Защо някои хора успяват, а други – не (комикс)

Днес ви представям една история, която, надявам се, ще обясни точно какво означава думата “привилегирован”. Нещо, което аз не успях да обясня толкова добре тук: Може ли всеки да стане богат . Приятно четене.

privilege

Хареса ли ви това? Вижте всички материали в Архива и си направете абонамент по email!

27 thoughts on “Защо някои хора успяват, а други – не (комикс)”

  1. Комиксът представя нещата много точно и вярно. Знам, че на всички им се иска да е обратното и ще изкарат маса примери, които са просто малки изключения от общия случай. В едно сме еднакви понякога: Опитваме се да постигаме повече в името на по-доброто бъдеще!
    Поздравления Рая за хубавата статия – комикс!

  2. Рая, страхотна история, в комикс при това :) Не мислиш ли, обаче, че историята на Паула ще се повтаря с нейните деца? И още един въпрос – ти в кой образ се виждаш?

  3. @Ели – радвам се, че ти харесва комиксът :) А поздравленията са за автора на комикса – Toby Morris.

  4. @Стойне Василев – не знам дали ще се повтаря с нейните деца :) Никой не може да каже. Въпросът е и до късмет, и до самата Паула.

    В кой образ се виждам аз – по малко и от двата. Мисля, че повечето сме “по малко и от двата”. Интересното е, че привилегиите, които всеки от нас има, не ги осъзнава. Дори само да имаш двама здрави и работещи родители е привилегия, която не всички имат. Ако тези родители са ти осигурили дом и средства, за да учиш – това е следваща привилегия. Ако пък са в позиция да имат добър социален статус и контакти, това е трета привилегия. И така нататък :)

    Комиксът показва как при еднакви положени усилия, имаме различен “изход от играта”.

  5. Надявам се не прозвучи грубо но мен лично хипотетичните истории не могат да ме убедят в истината защото от стотиците хиляди и милиони младежи и деца по света тук се виждат само две истории. От четенето за информационна графика (инфографика накратко) знам че всякакво подобно представяне на информация е манипулативно. Ощетените в живота веднага ще се хванат за образа на Паула и с това ще обяснят провала си в живота. Да, вярно е че хората имаме различен старт и така ще бъде винаги но този комиск е малко като храна за оплакване. Заслужава си да нарисувам комикс за пропадналото богаташко момче и успялото прошляче от улицата което сега е бизнесмен. Кой от двата комикса ще има повече давност и тежест … И истина? Не се заяждам обаче, само искам да дам и друга гледна точка, и да е обективна. :)

  6. И за да е честно ще кажа че моите родители с нищо не са били по-различни от тези на Паула. Баща ми дори беше болен и не можеше да работи, гледах как всичко пада на гърба на майка ми. Нищо не беше красиво и весело. Никой не ми е давал работа на тепсия. И до ден днешен търся успеха си сама и е много трудно но да се въртим в съжаления е загуба на ценно време. Успех и умната :)

  7. @Ива – само да кажа, че комиксите не са инфографики :)

  8. Поздравления за статията!Много точно описва понятието,,привилегирован”.Освен началния старт за живот от родителите си децата наследяват и едно много важно нещо- ОТНОШЕНИЕТО към живота,начинът на спрвяне с проблемите,отношението към парите,другите хора в обществото и света като цяло.Мисля че това изиграва по голяма роля в техния по нататъчен живот като възрастни,отколкото реалните бариери , които ще трябва да преодоляват,защото те ги интерпретират по начина на който са научени .За това не напразно се казва,че ако искаш да станеш успял общувай с такива хора така най-бързо можеш да се ,,препрограмираш”и да ти се покаже и друг начин за отношение към нещата!А ако го искаш достатъчно силно ще си намериш начините да го постигнеш.

  9. Има прекомерно много примери,как разглезени и невъзпитани деца на хора с възможности се провалят в живота-с алкохол,наркотици,депресии и други проблеми.Това,че на Ричард са усигурили добро образование е добра основа,върху която той да гради,но основното според мен си е човешкият фактор и качествата,които индивида притежава,и какъв потенциал има.Та,ако Паула е изключителен талант в дадена сфера,също има съвсем реални възможности даже да надмине Ричард.А и това,което е от изключителна важност,е амбицията-а таланта и късмета също не са за пренебрегване.Естествено,на повечето хора им е по-лесно да се оправдават,че който няма вуйчо владика,няма как да успее…

  10. @Краси
    “Има прекомерно много примери,как разглезени и невъзпитани деца на хора с възможности се провалят в живота-с алкохол,наркотици,депресии и други проблеми.” – ВЯРНО.

    Трябва да отбележим факта, че в случая самия Ричард не е някой да спи и да дреме, той е свястно момче – учи и работи.

    Само дето накрая той не си дава сметка колко неща са работили в негова полза по пътя към успеха. Впрочем това не е изненадващо. Просто е тъжно, защото така хората стават надути.

  11. За мен е вярна само първата част от комикса. После Паула тенденциозно е представена като жертва на безпаричието на родителите си, а не примерно на собствения си мързел. Ако това беше вярно, при т.нар. “социализъм” всички щяха да бъдат висшисти, но всъщност тогава висшистите бяха далеч по-малко, отколкото сега.
    Апропо, дори и в момента – ако изключим децата на червената аристокрация и се съсредоточим само върху т.нар. “селф мейд мен” в България, ще открием, че родителите им са били със средно образование и доста ограничени. Децата на някогашния интелектуален елит, ако не са от “сой” (т.е. на партийни и държавни функционери), не успяват да пробият в нищо, освен в политиката, където няма реални показатели за оценка.

  12. Очевидно не си разбрала какво съм казала. Инфографика е всякакъв вид информация предадена с ТЕКСТ и рисунки. Дизайнер съм и художник от много много години. Вярвам че ги разбирам тези неща и чета литература на хора с десетки години опит. Жалко че не коментира другото което казах, а се хвана за инфографиката. :) Но както и да е. Храна за размисъл винаги има.

  13. @Ива – комиксът и инфографиката са различни неща. Основната разлика е, че комиксът съдържа някакъв вид история. Напиши “infographic” в Гугъл и виж колко комикса ще ти излязат.

    По другото какво да коментирам? Който иска “храна за оплакване”, ще я види навсякъде – аз не виждам това.

  14. Тимуре, конкретно в комикса Паула не е представена като мързелива.

    Друг е въпросът, че в живота има мързеливи хора, на които винаги някой или нещо им пречи. В комикса според мен не става дума за това, а как при еднакви положени усилия, крайният резултат е различен.

  15. Всичко е много вярно. Изпитал съм го на собствения си гръб в определени моменти. Например аз мога да работя само при определени условия – тишина, спокойствие и.т.н. Имам приятели които ги имаха тези неща от самото начало и пътя им беше много прав и безпроблемен. Моят беше трескав, напред назад, празен ход за нищо, много труд и ресурси за запълване на дупки. Не казвам, че са по-напред от мен в момента, но винаги се чудя какво щеше да е ако имах идеалните условия от самото начало.

  16. “После Паула тенденциозно е представена като жертва на безпаричието на родителите си, А НЕ не примерно на собствения си мързел.”
    Нали и аз това казвам – не е представена като мързелива, т.е. представител е примерно на 5% от реалните момичета като нея. В подобни комикси болестите винаги спохождат само бедните, те са работливите и т.н. Обаче искам да напомня “правилото на третото поколение” – ако на една фирма й е писано да фалира, това обикновено става при внука на основателя. Понеже основателят знае как да прави бизнес и да печели (научил го е на собствен гръб), той принуждава и децата си да се научат (но те нямат неговия талант и само успяват да поддържат нещата) – а през това време внуците са на сърф или си пробват ферарито. И когато дойде техен ред да управляват, всичко се срива. Ако фирмата оцелее при третото поколение, вероятно ще има много дълъг живот.
    Но тази теория е създадена в САЩ или Западна Европа, където има съответните традиции и бизнес култура. У нас ги няма тези неща и критичната точка идва още при второто поколение и често всичко свършва там.

  17. Свилен Николов: Нямаше да имаш тази мотивация да се бориш:)
    Аз също съм го изпитала. Виждала съм хора като Ричард доста от близо и смея да твърдя че комикса е верен на 100%. Изобщо не говоря за богати хора,а просто за семейства, които се справят ОК, точно както е описано горе.
    И наистина лошото е че има една неосъзнатост в тези хора и те смятат, че всичко са постигнали сами. Няма нищо лошо разбира се, всеки съди по личния си опит.

  18. @Тимур – сега те разбрах.

    Да, естествено, далеч не всички сервитьорки (примерно) са сервитьорки поради лошо стечение на обстоятелствата. Голяма част от хората, които работят нискоквалифицирана и/ли нископлатена работа са в това положение просто защото не полагат никакви усилия да постигнат нещо повече и са убедени, че успехът на другите е чисто и само късмет. Тоест, действително представената в комикса Паула не се среща толкова често в реалния живот.

    Тези като Ричард обаче според мен са доста по-често явление, тоест това са хора, които се развиват сравнително добре и смятат, че всичко е чисто и само благодарение на тях самите. Аз самата доста време бях една от Ричардовците и смятах, че всичко, което съм постигнала е чисто и само благодарение на мен самата.

    А тази теория с бизнеса и поколенията е много интересна и звучи правдиво.

  19. Като всяка история – е нормално, че ще се затвори в ограничен брой варианти :)
    Съгласна съм с едно твърдение от коментарите, че ситуацията на Ричард може и изключително много да го разглези. Голяма част от връстниците ми, които имаха родители, справящи се “ок” го подкараха в кривия път с наркотиците и алкохола.
    От друга страна – нормално е и че самите родители предават на децата си собствените си ограничения и разбирания. Много трудно е да ги надскочиш, защото основата ти е по-назад. Но не всичко е от родителите :) а и не е невъзможно. Моите родители и двамата бяха със средно образование, баща ми даже го е завършил вечерно, защото е работил през деня.
    Аз съм висшист с 2 допълнителни специализации, сама съм си изплатила образованието, колата, всичко, което имам. Сама си започнах бизнеса, сама си го движа, не съм имала жокер от родителите, те даже не одобряваха инициативите ми със смяната на държавната работа, която имах – към частна. Не са ми помагали финансово, нито с идеи (за съжаление). Но чисто практично съм доста по-напред :) всичко е въпрос на мотивация :)

  20. Историята е интересна. В наши БГ условия има обаче следните леки “донастройки”.
    Първата колона е семейство на комуняги, а втората на обикновени хора – не комуняги.
    Също така, Ричард е нагласен на добре платена и престижна работа, без оглед на способностите му, внушено му е да е безочлив и да не се съобразява с околните /социопат/.
    Съвременното ни общество, без реална конкуренция ражда точно такива уродливи и безплодни модели най-често и затова нещата не вървят на никъде.

  21. @Гого – само да кажа, за Ричард никъде не се казва, че е некадърен или безочлив – просто му се дават повече зелени светлини.

  22. страхотен комикс много хора виждат него в себе си,има разлики ж това каде си в него,има хора като мен който единия родител е бил психи4но болен през целия си живот а другия в 4ужбина,отглеждал ме дядо който беше кумонист и баба ми,брат ми бепе наркоман на хероин и какакжо ли не, е да не продалжавам с тожа защото това е само капка морето от истирита ми,на 18 бях 4ужбина,говория два езика,изкарвал съм всякаки курове,спорт цял живот и тн.но без никакъж ефект дори минимален,иненстиците който направих в себе си не ме отместиха дори на см в живота

  23. Факт е, че ако имаш успели родители, ти самият имаш по-големи шансове да си успешен.
    АКО вложиш необходимите усилия.
    Всяко поколение дава тласък на следващото доколкото може.
    Дядо ми е бил със средно образование
    Баща ми е вишист.
    Аз съм доктор.
    Всеки надгражда колкото може и както го разбира.
    Трудно е когато почваш от ниското и стълбата е висока.
    Може би Паула никога няма да стигне до позицията на Ричард, но ако надмине родителите си, нейните деца ще имат по-добър старт в живота.
    И е много вероятно децата или внуците и в един момент да са шефове на децата или внуците на Ричард.
    Защото има още една страна.
    Успехът не е просто стълба. Всеки от нас има завързана за гърба си една пружина, която го тегли назад и надолу – това са мързелът, инертността, глупостта,доволството, отчаянието и т.н.
    Колкото повече успяваме толкова по-трудна става следващата крачка. Децата се държат изкуствено от родителите си на тяхното ниво докато пораснат с идеята да продължат напред след това. Но ако не са достатъчно силни, пружината ще ги дръпне назад в момента в който бъдат пуснати.
    Ако се върнем към комикса, на Паула и нейните деца ще им е много по-лесно да вървят напред, отколкото на Ричард и неговите деца. А мотивацията им да подобрят живота си ще бъде по-голяма.

  24. Само аз ли, пък, не виждам нищо ново и така впечатляващо в комикса? Та това си е от време оно и както беше написано в някой от коментарите – как ще се стече животът ти зависи както от теб самия, така и от немалка доза късмет!

  25. Здравей, Рая! Много се радвам да прочета нещо от теб! Знаеш ли, ти си изумителна, при това съвсем земна. Възхищавам се на ума ти, на мъдростта ти, на добротата ти! Комиксът е забавен, наистина, но твоето тълкувание ми харесва най-много. Аз лично вярвам, че няма нужда от връзки и протекции за да постигне човек успех. Но както ти казваш имах привилегията родителите ми да са живи и здрави и да ми помогнат в образованието. Но вярвам, че човек може да успее със свои сили, защото има други неща, които ни помагат, когато се трудим усилено, и те са отвъд нас самите.

  26. @Диана – благодаря ти много за хубавите думи :) Радвам се, че комиксът ти харесва.

Leave a Comment