Поводът за днешния материал е един Фейсбук статус, който колегата Стойне Василев публикува във Фейсбук:

grumpy cat“Сега е момента да благодаря на всички хора, които не гласуваха. Вие, умници, направихте ДПС втора политическа сила в България.” И по-надолу: “Дразня се на хората, които изразяват някаква позиция с негласуване или просто казват “Няма за кой”. Има 30 партии, обединения и движения с по 17 кандидати, което прави общо 510 кандидатури. Няма ли сред тях поне един подходящ? Не може всички да са маскари, поне така си мисля.”

Всичките са маскари и не, няма дори един подходящ. Освен това не ДПС е проблемът на България. Проблемът на България е България. Не гласувам (вече). Ето защо:

Сутринта в 9:00 ме събуждат басовете от уредбата на комшията отдолу, вибрациите са все едно има земетресение. Не че не знае, че имаме малко бебе. Говорили сме с него, карали сме се, ходили сме и до полицията – нищо.

Обличам се и отивам да бягам. По пътя едно момченце с раница на гърба яде кроасан на път за училище. Изяжда го и пуска опаковката на земята, без изобщо да се замисля. Дори не се оглежда за кошче. То така е възпитано – боклуците се хвърлят на земята, където ти дойде. Както гаргите дрис**т където им дойде.

Изкъпвам се, оправям бебето и слизаме до паркинга пред блока. Не можем да се разхождаме в квартала, защото тротоари естествено няма, а шосето е цялото в дупки. Има и много “бездомни” кучета, дето бабичките от блока ги хранят (и съответно ги научават да си седят все тука).

Качвам бебето в колата, слагам колана и тръгваме. По пътя до центъра (около пет минути с кола) виждам поне трима неадекватни шофьори, които правят нарушения – паркират на места, където нямат право, или по тротоарите, или изпреварват на неподходящо място, или завиват вляво от най-дясната лента. Виждам и поне трима гламави пешеходци – единия пресича без изобщо да се огледа (без пешеходна пътека), другия кара колело и криволичи както му падне…

Паркирам колата, вадя количката и тръгваме с Николета на разходка. Макар че сме до центъра, бутам количката по шосето, защото тротоарите не могат да се ползват. Спрели коли, отворени навън врати на магазини, дупки, течаща вода от терасите. Покрай нас се случва да хвърчат коли със 70, нищо че ограничението за града е 50.

Най-сетне стигаме баш на центъра. Минаваме един голям участък, където няма нито едно дърво и пече жестоко, но кой да помисли за тая работа. Минаваме по-надолу, където започват сенчестите участъци, но там пък друг проблем: има само стъпала. Няма полегато за минаване с количка, защото – ами защо да има? В общинския съвет 90% са мъже, те не бутат колички.

Добираме се с Николета до идеалната част на центъра. Под най-хубавата сянка навсякъде има кафенета. Мъжът ми вика – е ти къде искаш да сложат масите, под слънцето ли? Не. Нека да си слагат масите на сянката, обаче искам и аз да мога да минавам оттам. Все пак центърът и дърветата не са частна собственост.

По пътя спирам в Булбанк. Имам една банкнота от десет лева, скъсана на четири, и искам да ми я сменят. Касиерката я взима с кисела физиономия, гледа я, цъка с език, и почва: ама защо е скъсана тази банкнота. Ама ваша ли е. Ама къде я намерихте. Ама защо я носите при нас. Ама какво всъщност искате да я правите. Търпеливо обяснявам (за втори път), че искам да ми я заменят с цяла. “Миии, при нас таксата е десет лева, ако искате пробвайте в ОББ.”

Отивам в ОББ, където – макар и в мааалко по-любезен вариант – сцената се повтаря. Само че с бонус въпрос: “А на вас коя ви е обслужващата банка и защо не отидохте при тях?” В крайна сметка ми сменят десетте лева срещу един лев такса и се плюят по Булбанк – “ама как така лъжат хората, че имали 10лв такса, глупости, просто не им се занимава! То си има наредба на БНБ и всичко… Ама ние нали сме балъци тука в ОББ и ще им вършим черната работа!…”

По обяд отивам да си купя нещо за хапване. Не ми дават касова бележка. На стената има табела “МОЛЯ ИЗИСКВАЙТЕ КАСОВА БЕЛЕЖКА” – и как точно да я “изискам”? Те окрадоха държавата за милиони, пък иначе на баничарницата касовата бележка им е проблема. Хората продават крадени коли с хиляди левове без документи… ама иначе на всички кафе-автомати има устройство за директна връзка с НАП. Защото от кафета по 30 стотинки – капка по капка, вир ще стане…

Отбивам се в малката Billa на центъра. Има сложена една полегата ламарина за качване на колички, само че… точно срещу нея, като се изкачиш, има сложено рекламно л-образно табло, което реално пречи да си завъртиш количката и да влезеш. На излизане от магазина викам, чакай все пак да кажа на някого за този проблем, не че нещо ще стане, но хайде поне да пробвам, нали? Казах на охраната, а той вика – “Ами знаем, и те знаят, ама всеки ден там си слагат таблото.” И

По пътя виждам – правят ремонт на един магазин. Това става в 15ч следобед – къртене, чукане, блъскане – и то под носа на Общината. Никой нищо не прави и не казва. В междублоковите пространства пък – пак хора на общината – косят трева с машинки. Брррррррррръммммм, брррррррррррррръмммммм, вззз, вззз, вззз, бррррррръмммм… Пак в 15ч следобед.

На връщане гледам на кръговото на центъра – полицаи. Заради абитуриентите. Дотогава все си мислех, че проблемът със “състезателите” (шофьори, дето форсират колата и въртят гуми нарочно) – мислех, че проблемът е в липсата на достатъчно полицаи по улиците, които да респектират. И да глобяват. Е… явно не е там проблемът, щом като пред очите на трима полицаи един мотор профуча като изтребител, а те даже не се обърнаха след него. Самите полицаи нямат никакво самочувствие.

Накрая се прибираме вкъщи и пускаме новините. Водещите новини: кой кого убил/набил/излъгал/окрал, къде колко катастрофи станали, и разбира се кой политик в какъв скандал е замесен. Всяко чудо за три дни (няма и толкова), после губим интерес, защото такива неща вече не са НОВИНА.

Занимават ме с някакви глупости, някакви измислени “проблеми” които са толкова далече от мене, че няма накъде. В парламента никой “народен представител” не си отива в избирателния район да пита народа какви са му проблемите и как да го представлява подобаващо. Мен ме интересува например защо толкова много хора работят без трудови договори или с минимални осигуровки. Защо работят по 12 часа. Интересува ме какво ще направим за хората, които са работили без договор в мътните години между 1990-та и 1999-та. Интересува ме защо трябва да чакам два часа при личния лекар за едно тъпо направление за кръвни изследвания, а като се окаже, че са свършили, да си платя изследванията от джоба – след като мангалите масово не работят и не внасят осигуровки, но иначе всичко им е безплатно. И ме интересува защо след раждането трябва да стоя 72 часа в болница, пълна с хлебарки и мравки, стари легла отпреди 50 години, а не мога да си отида вкъщи, и не искат да ме пуснат при никакво положение.

За какво да гласувам?

Всичките са маскари, още бай ти Алеко го е казал. И до днес ник’ва промяна. У нас политическата (и обществената) реалност е генерално сбъркана. Ама ГЕНЕРАЛНО. Нищо не си е на мястото и никой не прави това, което би трябвало да прави. Докато не узрее малко обществото, смисъл от гласуване – за мен поне – няма. От един дол дренки са всички. И така ще си остане дълго време, защото проблемът е с българското ОБЩЕСТВО. Необходима е промяна в мисленето на обществото, която промяна ще дойде с времето, а не с тая или оная партия. Проблемът с българското ОБЩЕСТВО не се решава с негласуване… нито с гласуване! Българското общество не е узряло да има дори бледо подобие на “гражданска позиция”. Това е един съвсем друг проблем, който няма нищо общо с (не)гласуването. Този проблем може да ЗАПОЧНЕ да се решава с промяна в индивидуалното поведение, съвест, възпитание и пр. на всеки един от нас. Дотогава… за която и партия да (не)гласувате, ще бъде все едно.

И докато не мине това известно време, ще пускам празни бюлетини. Пък който иска да гласува, моля, аз проблем с това нямам.

Успех с “демокрацията”.

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!