бяха:

– Е, малко прах имало и то горе на майната си, много важно.
– А ако ваш близък оперираха на прах?
– Ама вие за 250лв какво искате?
– Няма значение – подписала е договор, че ще върши тази работа за тези пари!
– Е как няма да подпише, къде ще иде – да умре от глад ли?
– И защо жената да го отнася (уволнена е), ръководството къде блее?

Действително този пример е малко екстремен, защото се касае пряко за здравето на хората, и косвено – за живота им.

Но ако става дума за касиер например? Или секретар?

От една страна, не е редно служителят да не си изпълнява работата по договор. От друга страна, не е редно работодателят да плаща по-малко от реалната стойност на труда, като се възползва от текущото състояние на пазара.

А от трета страна, това е то капитализъм. Работодателят цели да получи максимално количество труд срещу възможно най-малко пари. Работникът цели точно обратното.

На една от предните ми работи шефът ми каза: ако работиш по нещо и си свършиш работата и нямаш следваща задача, обади ми се да ти намеря :) Плащаха ми твърдо + бонуси и бяха доволни от мен. И аз бях доволна от себе си :)

Но не ми хареса да се обаждам, когато нямам работа. Даваха ми да помагам на колегите. Е… някой пие кафе 20 минути и съответно изостава, а аз трябва да й/му помагам после да си изкара заплатата? Или примерно една страница данни се въвежда стандартно за 15 минути. Аз си давам малко зор и я въвеждам за 5, но искам после 5 минути почивка. Обаче вместо това ми дават друга задача като “поощрение” :) Не, мерси.

Та искам да попитам: какво ще направите ВИЕ, ако смятате, че работодателят ви плаща по-малко от реалната стойност на вашия труд? Примерно 5лв на ден да мъкнете камъни. И понеже нямате алтернатива – освен да умрете от глад – се съгласявате. Как ще работите? 100% съвестно? Или възможно най-малко?

И още нещо да попитам: какво ще направите ВИЕ, ако заплатата ви е нормална? Ще работите ли 100% съвестно? Или примерно на 80%? На 50%? На минимума, колкото да не ви уволнят?

59 thoughts on “Заплатите в България: 250лв чистачка, 350лв касиерка”

  1. Интересен въпрос. Ако ти плащат по-малко от реалната стойност на вашия труд? А каква е реалната стойност? Тя е тази, за която работиш. По същия начин – каква е реалната стойност на вашата кола? Ами за колкото можете да я продадете, т.е. пазарната й стойност.

    Сега и втория въпрос – Ако заплатата ми е “нормална”? Какво значи “нормална”? За мен може да е 1 000 лева, за някой е 10 000 лева.

    Това с работата на минимума ми харесва и според мен не зависи от работата или от запалата, а от човека. И с 300 лева заплата и с 3 000 лева пак ще работи по един и същ начин. Да, може в началото да си даде малко зор, ако му увеличат заплатата, но това бързо отминава.

    И аз имам един въпрос – Ако прекия ти ръководител ти даде една задача да я свършиш за 1 час (той знае, че това е нормалното време с твоите знания и умения – все пак е бил на твоята позиция или поне се е научил с времето), но ти я вършиш за 8 часа, какво трябва да направи той:

    а) Да те похвали
    б) Да ти направи забележка да се стегнеш малко и да работиш по-бързо
    в) Да не прави нищо.

    Явно повечето попадат на шеф тип в) :)

  2. Стойне, понеже така учтиво попита, веднага ще ти кажа какво е нормална заплата. Нормалната заплата ти позволява:
    – да поддържаш домакинство (храна, консумативи)
    -да си плащаш НАВРЕМЕ и ВСИЧКИ сметки (ток, вода, парно, телефон, интернет, кабелна тв, входна такса, такса смет и прочее)
    – да караш кола и да поддържаш разходите по нея (гориво, застраховки, техн. поддръжка)
    – да можеш спокойно да заведеш жената на ресторант 2 пъти в месеца без да се чудиш ще ти стигнат ли парите (данък ”забавление”-то не може само да бъхташ като мОрен вол).Алтернативно – на театър или концерт.
    – да можеш да отидеш на почивка през голямата отпуска
    -да си позволиш по някоя дрешка отвреме-навреме (това за жените е огромен разход, вЕрвай ми, и си има основателни причини да е така, но те не са предмет на настоящата дискусия)
    -да отидеш на преглед и да си купиш лекарства за малка болежка, без чувството, че пътят към аптеката е Голгота и после цял месец ще си без петаче
    -да плащаш разходите по ясла/градина/училище на децата – а те не са никак малки, заради което повечето ми приятели се отказват да имат второ дете -говорим за хора със заплати над средните за страната

    Ох, голямо изброяване падна. И след всичките тези разходи (които са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, без данък ”забавление”, разбира се, но ако него го няма, все едно се връщаме към феодалното селячество), АКО си спестил нещо, значи изкарваш ДОСТАТЪЧНО.

    Което не може да се каже за 99% от хората в България, чиито доходи не покриват и минималния стандарт за живеене. Така че, ако леля Данче ходи да чисти офис за 200 лева, защото пенсията не й стига да гледа себе си и дядо Гоце, няма да й се сърдя, че не е забърсала горното ръбче на вратата. Ще се сърдя на държавата, че я кара да чисти на хората, вместо с дядо Гоце да ходят по круизи като едни истински европейски пенсионери. Положението по болниците е аналогично – мой роднина е студент по медицина и стажува в ”Пирогов”, и вЕрвай ми, там санитарите са на нивото на леля Данче, щото те взимат даже по-малко от 200 лева на месец, което е просто НЕНОРМАЛНО.

    Цялата тази пледоария цели да изкаже тезата ми, че човек за 300 лева няма да работи като за 3000.

  3. “И с 300 лева заплата и с 3 000 лева пак ще работи по един и същ начин.”

    Явно повечето “бизнесмени” в Булгаристан разсъждават по този начин.
    И получават работа, за толкова, за колкото плащат.

  4. Предстои ми интервю в четвъртък за висока позиция в голямо индустриално предприятие находящо се в малък град на 20 км от София.

    Не мисля да водя преговори за заплатата, а направо да заявя моите очаквания за позицията, ако работодателя търси ниско платен работник аз за съжаление не съм такъв, ще му пожелая късмет в търсенето.

  5. @Божо – Така расъждават хората. Това как расъждават работодателите е отделен въпрос. Идеята е че си се съгласил да работиш на 100% за някаква заплата. След това решаваш, че тя ти е ниска и започваш да работиш на 50%. Кой лъжеш с това – работодателя или себе си?

    За справка минималната работна заплата в две от страните с най-големите икономики в света (Китай и Индия) е 115 евро.

    А и заплатите винаги са обвързани с призводителността и ефективността. Защо си мислите, че в България има някаква световна конспирация, с която заплатати на хората се поддържат ниски. Всичко е математика. Когато икономиката растеше заплатите се увеличаваха на 6 месеца. Знаете ли колко беше заплатата на продавачка в бутик на Витошка или в някой Мол – 1,000 лева. Ниска или “нормална” е? Не знам, собственика си е преценил.

  6. Проблемът е в отношенията работодател – работник, работникът мисли че винаги шефа го прецаква и понякога е прав, на свой ред той гледа да прецака първи и прецакани са и двамата.
    Как беше лъжа ги, че работя, те ме лъжат, че ми плащат!

  7. @Genkov – Ами да, защото в България всички сме “хитреци”. Не работим на 100%, а измисляме как да прецакаме работодателя. Има една страхотна статия в karieri (dot) bg по темата. Мисля, че се казваше “Свой начин на работа” (или нещо подобно), където беше доста нагледно обяснено как се работи в България – първо кафе, цегара, клюки, обсъждания, второ кафе и т.н. Любимия ми момент беше, когато един работник разказва, че имал същия проблем в предишната си работа. Другите го питат какви са били заплатите там :)

  8. Да..на българския т.нар работодател кризата му дойде много добре по отношение на заплащането на труда на работниците.
    Като не ти харесват условията- виждаш вратата. Там , за твоето място чакат предостатъчно хора…
    Съшият този т.нар работодател може да се перчи за пред медиите с корпоративната си социална отговорност, но да държи на критичния минимум заплащането на тия, дето му изкарват печалбата.
    Цитираните по-горе суми са позорно възнаграждение- без значение дали става дума за чистачка или касиерка- и двете длъжности са достатъчно отговорни, но…кой мисли за това?
    Не мога да се съглася, че работникът винаги мисли, че е прецакан. Работникът, при тези условия, задължително ще е демотивиран, а това носи вреда предимно на бизнеса, но кой да исли в тази посока? Пак питам..:)
    Докато българските т.нар работодатели или управляващи мениджъри не спрат да водят тази тиха война с подчинените си, докато не се откажат от широкоразпространените напоследък приьоми за управление чрез мачкане и манипулация, докато не приемат подчинените си за партньор в бизнеса, нещата няма да се случат.
    Винаги има алтернатива и колкото по-рано се възпита подрастващото поколение в предприемачески дух, долкова по-добре ще му се случат нещата след време…ще ме прощавате, но ако ще е чистачка, то ще взема 4-5 входа за по две чистения седмичо, което ще ми осигури 400 лв. Смятайте работното време срещу това заплащане и премислете дали си струва да се работи за 250 по цял ден..

  9. Има длъжности,при които цял ден си като на почивка,а има и такива,при които цял ден нямаш време да ходиш до тоалетна,като заплащането не се различава много,но това си е България,няма нищо ново.Според мен,много често има работници,които са на работа по причина…симпатия,което е голяма мениджърска грешка,или в случая,когато шефът ти е симпатичен,твоя лична.Според мен в една нормална фирма,би следвало всеки да си гледа интереса.Интересът на работника е да си върши съвестно работата,да се старае бизнесът да върви добре,защото от това му идват парите и бъдещото им увеличение.Но в никакъв случай,не трябва да остава на тази работа,по причина-шефът е много готин.И блъскаш ли,блъскаш там,работиш по 2 смени,вършиш работа за двама-трима,да зарадваш шефа и си мислиш,че си незаменим.Да,много е готин,ама от друга фирма явно могат по-добре да те оценят и ти предлагат по-високо заплащане.А….много хора си остават на старото място.А човекът си гледа бизнеса,в момента,в който се намери някой по-млад и по-способен,ще те смени веднага.Това е!Ако е добър управител.Ако пък е от тези,които държат работници,които не вършат работа,само защото са им симпатични/имат деца/имат кредит/работят тук от 10 год/… просто не стават за тази длъжност.В негов интерес е да задържи работниците,които помагат фирмата да просперира.Да увеличава заплатата им редовно,с цел да задържи,труднозаменим човек.Най-малкото,защото такъв човек е наясно,какво знае и може и колко ще получи за труда си.
    Относно въпросите накрая :) Напоследък заплатите са винаги по-малки от реалната стойност на труда,но кой ли пък може да я оцени реално?Аз лично не мога да работя на по-малко от 100%,имам диагноза перфекционизъм,а това трудно се лекува :).По принцип избягвам(досега) да се хващам на работа,колкото да работя,докато си търся друга-само пречи.Имала съм работа,за която плащат малко и когато видя,че въпреки увеличените приходи и умножаващите ми се задължения,заплатата ми не се увеличава-напускам.Зад гърба си съм оставила 2 фалирали фирми и една на ръба,след моето напускане.Това е резултат от лошо управление.Чудесно е,че някой е по-симпатичен,чудесно е,че кандидати за работа има много.Но място за такова мислене не трябва да има в бизнеса.Не може да се мисли,че всички ще вършат работа еднакво добре
    и служителите,които целуват задници са най-добрите..
    По принцип съм “за” да работиш толкова за колкото ти плащат :) С две ръце,даже!Защото в България изглежда има малко хора,които ще ти плащат повече,защото работиш повече.Повечето само се чудят как да ти платят по-малко,дали ще са глоби или нещо друго,няма значение.Пресен пример от моя приятелка,която работи в бензиностанция:един месец им дадоха по-малко пари,защото оборота е бил по-малък от обикновено.Е как веднъж не им дадоха повече пари като всеки месец имат най-големи обороти,най-много клиенти,съответно и най-много работа от всички във веригата?
    Хм,зле структуриран текст,ще ме извинявате,ама няма да го пренаписвам :)Поне ми се разбира мисълта….уж :)

  10. @Тони (най-първия коментар): “А каква е реалната стойност на труда? Тя е тази, за която работиш. По същия начин – каква е реалната стойност на вашата кола? Ами за колкото можете да я продадете, т.е. пазарната й стойност.”

    Не е така. Ти ми кажи, ако чистачката в Пирогов взима 300лв, а чистачката в офиса на Danone взима 500лв, кое от двете е реалната стойност на труда?

    Пазарната стойност обикновено е спекулативна и е различна от реалната стойност.

  11. Изчетох коментарите на всички относно заплатата, а какво мислите относно атестирането на определен период, знам че го има при държавните служители, но не съм сигурен колко е обективно и по какви критерии е.
    Не може ли подобна професионална атестация да се провежда периодично и в частни компании – зер за 6 месеца, можеш поне две нива на даден език да покриеш.
    А по отношение на ниските позиции, там нещата са статични.Имам един приятел, който е на 33 години, но на времето не си е завършил средното образование, от много години работи дърводелец и е супер като такъв, има страхотно семейство, но той самия има нужда от развитие и тази година се записа ученик задочно обучение в средно образование, за да има повече възможности за напред.
    Затова си мисля, че в атестирането няма нищо лошо.

  12. Атестиране се прави в доста частни фирми. Само че рядко има отражение върху заплатата, а ако има е символично.

    Освен това, щом работодателят веднъж е наел някой и го е задържал, значи той му върши работа. И само защото е завършил някакъв курс, не значи че ще почне изведнъж да работи много по-добре, съответно защо да му се вдига заплатата :)

  13. Е, изведнъж едва ли, но вследствие на курсовете се натрупва опит и знания, които разширяват професионалния кръгозор – например на първото ми работно място, работодателя редовно ме пращаше на някакви одиторски курсове, за които получавахме сертификати.Уменията от тези курсове ги използвах не повече от два пъти докато работех за него, НО страшно добре се отразяват на сегашната ми автобиография и спомагат да си договоря по висока цена на труда при други работодатели, които вместо да инвестират в мен ще си вземат готов сертифициран специалист.

  14. Ами именно – този, който те е пращал по обучения, не ти е вдигнал заплатата после :)

  15. Относно коментара на Manurhin – да, не са му вдигнали заплатата, но са му създали предпоставка следващият работодател да го направи :) Т.е. един вид пак са го направили, но друг се възползва от уменнията му.
    Лично за мен понякога работодателят да те праща на разни курсове е даже по-голям плюс, отколкото да ти вдигне еднократно заплатата, защото курсовете по принцип са скъпи, отнемат време и е доста трудно да отделиш ресурс за свестен курс.

  16. bella го е казала много точно:
    “Докато българските т.нар работодатели или управляващи мениджъри не спрат да водят тази тиха война с подчинените си, докато не се откажат от широкоразпространените напоследък приьоми за управление чрез мачкане и манипулация, докато не приемат подчинените си за партньор в бизнеса, нещата няма да се случат”

  17. Manurhin,похвално е, че си знаеш цената!:)
    Гледай да не се продадеш евтино, въпреки изразените тук амбиции и мини да кажеш как е минало!

    Използвам включването си да ви намекна, че пробутването на ‘мотивация чрез курсове ‘ не върши особено работа! Виждала съм как се случват нещата на практика в голяма фирма. Включиха служителите в няколко обучения по европрограми- работа в екип, комуникационни умения, търговски умения, финанси за нефинансисти и т.н модерни хитринки. Ейчарът се издигна в очите на слепите и…до там / не след дълго напусна/. Ефектът от тези обучения беше минимален, но- какво пречи да трошим европари? Да, това бяха стандартни двудневни обучения, не курсове за квалификация, но и това не повиши производителността, нито скрепи отношенията в колектива. В крайна сметка хората са на работа да работят, а не да се харесват. И, срещу работата си, очакват подобаващо възнаграждение, а не ‘ ще ти направим обучение’ , за да те мотивираме.
    Не ме разбирайте погрешно- не съм против обученията, напротив. Но трябва да се почне от висшия мениджмъж и всяка година да минават поне на един мениджмънт-инкубатор. А служителите/работниците да се атестират на всеки шест месеца и това да се отразява на заплащането им. не може да отчиташ ръст в премиен приход, да генерираш печалба, а да оставяш тия дето ти я изкарват на жълти стотинки в параметри отпреди кризата!И, на всичко отгоре, да им създаваш чувство на съпричастност към тях, щото, видиш ли- не съм те оставил без работа в тия тежки времена.

  18. Здрасти! Интересен пост!
    Знаете ли, аз се питах същото преди време. Защо, когато си вършиш добре (бързо и съвестно) работата те натоварват повече. Отговорът е лесен, просто виждат, че можеш да поемеш, респективно мълчиш и те те използват. Точно както едно магаре го товариш колкото можеш, докато издържи. От друга страна колко плащат? Ами те винаги плащат недостатъчно за това, което ти си извършил, винаги! И знаеш ли, не защото чуждата ливада е по-зелена, а защото явно сме попаднали на такива работодатели и характерът ни е такъв, че ги привличаме. Случвало се е да ми плащат добре, но щом усетят това работодателите, през следващия месец рязко намаляват възнаграждението. Отговорът е “не можеш да печелиш повече от мен”. Просто много малко са работодателите, които ценят служителите си и ги мотивират финансово. Има ги, но е въпрос на късмет, и по-малко знания и умения. Апропо някой тях гледа ли ги в България?!
    А коментара за санитарката и праха….ами няма да го забършеш и ако взимаш 500 или 1000 лв. Една работа я вършиш, защото си се подписал да я вършиш и си отговорен. Ама то има ли такива служители в Бг. Май много е лесно да се правиш, че работиш, а после да се извиниш със заплащането. Ами защо се съгласяваш, знаеш преди да започнеш възнаграждението. Ето тук е основният проблем. Хващат се да работят масата от хора за по 300лв и после ама защо дават 300 лв заплата?! Ами, докато има балъци, които да работят за толкова никой няма да дава повече. Пък и т.нар. криза на пазара перфектно ги извинява.

  19. Здрасти и на теб, Вили :)

    “Ами защо се съгласяваш, знаеш преди да започнеш възнаграждението.” – защото алтернативата е да си безработен и децата ти да няма какво да ядат. Ако седиш една година без работа и караш на хляб и сол, в един момент щеш-не щеш се хващаш на първата попаднала ти оферта за работа.

    Освен това, както ти сама каза: като те видят, че можеш, и почват да те товарят. А колегите ти с по-малко зор взимат същите пари, съответно ти се чувстваш като глупак!

    Много ми харесва тази приказка на Тимур: http://timurcommandos.blogspot.com/2011/10/blog-post.html , само че в нашите условия и двамата биха взимали ЕДНАКВО. Оттам и проблемите ни…

  20. Да, позната история. Жалкото е, че масата работодатели толерират точно тези бавните, флегматични кадри. Първо, защото те (работодателите) изпъкват още повече и галят своето Его и второ, защото тези хорица са без амбиции и ще си стоят с години на една и съща заплата, ще са тихи и кротки и доволни от полученото. Неосъзнавайки случващото се около тях. Дори този типаж е много търсен от хора с малък бизнес, защото ще си работи бавно и спокойно, а работодателя ще е доволен, че му се подчиняват без да разсъждават и дават идеи за развитие.

  21. Едно време с ортака ми търсехме работници за нашата фирма. Предлагахме 1.5-2.5 пъти повече от средното заплащане, надомна работа. Ние им носехме материалите до дома и вземахме продукцията пак от дома им. Двахме и всички инструменти и пособия. Извървяха се поне 30 души дето все “бяха на зор” и “страшно искаха” да си намерят работа. И всичките бяха (уж) с голям опит. Едва 2-3 от тях наистина ставаха и то като си затворим едното око. Назначихме 7 души. Разбираме се кога да минем за продукцията, не ги насилваме, те казвам кога да минем. Отиваме – не са започнали дори. Винаги така. качеството – плаче ми се …
    Друг пример, пресен. Един познат инженер, но безработен от мезозойската ера живее при майка си пенсионерка с мизерна пенсия. Тя плаща всичко и го храни, той играе електронни игри и кара колело, че и приятелка черпи, с парите на майка си … Преди 2 седмици майка му намерила познат да го назначи нещо като учител по информатика или подобно в близко село или градче. “да не съм луд, ще им работя за ХХХ лева !!!”

    Коментари ?

  22. А бе в общият случай работодателите са се договорили по отношение на нивото на заплатите.
    Изискванията им са огромни:Английски език, компютърна грамотност, 3 години стаж, минимум бакалавърска степен и възраст не по-голяма от 25 години .Какъв специалист е такъв човек, може ли някой да ми посочи конкретен пример?Особено ако става дума за телекомуникациите.

  23. Само да поясня. По време на управлението на БКП в България заплатите не са еднакви. Тимур и другите, които мислят като него моля първо да се осведомяват по задълбочено преди да се изказват.

  24. @Живко – английски и компютърна грамотност “огромни” изисквания ли са? 3 години стаж и бакалавър – също не е нещо особено. Като завършиш университет на 22-23 и работиш от трети курс… с лопата да ги ринеш такива :)

    @5ко – доста екстремни примери са това. Може би факта, че става дума за надомна работа е оказал влияние – в смисъл, какъв тип хора търсят надомна работа? Такива, които по някаква причина не са конкурентни на стандартния пазар. Или не искат да са (което пък би обяснило и мързела им).

  25. Винаги ми е правило впечатление, че хората които се оплакват винаги казват “малко ми ДАВАТ”, а не например “малко ИЗКАРВАМ”. Точно, защото чакат някой да им дава. Ами като не ви “дават” достатъчно, преместете се на друга работа. Ако не намирате по-добра, значи че толкова е нормално да ви “дават” според моментното търсене и предлагане на работна сила. За вашето образование и опит. Значи какво следва ? Повишете го, за да попаднете в по-горната категория.
    Или не чакайте да ви дават, а вие си изкарвайте. Не е лесно, разбира се. Лесно няма. И да се оплакваш, предполагам, не е лесно :)

  26. @Рая
    Основно бяха жени с малки деца. Седят си у дома, гледат си децата и къщната работа и работят, когато на тях им е удобно, не според работно време. За тях беше наистина удобно и ние очаквахме да си харесват работата и да работят добре. Казваха, че много я харесват, ама дотам … :)
    3 от тях после дойдоха да работят в офисите ни, всяка в осбствена стая, с бюро, отопление и прозорец. Едната по цели дни не пипваше нищо, защото не можела така, било много скучно. И си замина пак у дома. Капризи колкото искаш, на какво отгоре не знам :)

  27. Абе знаеш ли, май го има тоя момент с бг-мамите :) когато имат до себе си бг-татковци, които осигуряват достатъчно + майчинските. Нещо подобно е и оня куриоз с инженера, дето го разказа. Много хора се разглезват и омързеляват, когато има кой да ги издържа – еми то за какво да се напъват :)

    Няма спор, че някои хора имат егати претенциите на база… едни голи претенции. Типичен пример – човек с три висши, но нито ден трудов стаж. Пък аз не знам случай в който да пратиш дипломата си в 9:00 в офиса да работи вместо тебе :)

    И изобщо като цяло намирам много слаба и далечна връзка между образованието и изкарването на пари – и като наемник, а още повече пък като бизнесмен.

  28. Да, точно разглезването имах впредвид и убедеността, че някой е длъжен да им дава, а те абсолютно не са длъжни с нищо. Най-малкото да работят здраво. Един познат, който е средно заможен, далеч от беден, все повтаря как татко му го е учил: Дори и животински тор да ринеш, трябва да го вършиш както трябва.
    А за изкарването на пари също си права. Затова в щатите има много милионери и милиардери с доста ниско образование. И никой не си слага пред името “инж.” или друго :) То е професия, не титла. И има доста малко с дипломата. И никой не го е еня точно каква диплома имаш, а какво можеш.
    Та приказката ми беше, че много от българите са като “моля другарко, пък Петьо ми дърпа плитките” :) по отношение на само-реализация, работа, изкарване на пари и кариера …

  29. В администрацията и фирмите атестациите служат за оттърваване от нежеланите, а не за насърчаване на съвестните и кадърните. Е, оставянето на работа е някакъв вид насърчение, но … сещате се – поредната игра със страха от безработица на нискокачествения работник. Не мога да приема, че това е особено мотивиращо за добрите кадри, които така или иначе най-малко се боят от уволнение.

  30. Изглежда, въпросът с “реалното” заплащане е един от тези, които изглеждат различно от различните гледни точки. “Реалността” и “нормалността” на работната заплата се променят доста ( ама доста ) в зависимост от това, дали даваш или получаваш парите:)
    Аз и съм получавал и съм давал и мога убедено да кажа, че Маркс е бил прав “битието определя съзнанието”:)

    Според мен обаче, тезата, че работодателят е длъжен да дава така наречената “реална” или “нормална” заплата е наивна. Може би е остатък от 45-те години социализъм и насилствената уравниловка и в образованието и в реализацията на хората.
    Не знам, но съм твърдо убеден, че работодателят принципно не е длъжен да дава нищо повече от законово определените минимални възнаграждения (които , впрочем, са различни за различните длъжности). Всичко над тези минимални работни възнаграждения се дава по взаимно споразумение с работника/служителя.
    Ама било малко! Ами намери по-високо тогава. Никой не те спира.
    Това е положението. Пазарни механизми.
    Интересното е, че никой досега не ми е казвал, че получава повече, отколкото получава:)
    Когато всеки гледа от собствената си камбанария и не иска да види нещата и от другата страна, се получава едно обида едно цупене.
    От едната страна ” тези изедници, майка им, искат да им работя за жълти стотинки!”
    А от другата ” тези мързеливци мърлячи! По цял ден се скатават. За нищо не може да се разчита на тях! ”

    Всъщност, моите наблюдения са, че разходите за труд като процент от общите разходи на една фирма могат да варират много и нивото им обикновено зависи в голяма степен от манталитета и дори морала на работодателя. Казано по друг начин: някои работодатели са по-ларж от други. Просто са по човечни и по-солидарни с работниците и служителите си. За съжаление има и доста безскрупулни типове, които третират работещите при тях като бройлери.

  31. И още 2 мита:
    – работодателят е длъжен да третира работещите при него като партньори!

    Човек, който днес е тук, а утре може да си вдигне капелата и да отиде при конкуренцията, няма как да ти е партньор. Когато вложи поне част от парите , мислите и емоциите, които влагаш ти – тогава може да претендира, че ти е партньор.

    – образованите (вишистите) трябва да получават повече затова, защото са по-образовани ( да се разбира: по-интелигентни ) от останалата паплач.

    Наивно, меко казано.
    Първо: дипломата не е нищо повече от документ, че си добил някаква компетентност (а в някои случаи правоспособност) да упражняваш определени професии или да заемаш определени длъжности. Заплатата зависи от много други фактори. Именно затова, едни програмист взема повече от един учител. Справедливо или не, не знам, но това е реалността.

    Второ: ако богатството се разпределяше според интелигентността и академичните знания, то професорите щяха да са най-богатите хор, а прости сервитьори като Славчо Христов или недоучили виолисти като Слави Трифонов щяха да им носят куфарите.
    Аз лично смятам, че академичните знания (дипломата) се надценяват мног за сметка на качества като постоянство, упоритост, поемане на риск, твърдоглавост и инат дори.

  32. @рисувано стъкло
    “И още 2 мита:
    – работодателят е длъжен да третира работещите при него като партньори!”

    Никой не е длъжен да прави нещо, щом няма желание за това, освен ако това нещо не е наложено със закон! Както и ти не си длъжен да казваш “Добро утро” на колегите си, влизайки в офиса сутрин, или на комшията, който срещаш по стълбите…
    За жалост, в България има много хора, които “не са длъжни”. За това още дълго време ще бъдем на светлинни години от развитите държави.
    Както и да е. Няма да споря с теб. Само ще цитирам Richard Branson:

    Employees first, customers next, shareholders last, says Virgin Group’s boss Richard Branson:

    It is simply common sense: If your workforce is happy and well-motivated, your customers are more likely to be happy as well – which means there is greater chance that your business will see strong sales and good profits, generating the results that your shareholders demand.

    Too many companies treat their employees like dirt, and customers end up dealing with these grumpy employees. Branson also recommends creating clear and direct channel of communication between employees and the CEO:

  33. Не виждам, къде си противоречим с Брансън.
    Аз не казвам, че трябва да третираш работниците си като боклук.
    Напротив.
    Обаче, да осигуриш добри работни условия, открити отношения и добро ( за бранша в тук и сега, а не в Швейцария ) заплащане, съвсем не означава , че сте партньори в нормалния смисъл на тази дума.
    Защото партньорството си има и обратната страна – когато продажбите падат – колко от т.н. “партньори” ще останат с теб до късно след работа или ще дойдат в неделя?
    А когато фирмата търпи загуби, дали ще се съгласят да работят месец-два на половин заплата?

    Ако познаваш хора, които биха го направили – пращай ги насам.

    Защото партньорството иска взаимност, която трудно се намира. Поне според мен.

    А, и още един мит.
    Ние сме на “светлинни години от развитите държави”
    Явно не си работила в Германия например.
    Пробвай , със сигурност, веднага ще станете партньори с шефа :)

  34. Да ти пратя майка ми.Не месец-два,повече от 1 година работи на половин заплата.Остава до по-късно,за да има повече оборот,не си взима отпуск(както и не и го плащат) и вече я осигуряват на 4 часа,защото бизнесът не върви както преди.Въпреки това не се отнасят с нея като с партньор,а все едно им е длъжна да работи 12/6,защото не им върви бизнеса.Като няма печалба,дай да взимаме парите на работника,така се получава.

  35. @Мариана – аз съм свидетел на подобен случай, всъщност почти идентичен. Тъжна работа, но какво да се прави, когато за работника няма алтернатива?

  36. Мариана,
    за кой град, за каква длъжност и за каква заплата иде реч?

  37. Докато работодателите в България не осъзнаят, че бизнеса им без служителите е едно голямо НИЩО, ще се въртим в този затворен кръг. И, че освен всички други инвестиции трябва да се инвестира в щастието и задоволеността на тези служители. Което ще се отрази на клиентите, на печалбата и на джоба на собственика. Работодателите трябва да осъзнаят, че “за да получиш първо трябва да дадеш”…
    Но те горките са най-умните и най-можещите и не приемат съвети много,много. Така и нашият приятел РИСУВАНО СТЪКЛО не проумява къде си противоречи с Брансън. Но, да е жив и здрав!

  38. “Така и нашият приятел РИСУВАНО СТЪКЛО не проумява къде си противоречи с Брансън. Но, да е жив и здрав!”

    Мерси,
    ще се постарая.
    Както Рая правилно отбеляза “какво да се прави, когато за работника няма алтернатива?”
    Не говорим да работиш на половин заплата , защото нямаш избор, а сам да го предложиш за да спасиш фирмата – нали сте “партньори”?

    Освен това, така както “бизнеса им без служителите е едно голямо НИЩО”, така и без бизнес работа няма.
    Комунизмът си замина – ако някои не са разбрали още.
    Който мрази капиталистите (не конкретно някой определен, а ей така принципно), няма два избора (все още) Северна Корея или Куба.
    Там заплатите ги дават редовно, доколкото знам независимо колко и как работиш.

    Изглежда тук се появиха доста хора, които принципно са обидени на “тези кожодери капиталистите”. На тях ще кажа да четат по-внимателно. В първия си пост посочих, че повече пари и придобивки (при равни други условия) получават тези работници/служители, които имат по-човечен и “разбран” шеф.
    Не е много справедливо, но е факт.
    Брансън е пич и затова е така ларж. Нали не смятате , че всички шефове на фирмите от ФОРБС 500 са все сладури?

    “Работодателите трябва да осъзнаят, че “за да получиш първо трябва да дадеш””
    За съжаление, повечето хора имат наивната представа, че някой (шеф, държавата, общината или лично Бойко Борисов ) е длъжен нещо да има даде.
    Че нещо им се полага “по принцип” .

    Интересното е, че винаги чакат ПЪРВО да получат, а после ( може би ) да дадат.

    И още нещо, не е ли интересно , как когато ти намалят заплатат – казваме – работя на “половин заплата”, а когато ти я повишат дори двойно, не казваме “работя на двойна заплата” :)

  39. И двамата сте прави. В една здрава икономика действително работника трябва да си заслужи парите. И в такава като нашата – също. Само че при нас открай време минималната заплата е една голяма смешка, както и спазването на КТ…

    Вярно, че има работници, дето мислят, че някой им е длъжен… и само си клатят краката. Проблемът ни обаче не е там. Проблемът е в извиването на ръце и това, че законът е само на хартия. Като оправим тея двете неща, другото ще си дойде на мястото.

    ПС Само не се разгорещявайте прекалено да не опрем до модерация :)

  40. Рая, проблемът ни е, че нямаме гражданско общество, все още, което да изрази единно своето мнение. Защото “една птичка пролет не прави”. Аз даже и да напусна работата (работодателят), която не харесвам, ще се намери друг който ще се хване за 350лв, ще си кротува като овчица на работното място, а на масата с приятели ще ругае шефа си на висок глас, защо му давал толкова малко.

    Овце сме си и това ни е най-големия проблем!

    А това, че закона е само на хартия е пак поради нашия овчи манталитет. Нали ние си работим тихичко на минимална работна заплата, на половин работен ден, без осигуровки, без отпуск. Не дай си боже да се разболееш нещо – това ще ти е малкият проблем. По-големият е, че ще умреш от глад защото нямаш осигуровки и никой няма да ти плаща болничен. За пенсии пък да не говорим, ако въобще стигнем до там…

  41. Е да де, ама с протести няма да се увеличи МРЗ-то.

  42. Не съм много наясно какъв е смисълът от МРЗ (вие икономистите сте по-запознати :)) Но без ясно изразяване на мнение и отстояването му няма да стане. Не може в къщи на чаша ракия да сме най-големите разбирачи и разпалено да коментираме, а на работа да сме по-ниски от тревата и да се съгласяваме с всичко. Не може на изборите да не гласуваме, а после да плюем политиците и тези които са ги избрали.
    Не може все да чакаме някой да ни оправи…

  43. За МРЗ: http://kadebg.com/da-se-mahne-li-minimalnata-rabotna-zaplata/

    Реакции се предизвикват с действия, не с думи. Не те осигуряват? Сигнал до инспекцията по труда. Бавят пари? Сигнал. Уволняват те неправомерно? Съд.

    Но кой ще се осмели да го направи, особено в малките градове, където всичко се знае… после никой няма да те вземе на работа. Порочен кръг: притиснати сме, затова мълчим; мълчим, затова сме притиснати.

  44. Рая е права. Всеки трябва да си търси правата. От моята практика досега, само в един или два случая работодателя е спечелил в съда при уволнение на служител.

    Дори да не се стига до съд има много други начини. Сигнали до различни държавни институции са част от тях.

    Малко не е по темата, но ще ви разкажа един случай. Един приятел имаше проблеми с хазаина при напускането на квартирата (не му беше върнал депозита, който не беше никак малък и му искаше още пари за някакви счупени и повредени неща). Още на следващия ден се обади на телефона за сигнали на НАП, за да съобщи, че наемателят не плаща данъци. След няколко дни си уговориха среща със служителка на НАП, на която даде договора за наем + бележки за платените суми за няколко месеца назад. Явно от НАП бяха започнали проверка на споменатия хазаин, защото той се обади на моя приятел и му върна всичките пари с уговорката да си оттегли жалбата. Тази случка ми даде малко надежда, че нещата вървят към по-добро.

  45. Тези нови “Т-маркети”, които сега навлизат в България ми се виждат по-зле и от “CBA”-тата, не мога да разбера, защо всеки се бута да прави верига след верига… която няма бъдеще. Иначе другото си е така. В частния сектор има момента, в който дори и да си на ниска заплата, ако си вършиш старателно то ти се отплаща в даден момент, ако ли не от настоящия работодател, то от бъдещ. В държавния – няма смисъл, всички искат да са само писарушки.

  46. Ммм, абе знаеш ли колко частници има дето те гонят до дупка, особено в по-малките фирми, експлоатация до край. Конкретно за нискоквалифициран труд – ужасно е просто.

  47. Мдам, имам си на представа. Последния ми работодател има такава практика да се подиграва с хората за по 350лв, 15 дни по 12 часа и нечовешки изисквания, които са защитени от 20 листови договори, но все пак не говоря в частност за този фирми, а масовата част от търговци, които са готови да платят достатъчно, за да имат качествен работник.

  48. То че има такива, готови да платят за качествен работник – има, ама дали са “масовата” част? :)

  49. 300 лева хех. Тук чистач получава 12$ на час. Касиер в Walmart получава 11$. Не знам защо е така. Но работиш ли 40 часа на седмица си ОК . Определено !

  50. Е как може човек в САЩ да живее с толкова пари?!

  51. Всички работодатели започнаха да спекулират с тази криза. И 10 години след като излезем от кризата българските работодатели ще се оправдават с нея. Но 300 лв са подигравка. Минималната работна заплата трябва да бъде 400 лв нето. Това от реалистична гледна точка. За пенсиите и детските добавки да не говорим. А за социалното майчинство, което е под минималната заплата също нищо няма да споменавам…

  52. Да. И преди, и след кризата заплатите при нас ще са си ниски. Заради това и е толкова трудно в България човек да “дръпне напред” чрез собствен бизнес или инвестиране или каквото и да било. Прекалено малко пари остават от заплатата, след като покриеш месечните разходи.

  53. Знаете ли какво трябва да се направи по мое скромно мнение-трябва всички хора на които им плащат мизерни заплати да емигрират в чужбина,да работят за сносни пари,с които да си покриват разходите и да живеят нормално,а алчните работодатели с многото претенции и ниски заплати да си търсят индийци да работят за тях!!!Това трябва да стане,за да се оправи държавата!
    Стелко от Варна

  54. Стелко, то точно това и става в момента :)

  55. Да,така е Рая,напълно подкрепям младите,които не им се работи за малко пари и бягат в чужбина,а също така подкрепям и лекарите,които тук работят за 500-700лв средно в по-големите градове,а са учили за това 5-6 години,а да не говорим после колко специализация са карали!И за какво -500-700лв,а в западна Европа дават 3000 евро начална заплата на лекарите емигранти(имам такъв приятел,който тук вземаше 500лв заплата за стажант хирург,отиде в страна от западна Европа и почна с 3000 евро първоначално,а сега да не говорим колко взема!Така че нашата държава оправия няма!!!Това е мнението ми!Успех на всички!

  56. Да, Стелко. Но всеки трябва сам да иде и да си купи билета, даром не става :)

Leave a Comment