Стивън Кинг е роден през 1947 в Портланд (60 000 души), Мейн. Майка му отглежда него и брат му сама, тъй като баща му ги е напуснал много рано. От 1971 до сега е женен за Табита Кинг, и имат три деца.
(Има и част 2: 5 житейски урока от Стивън Кинг )
Първият му успех идва с “Кери” (Carrie) през 1974, когато той е на 27.
Уроци по бизнес от Стивън Кинг
*Откъсите са от книгата му On Writing: Memoirs of a Craft . Има я и на български.
“…Най-ранният ми спомен е как си представям, че съм някой друг – Силното момче в цирка. Леля ми казва, че съм бил на три. Бях намерил циментова тухла в гаража и успях да я вдигна. Разнасях я бавно върху пода на гаража, само че в мислите си бях облечен в примитивна дреха от кожа на животно (вероятно леопард) и бях в центъра на циркова арена. Огромната тълпа беше притихнала. Ярък синьо-жълт прожектор следеше моя невероятен напредък. Изумените лица разкриваха историята: те никога не са виждали толкова невероятно силно хлапе. “И е само на две!” – някой прошепва невярващо.
“…Като тинейджър, изпращайки разкази на разни списания, свикнах с писмата за отказ, започващи с “Уважаеми господине/госпожо”, и с времето започнах да ценя всяка лично добавена драскотина. Бяха рядкост, но когато ги имаше винаги правеха деня ми по-светъл.
“…Веднъж получих съвет, който промени начина ми на работа завинаги. Надраскано до компютърния подпис имаше бележка:
“Не е зле, но е раздуто. Трябва да съкращаваш.
Форула: 2ра чернова=1ва чернова -10%”
След това, не че изведнъж всичко тръгна, но броят на личните бележки върху писмата за отказ скочи рязко.”
“…Като станах на 14 пиронът, на който набучвах отказите, вече не издържаше. Смених го с кука и продължих да пиша.”
“…Една вечер [още бях на 14] ми хрумна да напиша книга по филма The Pit and the Pendulum. Металните листи за печат струваха $1.71 (да използвам един цял метален лист само за главната страница беше ужасно разхищение, но нали трябва да изглеждаш добре, казах си накрая; трябва да покажеш малко от старомодния трик – да имаш характер), хартията струваше $0.25, а телчетата без пари, гепени от брат ми. Мислех, че ще мога да продам десет и да изкарам общо $2.50. Щяха да ми останат около 40 цента – достатъчно за още едно кино, което да ме вдъхнови. Ако успеех да продам още 2, щях да имам и за пуканки с кола.”
“…The Pit and the Pendulum се оказа първият ми бест-селър. Взех всички напечатани бройки на училище и до обяд бях продал две дузини. До края на обедната почивка се беше разчуло за жената, зазидана в стената (“Те гледаха с втренчен ужас костите на пръстите й, стърчащи навън, и разбраха че е умряла, докато е дращела настървено да избяга”), и продажбите станаха три дузини. Имах 9долара на монети, които тежаха на дъното на чантата ми и вървях като на сън, без да мога да повярвам на внезапно въздигналите се недра на богатството, за чийто мащаб не бях подозирал.”
* * *
“…На 16 вече получавах откази с написани на ръка бележки, които звучаха доста по-окуражаващо от ранните съвети да използвам кламери вместо телбод. Една от тях беше:
“Това е добро. Не за нас, но е добро. Имаш талант. Прати пак.”
Тези четири кратки изречения хвърлиха светлина в мрачната зима на 16-та ми година.”
Продължението е във втора част: 5 житейски урока от Стивън Кинг (2)
Много вдъхновяващо, Рая. Ако имаш и други истории за успешни хора, моля споделяй ги. Това са чудесни ролеви модели. :) Поздрави.
Благодаря – радвам се, че и теб те е вдъхновила тази история. Ще има втора част.
И да, търся още подобни истории :)
За пръв път го вижда, звучи добре, достоверно ли е? Защото….”Веднъж получих съвет, който промени начина ми на работа завинаги. Надраскано до компютърния подпис имаше бележка”, ква компютърна бележка, ако той е бил на 14 г., съдейки по хронологията на съветите му, демек към 1961 г….?
@Станимир – добър въпрос.
Всъщност терминът е “машинно-генериран подпис” в оригинала, но при превода на откъсите си позволих повече свобода, за да са по-четивни.
Ето оригиналния откъс от книгата му, това е на стр. 222.
In the spring of my senior year at Lisbon High—1966, this would’ve been—I got a scribbled comment that changed the way I rewrote my fiction once and forever. Jotted below the machine-generated signature of the editor was this mot:
“Not bad, but PUFFY. You need to revise for length. Formula: 2nd Draft = 1st Draft – 10%. Good luck.”