Защо са богати евреите: уроци за парите (част 3)

Днес продължаваме с темата за евреите и парите, базирана на същата тънка, но изключително сбита и конкретна книга (The Money Code от H.W. Charles), която ви представих в Част 1 и Част 2.

Първата глава от книгата беше озаглавена МЪДРОСТ; втората глава от книгата разглежда ТРАДИЦИИТЕ; в третата глава говорим за РАБОТА.

Започваме с първия цитат – в който на пръв поглед няма нищо ново или необикновено:

Както казахме – на пръв поглед тук не четем нищо ново. Вече повечето хора, дори в бивши комунистически страни като България, са разбрали, че е по-лесно да забогатееш, ако имаш бизнес и прибираш плодовете от труда на своите служители, отколкото ако ти самият си служител в нечий чужд бизнес. Разликата е, че ние го знаем “на теория”, но не го прилагаме на практика и не възпитаваме децата си в този дух. (Още: Предприемчиви български деца!)

Това важи особено що се отнася до избора на професия. Повечето родители са напълно неориентирани и оставят избора на професия изцяло в ръцете на децата си. (Да не говорим пък колко много родители изобщо не насърчават децата си да учат.) А всъщност насочването на децата към добре платени професии е простичък, но много разумен и ефективен съвет. (Впрочем доколкото знам подобна тактика е много разпространена в обществата на индийците и азиатците в Америка.)

Само едно уточнение относно “продължителното постоянство в дадена посока” – упорствайте само ако сте сигурни, че посоката е правилна. Ако захванете бизнес с продажбата на ръчно рисувани мидички например, и бизнесът не върви, проблемът надали е във вашето упорство. Някои бизнеси просто не са рентабилни (вижте Успех и провал в бизнеса). В този случай проблемът няма да се реши с упорство. Ако видите, че захванатата посока изначално е погрешна – колкото по-рано се откажете, по-добре.

Всъщност тънкостта се състои именно в това да можете да разберете какъв е случаят – дали на бизнесът му трябва още малко упорство, или просто идеята поначало е нерентабилна.

Също така има някои бизнеси (и професии и занаяти), които са вечни – като например банкирането, медицината, или диамантите (Бляскави уроци от бизнеса с диаманти). Но има и други, които са временни – като например бума на видеотеките през деветдесетте години или като скорошния бум на магазините за дрехи втора употреба. Видеотеки отдавна няма поради естествения ход на научно-техническия прогрес, а магазините за дрехи втора употреба, ако не изчезнат напълно, поне ще се свият до предишния си малък пазарен дял.

Тук може би се има предвид, че щастието не се постига със средствата на краткотрайните и леснодостъпни удоволствия (като една вечер в дискотека или гледането на хубав филм), а по-скоро отдавайки се на неща, които не дават видим резултат на момента, но лека-полека създават предпоставките за постигането на целта (като например инвестицията в изучаването на дадено умение или занаят, или пък създаването на контакти).

На пръв поглед тук може да се открие противоречие с материала за Позитивното мислене и парите. Всъщност противоречие няма. Наистина само с мислене, въздишки и “пожелания” няма да материализирате 1000 лв, докато си седите на леглото. Но пък реалните действия, които ще ви донесат реални пари, трябва да се извършват на “правилния” фон, а именно – фона на позитивното мислене. Позитивното мислене е впрочем много сериозна и важна тема, по която обаче рядко се намира нещо, написано достатъчно разбираемо, и затова ви препоръчвам да видите този материал, ако още не сте: Позитивното мислене и парите.