(Продължава от част 1: 5 урока по бизнес от Стивън Кинг (1) )
Стивън Кинг е роден през 1947 в Портланд (60 000 души), Мейн. Майка му отглежда него и брат му сама, тъй като баща му ги е напуснал много рано. От 1971 до сега е женен за Табита Кинг, и имат три деца.
Първият му успех идва с “Кери” (Carrie) през 1974, когато той е на 27.
Житейски уроци от Стивън Кинг
*Откъсите са от книгата му On Writing: Memoirs of a Craft . Има я и на български.
“…Малко преди завършването на гимназията започнах работа във [фабрика за текстил]. Не я исках – работата беше тежка и скучна – но парите ми трябваха. Майка ми работеше за скапана надница като камериер на душевно болни, но беше решена да ме прати в колеж.
През последните ми дни в [гимназията], графикът ми беше така: ставане в седем, тръгване за училище в 7:30, край на часовете в 14:00, отчитане на картата във фабриката в 14:58, осем часа опаковане на платове, отчитане на картата в 23:02, у дома към 23:45, овесени ядки, струполяване в леглото, и на другата сутрин всичко отначало. На няколко пъти ми се случиха двойни смени и спах в моя Ford Galaxie от шейсетте за около час преди училище, после проспивах петия и шестия час в кабинета на сестрата след обяд.”
“През седмицата на 4ти юли, фабриката разпусна. Старите работници получиха цяла седмица платен отпуск. На някои от останалите предложиха да работят и да разчистят мазето. Сигурно щях да се съглася – плащаха по 1.5 – но не останаха места.
Като се върнах, един от дежурните тогава ми каза, че съм изпуснал – било голяма дивотия. «Плъховете в мазето бяха колкото котки», каза той. «А някои, да пукна ако не бяха и колкото кучета». Йау! Един ден, последния семестър в колежа, се сетих за разказа на оня за плъховете – колкото котки, ако не и колкото кучета – и започнах да пиша история – “Гробищна смяна”. Списание Cavalier купи историята за $200. Преди това бях продал две истории за общо $65. Сега имах три пъти повече, с един удар. Бях богат.”
“През лятото на 1969 работех в университетската библиотека. Един ден през юни излязохме да хапнем на тревата зад университетската книжарница. Между един познати беше седнало стройно момиче с грубоват смях, червеникава коса и страхотни крака. Казваше се Табита Спрус. Оженихме се година и половина по-късно. Преди третата ни годишнина от сватбвата, вече имахме две деца.”
“Майка ми знаеше, че исках да бъда писател, но ми казваше да взема диплома за учител (“за да имаш нещо сигурно”). Така и направих и 4 години по-късно излязох с дипломата… малко като куче, което излиза от езерото с умряла патка в зъбите си. Беше здраво умряла. Не можах да си намеря работа като учител и отидох да работя в перална, за надница не много по-висока от тази във фабриката за текстил отпреди 4 години.
От финансова гледна точка, две деца вероятно бяха с две повече, като за скоро завършили хлапета, работещи в пералня и втората смяна в Dunkin’ Donuts. Малките приливи идваха от [мъжки списания]. Пишех след работа. По едно време, когато сменихме квартирата с близка до работата, пишех по малко и в обедната почивка.
Понякога – особено лятото на 1970-74, когато гълтах следобедната солна таблетка – ми хрумваше, че повтарям живота на майка си. Когато бях уморен, или имаше повече сметки за плащане и никакви пари, това ми изглеждаше ужасно. Мислех си, Нашият живот не трябва да е такъв. После си мислех, Половината свят има същата идея.”
“Най-ясният ми спомен от онези дни е как се прибираме след визита при майка ми за уикенда. Неделя следобед Наоми имаше ушна инфекция и изгаряше от треска.
Да се завлечем от колата до нашия блок през онзи следобед беше ниска точка. Носех Наоми и чантата й с бебешки неща, докато Таби носеше Джо, който беше повърнал върху нея. Тя влачеше сак с мръсни пелени зад себе си. И двамата знаехме, че за Наоми трябва от РОЗОВИЯ СИРОП, който беше течен амоксицилин. РОЗОВИЯТ СИРОП беше скъп, а ние бяхме без пари. Имам предвид без пукната пара.
Тогава видях, че имаме плик в пощата. Дръпнах го, като се молех да не се окаже още една сметка. Не беше. Мои приятели от [едно издателство] ми пращаха чек за един дълъг разказ, който не вярвах да се продаде някъде. Чекът беше за $500. Изведнъж вече можехме да си позволим не само преглед и шише от РОЗОВИЯ СИРОП, но и хубава неделна вечеря. И предполагам, че след като децата са заспали, с Таби сме станали доста игриви.”
Това са 5-те житейски урока от Стивън Кинг. Останете за следващата част – 5 урока по преодоляване на трудности от Стивън Кинг (3).
много поучително!
Стивън Кинг винаги е имал моите почитания заедно със Брансън, за разлика от тия шутове Кийосаки, Тръмп и Трейси. Трябва да почетеш и “Да загубиш девственоста си” на Брансън. Сър Брансън имам предвид.
Имаш предвид How I Lost My Virginity ? Ако е тя, мисля че я бях почвала, но се отказах. Може да се пробвам пак.
Мисля че е Loosing my Virginity само дето тука нашите я бяха превели “Да изгубиш невинността си” Което няма същото звучене в стил Брансън. Името Върджин идва от Плочите които като се слагат за 1ви път на грамофон им се пробива дупката в средата :). И да си направиш коментарите dofollow – моите са :).
Разказът се казва “Нощна смяна”, а не “Гробищна смяна”. Който е превеждал си оставил … думите направо.
@Христо – преводите от поредицата “Уроци от Стивън Кинг” са мои, както и избора на откъсите.
Оригиналното заглавие на разказа е “Graveyard shift”, което буквално значи “гробищна смяна”, но може да се преведе и като “нощна смяна”.
“Нощна смяна” (“Night Shift”) е заглавие на СБОРНИК разкази: http://en.wikipedia.org/wiki/Night_Shift_%28book%29
“Гробищна смяна” (“Graveyard Shift”) е заглавие на РАЗКАЗ, въпросния разказ който е публикуван в Cavalier: http://en.wikipedia.org/wiki/Graveyard_Shift