Защо някои хора не могат да изкарват пари

Хубаво е да печелите с нещо, което обичате. Нещо, което можете да правите с лекота и с кеф.

Теоретично, ако сте феноменално добри в нещо, някой ще ви забележи. Хората ще ви оценят и ще плащат пари, за да се възползват от уменията ви. Няма значение какви са те – може да сте счетоводител, писател, гълтач на огън… единственото условие е да сте уникално добри в това. Тогава някой ще ви забележи и парите ще потекат към вас, нали?

На практика, не е точно така.

Познавам много хора, които могат разни неща. Една позната шие хубави гоблени. Друг познат го бива с електрониката. Трети знае език. Може би не са чак “феноменални”, но все пак могат достатъчно.

Само дето моженето не се превръща в изкарване. Изкарване на пари.

ЗАЩО НЯКОИ ХОРА НЕ МОГАТ ДА ИЗКАРВАТ ПАРИ

Да вземем известния пример със счетоводителя, който остава без работа. Той е страхотен счетоводител. Може всичко. Работи без грешки. Логично, когато остава без работа, той решава да си направи кантора и… се проваля с гръм и трясък.

Това е така, защото да можеш нещо и да изкарваш пари с нещо са отделни неща. За да можеш, трябва да си добър професионалист. За да изкарваш, трябва да си добър бизнесмен.

Снимка: http://freelancefolder.com

Снимка на счетоводител

Да можеш да водиш счетоводство означава да имаш диплома и опит, да разбираш материята, да знаеш последните промени, да помниш всички срокове. Трябва да си внимателен и педантичен. Да познаваш софтуера, да знаеш как се работи с електронен подпис. Да разбираш не само от чисто счетоводство, но да имаш понятие от ТРЗ например. Всичко това са професионални умения.

Да изкарваш от водене на счетоводство означава да имаш контакти, да умееш да разговаряш с хората, да продаваш, да преговаряш, да убеждаваш. Трябва да си практичен и находчив. Да можеш да планираш, да управляваш клиентите си, да ги гониш да си платят навреме, да прецениш къде да направиш компромис. Да помислиш къде да бъде кантората, да има ли сайт и какъв, къде и как да се рекламира, какви цени да дадеш. Всичко това са бизнес умения.

Снимка: http://www.masterfile.com

Снимка на възрастна бизнес-дамаПреходът от едното към другото е труден. За да влезете в положението на нещастният счетоводител, който въпреки страхотните си качества не се е справил с бизнеса, само си представете как би се чувствала неговата шефка, ако трябваше да се откаже от бизнеса и да стане счетоводител.

Тя може би ще има известна представа от счетоводство, след като толкова години е работила в кантората със счетоводителите. Но започне ли сама да се занимава с това, със сигурност ще допусне много грешки. Ще й трябва време и спокойствие да се научи – само че никой няма да я чака. Просто ще я уволнят.

По същия начин пазарът би “уволнил” счетоводителя, който няма достатъчно бизнес умения.

ЗАЩО СТАВА ТАКА?

Добрият счетоводител учи 4 години в икономически техникум, 4 години бакалавър и 2 години магистър, общо 10 години. Отделно има примерно 5-10 години опит. Вероятно активно се интересува от счетоводство и му харесва да се занимава с това. Чувства се компетентен и сигурен.

Добрият бизнесмен невинаги има диплома, но за сметка на това има огромен житейски и бизнес опит. Бързо преценява хората. Изпитал е стотици житейски ситуации на гърба си – не теоретични, а съвсем реални. Следи какво се случва в бранша, познава всички конкуренти и евентуални партньори в радиус от 200км, разтропан е и има нюх за бизнеса и харизма за хората.

Тоест, всеки от тях се е специализирал в нещо. В същото време всеки от тях може да придобие “втора специалност” – бизнесменът може да се научи на счетоводство, както счетоводителят може да се научи на бизнес.

Снимка: http://www.dmaclaims.com

Снимка на бизнес надпревараВъпросът е доколко един бизнесмен може да настигне счетоводител с 10 години теория и 10 години практика, съответно доколко един счетоводител може да навакса 20 години бизнес-опит и създаване на контакти.

Добрата новина е, че за да сте успешни, не е нужно да знаете ВСИЧКО, което бизнесменът знае. (Все пак повечето от тях също са тръгнали с много по-малко опит и знания, отколкото имат сега.) Можете да експериментирате, докато придобиете известни познания, а останалото да учите в движение.

И без това човек най-добре с учи в практиката.

14 thoughts on “Защо някои хора не могат да изкарват пари”

  1. Наистина има много добри професионалисти, които се провалят в частния бизнес. И според мен е много по-важно да имаш тези бизнес умения и търговски усет, отколкото много години образование и още повече години професионален опит. Да си предприемач също е професия, както всяка друга. Изискват се определени знания и умения. За предприемача не е от такова значение какъв е точно бизнеса и дали го познава. Важното е дали той има потенциал. Ако има – той наема хора, които познават бизнеса в детайли, купува машини и оборудване, рекламира дейността, сключва договори и ако бизнесът е печеливш получава доход от него. Ако не е – минава на следващия “проект”. Точно така – проект. Добрия бизнесмен и предприемач не се обвързва толкова емоционално (поне в началото) с бизнеса. Познавам много такива хора.

  2. @BgFoto – да си знае, ама нали това казваме тук – че може и да прескочи в другия гьол, стига да се постарае :)

    @BatTony – макар че много бизнесмени имат сходни умения (комуникативност, лидерство), все пак надали толкова лесно прескачат от един бизнес в друг. Всеки бизнес си има свои тънкости и се нуждае от определени контакти.

    Дори мислех да спомена в материала, че един успешен шеф на винарна надали ще е толкова успешен в IT фирма например (и обратно).

  3. Обикновено способният човек е способен навсякъде, като разбира се има изключения…

    Поздрави,
    Слави…

  4. @Рая като казвам да си знае гьола, имам предвид ръководителя да си ръководи, работника да си работи, счетоводителя да си смята…

    Поздрави,
    Слави…

  5. Въпросът е дали добри бизнес умения могат изобщо да се усвоят в някое училище или трябва да се научат по трудния начин с опити и грешки на живо…

  6. @jony Според мен най-добрият вариант е комбинацията от двата начина…

    Поздрави,
    Слави…

  7. За гьола сте прави. Но, и Бат Тони е прав. Защото по принцип предприемачът не е задължително да е оперативен ръководител. Той има за задача да осигури всички необходими ресурси, включително и ръководвн персонал.

  8. @jony – не повече, отколкото добрия певец се създава само в училище. Това може да му помогне, но сцената е истинския учител.

  9. Истинският предприемач може и да намери оперативни ръководители но дори и за това ще са му нужни лидерски и комуникативни умения.

  10. @инвеститора – не знам дали съществува такова нещо като “истинският предприемач”. Ако човек попадне на правилното за него място в правилното за него време, може да има голям финансов успех, а след година-две от него да не остане нищо.

    Колкото до лидерските умения, също е много относително. Например шефът на една фирма, в която работех, беше изключително вглъбен човек. Не бих го определила като лидер. Но в бизнесa много го биваше.

  11. Интересен сайт! Според мен логично би било да се направи следното разделение:

    – Това, което искаш да правиш
    Предполагам, че на никой не му е трудно да го измисли, като трудното е в другите две направления

    – Това което си (това което можеш да промениш в себе си)
    Много хора имат кофти харктери (продукт на несъзнавано възпитание от страна на родител посредством неговия личен пример в живота) – като тук влиза и ригидноста – неспособноста гъвкаво да се адаптираш към всякакви условия на работа и живот.
    (напр. като те прати шефът ти да му купиш нещо от магазина – да му се усмихнеш, не да го гледаш обидено – приемра не е много подходящ, но затова се сещам в момента)
    Едни хора са адаптивни а други по-малко, в крайна сметка и слабоадаптивните се усъвършенстват и стават по-адаптивни, но им трябва време.

    – Условията които имаш (това което можеш да промениш отвън)
    Разбира се много хора могат да избягат от трудните условия на живот и да намерят по-добри за личното си развитие, но да избягаш, да зарежеш близиките си, хобито си не е опция за всеки, защото не все иска да действа по този рязък метод, а би предпочел по-някакъв по-плавен. Има и други фактори които могат да те спрат, като например страхът от неизвесното.

    Бързо напредващия бизнесмен е този който: е вътрешно и външно адаптивен и не се интересува в дълбочина от разни теми а основно от облагата, която може да получи чрез знанията и работата си.

    Е, аз непритежавам в достатъчна степен нито едно от тези качестава (точно обратното, но всичко е в процес на промяна) и пак съм някакъв бизнесмен, защото съм честен, пестелив и креативен (бих ги нарекъл второстепени качества необходими за развитие на бизнес)
    просто напредвам бавно,
    тоест да бъдеш бизснесмен е възможно за всеки,
    а да бъдеш бързо напредващ бизнесмен само за описания по-горе.

  12. 11 – Интересен коментар. Според мен не всеки може да е бизнесмен, както не всеки може да бъде Бритни Спиърс дори и да има нужните качества. Трябва подходящо съчетание на много фактори.

    Но да, определено при всички случаи трябва човек да работи и върху себе си, според мен най-удачния начин да се разтегнеш извън обичайните си норми е чрез промените – промяна на навик, промяна на познатите места, промяна на познатата компания. Това те принуждава да се адаптираш към новото, и да се развиваш.

Leave a Comment