Changing jobs during recession?

Black man on suitcase
Recession is hard. Credit: Kurt Bank, src:

My career has been going downhill.

I got my first “real” job in 2007. For six months, I worked as an HR assistant for a big company in Sofia. Then I had several months off work before I came back to work for the same company as a Recruiter for the sales department; got a nice raise, too.

A year and a half later I was still a Recruiter and there was no indication I’d get promoted.

So I went to work for a reputable recruitment agency as a Junior consultant. My basic pay was lower but I had bonuses for bringing new clients and also for successful employee placement. With bonuses, I earned slightly more than my last job.

I lasted six months and then I quit to start my own business – my own recruitment agency.

Another six months later we had to pull the plug and I started looking for work. I wanted to find a job with perspective, but the failed business had left me with a lot of debt – €2500. Beggars can’t be choosers nor waiters, so I accepted the first decent job offer: telemarketing, as in selling computer equipment to corporate clients.

The job was tough and tiring, but it paid well and I also had reasons to hope for a promotion.

But just three months later I got a terrible phone call about a family emergency. Bottom line is, I had to go back to my small hometown and quit my Sofia job.


I came back home when I was 24. After almost three years in the small town, I am now 27. My “career” has not progressed an inch. Do I even have one?

While in town, and while my professional connections were still warm, I received two or three job offers with good pay. I declined them all because they required me to move away again – and that wasn’t an option for me.

I’m not complaining. Not taking the offers was my choice and I made that choice after weighing the pros and cons, long and hard.

But you know, it doesn’t take much for your life to go off-track. I remember how I used to browse applicant CVs and look down on people in their 30’s working assistant jobs. “Why did they let that happen? Why didn’t they put more effort towards their career? We are the masters of our destiny, not the circumstances!”

When you read piles of CVs all day long, the patterns become very obvious. People from average universities usually had their first jobs in average, tiny firms, and when they switched jobs they went to other average, tiny firms. People who started their careers in big corporations like Nestle or Coca-Cola usually moved on to jobs in other big corporations. And those poor young people who never went to college usually worked well-paid, but tough and “dirty” jobs. If they ever got an office job, it was with a shady or low-paying company.

Looking at my current CV, I can’t pretend that I don’t know how limited my options have become. I do very well know how inconsistent it will look to HRs.

But that’s not what’s bothering me. If I really want a certain type of job, I’m pretty sure I’ll get it.

The problem is the price I’ll have to pay. The price of starting over. During recession.


It’s hard to adjust when the economy is rolling down.

The business owners I know tell me they struggle to collect due payments from their clients and business partners. At the same time, they are hesitant to go to court because they will lose all future business with the sued party. So they make budget cuts.

This, of course, reflects on the job market. Many businesses are fighting to stay competitive, and the result is they offer lower pay rates and demand longer hours. But the worst part is, I can’t remember the last time someone got promoted.

The opportunity for promotion has always been important to me when choosing between job offers. My college friends often started dead-end jobs because these jobs paid well today. I chose jobs with career opportunities which didn’t pay so well today but offered a better potential for the future.

Unfortunately, right now promotions are not happening often.

I spoke to a young man recently who seemed to have the foundation for a promising career: he had brand-name companies on his resume, very good English, and the drive to make something out of himself. He worked longer hours (as is now required), and he put a good effort in those hours.

Then he got fired.

He had been with the company for less than six months, which of course makes it that much easier for the company to fire him for no apparent reason. And they didn’t give him an apparent reason.

The whole time he talked about it, I kept thinking: “What if it was me?”

Because the company that laid him off was a company I had considered for a potential job switch. It was in a nearby city which I had thought about moving to. The salary he had was about what I needed to start off with.

What if it was me?

Lucky for him, he had his own place and didn’t pay rent. But if I had taken a better paying job in another city, moving would have cost me a lot of money. And if I had lost the job within the first six months, I would have had to either continue to pay rent while looking for another job, OR pack my bags and move back to my hometown, again incurring transportation fees and probably losing a month’s rent as compensation for my landlord.

Is that too chicken of me? I mean, just waiting the recession out and saying “no” to opportunities? Because what if the recession stays for ten more years – in ten years, I would be 37, and it will be too late for me to make changes. (Well it may not be “too late” but it will definitely be much harder!)

I’m sure a lot of people are stressing over those same issues. I imagine having kids, especially little ones, makes things much more complicated. I imagine it’s also tough for young couples, if they are from different towns, to move in together – because that would require one partner to move towns and switch jobs. I imagine a lot of young people would postpone having kids until they have at least some job security or until they build up some savings. And for those who are now graduating from college, it’s not easy to get a job – not with all those experienced professionals running loose and frantic to get a job!

After all, for many people, their lives revolve around their jobs. Their personal schedule revolves around their work schedule. They adjust their lives according to their jobs, not the other way around. 

So, I guess that means recession puts a cramp in everybody’s plans about everything.

Does that mean you should put your life on hold?

Like that? Check all our stories in the archive.

27 thoughts on “Changing jobs during recession?”

  1. Вечната дилема :) по-малък град, по-ниска заплата, но и по-спокойно или по-голям град, по-висока заплата, но и “загубен” в тълпата. Според мен, това е въпроса, който прозира, а не смяна на работата (поправи ме, ако греша).

    Всеки трябва да живее там, където се чувства добре и да работи това, което му харесва и от което разбира. За съжаление, това не винаги е възможно. Щом задаваш такива въпроси, значи нещо не ти харесва и искаш да го промениш. Ти си в добра позиция, защото си видяла и големия град и малкия и може да прецениш какво повече ти харесва. Ако си избрала точното място, където да работиш и живееш, единственото нещо, което ти остава е да си намериш твоето място в него. Ако няма такава работа, каквато търсиш – създай си я.

  2. Хаха :) Не, не мисля че в по-голям град ще съм “загубена” в тълпата – тоя период го минах :) Става въпрос за житейски избор и житейски последствия, защото колко пъти може човек да хвърля всичко и да почва отначало? Освен това кариерата си е кариера, но тя не е всичко, трябва и личен живот да имаш, трябва да се грижиш за хората покрай себе си. Ако мислех само за кариера, то щеше да е супер лесно, ама това е че не е само това :))

  3. Именно, това имах предвид – не е само кариерата. Нещата са по-комплексни. А това за “загубения” в тълпата, сутрин когато минавам покрай метростанция Сердика и виждам как стотици, дори хиляди хора, вървят забързани към работните си места, няма някой да се откроява. Всички изглеждат еднакво намръщени и угрижени.

    Другия пример е Бизнес парк София в Младост 4. Е няма такова място, просто. Всичко в него ти казва, че то е създадено само, за да се работи там и е мислено само от гледна точка на работодателите, а служителите са просто работни пчелички (така се и държат). Когато бях там, не се чувствах много добре.

  4. странно и на мен все по-често ми минава тази мисъл през умът. И стигнах до заключението, че ако се чувстваш “зациклил” може би е по-добре наистина да предприемеш нещо.
    В крайна сметка 70% от времето ти минава в работа и е хубаво това, което правиш да ти носи някакво удовлетворение. Пък и самата мисъл, че започваш да се развиваш в нещо ново ти носи една такава окриляваща енергия, която е хубаво човек да получава периодично :)

  5. О, да, принципно няма проблем за промяната. Промяната е хубаво нещо.
    Въпросът е: дали точно сега в кризата трябва да се прави това нещо?

  6. То в България вечно е криза… Пък и ако така или иначе работиш си в позицията да си избираш и да търсиш нещо, което да те устройва. Никой не те притиска да си смениш работата до 2 седмици или нещо от рода :)

  7. Доста си свикнала със света на работата, кариерите, кредитите и малките бизнес начинания.
    Според мен това което спъва икономиката в България е потока на парични средстава за… нищо. Например когато си в друг град и половината месец трябва да работиш само за да си платиш наема. Високата цена на горивото също е станала такава, че плащаш много – получаваш малко. Случват се и неща, които някак си остават незабелязани и за тях не се говори директно – например колите по задръстванията събрани заедно всеки час изпращат хиляди левове в атмосферата (а това се случва всеки ден от годината).

    Мотивация има – когато свършат парите, на всеки започва да му се работи.

    Въобще България е една мотика. Ползваш я да копаеш с нея, изморен си още на 2-та минута, а от това дето ще прекопаеш едва ли ще изкараш нещо кой знае какво. В същото време там някъде може би има нещо много по-съвършено от мотиката, което с 1000 пъти по-малко енергия произвежда 1000 пъти повече продукция. Само че не ти се мисли за това.

    В 2012 в България, колкото и парадоксално да звучи, човешкия ресурс е натоварен на макс, техническия е на ниско ниво щото иначе струва скъпо. А резултата е такъв, че всеки се бъхти като грешен дявол, а файда се не види.

    Такива съображения ме карат да приема правенето на бизнес в България за обречено на неуспех. Особено когато става въпрос за бизнес с използването реални средства и услуги – наеми, стоки, консумативи, такси за ток, вода, парно, а, б, в, г, д, патенти, данъци, бла бла…

    Ето къде има предимство виртуалния свят на интернет. Наемите са относително ниски (цена на хостинг), транспортни разходи няма, клиентите могат да са от другия край на света, както и работното ни място. А най-хубавото е, че правилата във виртуалното пространство могат да се създават всеки ден, а опитите за рестрикция водят само до нов напредък. Въпросът остава в това да дадеш на потенциалния клиент виртуалната услуга, за която е готов да плати.

  8. Бе то аз и за чужбина се замислям, да ти кажа :) Ама да видим.

  9. Ей, Рая, не повярвах, че пишеш за себе си!
    Не потъвай в негативизъм! Това определено не си ти! Толкова хубави статии, ти си умно момиче. Негативизмът е най-лошото нещо на света!

    Не се сравнявай с другите, и никога не мисли за другите. Там, че били уволнили този и онзи, каквото и да ти говорят, ако ти самият не си уволненият или този, който уволнява, няма как да знаеш цялата истина – каква е била работата и кой как се е справял с нея.

    “Кризата” може да служи само като оправдание на некадърни хора, или на мързеливи. Мисля, че това не е нашият случай – на четящите този блок, които искат да научават нови и интересни неща. Хора, които непрекъснато търсят развитие.

    В малките градове в БГ наистина е много трудно и ако има някое “интересно” и развиващо се предприятие, само тогава има смисъл да се започне работа, пък макар и на някоя по-ниска позиция. В малките градове положението е доста тежко, знам.

    За собствен бизнес – моето лично мнение е, че ако човек няма “финансов гръб” – някой, който да стои зад него, или много добри познания в дадена област + визия, не е добре да започва.

    Аз бих препоръчала на първо място работа в по-голям град, на достатъчна заплата. Поне в близка област на желано развитие. Ако започнатата работа не е мечтаната, то поне има шансове да се търси друга, докато все пак човек се издържа, придобива опит и контакти. Задължително непрекъснато повишаване на квалификацията – курсове. По възможност платени от фирмата (всичко може да се договори!).

    До сега на всички места, на които съм започвала е било благодарение на лични контакти. Но нямам предвид на роднински и приятелски. Ходя, запознавам се с хора, търся, говоря… При всички е било директно с шефовете на малки компании. Моето лично мнение до този момент е, че малките фирми предлагат по-добри условия на работа отколкото големите. Там се ценят повече личността и личните качества и умения.

  10. @JDeel Много си прав, особено ми хареса това за напразните парични потоци, те в големия град са много добре изразени и са в поне няколко направления – пари, време, нерви…

  11. И да не забравяме трудностите по поддържането на социални контакти в големия град (тези от работата не ги броим). Разстоянията и натоварения график си казват думата.

    Но мисълта ми беше за несигурността по време на рецесия ;)

  12. Тази статия ми напомни на нещо. На моето село /Търновско, 1000 жители/ се засели младо семейство англичани /30-годишни са/. Тези хора ни хвърлиха в такова недоумение, че още не можем да се отърсим от учудването си. Мисълта ми е, че повечето хора от селото отиват да работят в Испания, Австрия, Англия, защото са отчаяни от живота в България. В чужбина те се чувстват като аутсайдери, почти без социален живот, но пък печелят добре. Този избор провят и повечето хора – нагаждат се към работата си, както пишеш.

    Нашите англичани обаче ни обясниха, че не могат да живеят на острова, където е прието дори при родителите си да искаш да отидеш, да трябва да си уговориш час. Там личен живот почти няма. Въпреки високо платените си работи, те не се чувствали щастливи. Според тях на голяма част от техните приятели също не им харесвал този начин на живот, но не смеели да променят нещо. Те обаче не можели да продължат така. И ето ги в България, в едно малко село, решени да научат езика и да си намерят работа тук.

    Та мисълта ми беше, че щастието понякога няма нищо общо с това колко пари имаш и дали живееш в малък град или в голям, дали си в добре устроена държава или си в по-скромна.Всичко е субективно.

  13. Хм. Субективно е ако имаш достатъчно пари (не казвам някакви милиони или дори хиляди, просто достатъчно за комфортно ежедневие). Ако имаш по-малко пари, отколкото за теб лично са достатъчно, тогава е трудно да си щастлив.

    Също така, едно е да живееш с 500лв на месец но да имаш готова купена кола и телефон и прочее, друго е да живееш с 500лв на месец и да се опитваш тепърва да градиш нещо. Даже навремето някаква депутатка беше казала, че ще живее само с минималната заплата, и твърдеше че можело да се живее. Е да де ама тя си имаше служебна кола, жилище, гардеробът й пълен с дрехи… :)

    Та искам да кажа че да, може и с малко пари да се живее, ако вече имаш някаква материална основа. Но ако искаш тепърва да градиш материална основа… с малко пари не става.

  14. Е, когато става въпрос за оцеляване, всеки би предпочел да се лиши от комфорта на ежедневието си, защото няма избор. А иначе и Магдалена Малеева беше казала в едно интервю, че бебе може да се гледа почти без пари, но аз вече от опит мога да кажа, че това са глупости…

  15. Статията на английски, а коментарите на български!!!
    Рая моля коментирай на английски – нека синхрона да е пълен.

  16. Прав си. От следващия материал коментарите ще са само на английски. Дано изобщо да има някакви :)

  17. Вярно е малко объркващо статията на английски, а коментарите отдолу – на български. Особено ако търсиш аудитория в чужбина. Но пък не знам ще се получават ли дискусии както сега, ако трябва да се пише само на английски. На мен поне понякога коментарите са ми по-интересни и ценни от самата статия.
    Нямаше ли преди форум към блога. Може да пускаш линк към статиите там и да си ги коментираме на български, още повече че понякога си се получават дискусии, които излизат от темата на статията, но пък са доста интересни и ползотворни. А също и фейсбук група или страница е добра идея.

  18. Aмиии, за форум няма смисъл. ФБ група по принцип има (напиши kadebg във ФБ търсачката), ама не виждам някакви дискусии да се заформят.

    Еми ако трябва в началото ще чакам за коментари, какво да правя. В началото като почнах на БГ също нямаше коментари. Преживява се :)

  19. Bлагодаря ти, Габи, и благодаря за подкрепата във ФБ, twitter и Свежо :)

  20. @Ina Hristova – извинявай, че коментарът ти се появява чак сега, оплел се е в спам-филтъра :)

    Не се сравнявам с другите и не потъвам в негативизъм :) гледам да съм реалист.

  21. Заради самоуважение човек трябва да пише и общува на родния си език, нали?

  22. @Nick – псевдоразбран патриотизъм.

    Надявах се на повече подкрепа от сънародниците си.

  23. Raya, позната история, може би на 90% от младите хора, незнам ти знаеш най-добре. От всички истории на млади мои приятели (до 30 годишни) историите ми звучат познати.

    Незнам какво да те посъветвам.
    Може би да разшириш кръгозора си.

    Тази статия може би била неразбираема за английско говорящи хора, ако незнаят заплатите в България и наема че е една вноска предплата, по презумция.
    В други държави вноските са до 6 и договора е за 2 години минимум и т.н.
    Тоест за теб е 1 месец загуба и 500 лв в най-лошия случай за други е повече от голяма сума.
    И чистенето там е през фирма, трябва да се приведе във вид в който е посрещнат и да се издадат фактури за това, но да не изпадаме в подробности.
    Друг фактор който аз мисля че е доста важен е 6 месечния изпитателен срок. Още има фирми които преназначават хората си през 6 месеца или просто ги уволняват без причина- за да не заплатят обезщетение.
    Но дори и да имаш договор безсрочен от 2 години отново има вратички които работодателите използват без проблем – все пак те имат армия от адвокати а ти никой. Това е в генералния случай.

    Третия аспект който мисля за важен да отбележа е преселението в София – Много мои приятели отидоха именно там. Със стартова заплата от 1200 лв беше живот мечта, наем 200 лв в някое таванче и по-евтина храна от Варна например.
    Но нещата се развиват – дойде кризата и моя приятел е със 800 лв заплата – наем 400 лв – понеже вече има жена и дете и неможе да се побере в 1 таван и работа, която всеки ден става все по-безмислена за него.
    Както всичко в България работите и професиите са на вълни – това върви сега давай, а утре друго.
    Това си обяснявам с факта, че всички отидоха в София, и падна цената на работната ръка.

    Такива сме по-душа и възпитание, преселници търсещи “къса продажба” а не “дълга позиция” за нашия живот.

    Съвет който идва от моя опит – смени попрището, всичко което си познавала и работила, започни нещо ново. Нов цикъл нов кръговрат нов тип професия, така се озеленяваме вътрешно и външно.
    Второ – остани там където ти е най-евтино и добре, след време ще стане по- добре или по-зле. Но остани, инвестирай за дълго в теб и мястото което си, не прескачай от град на град и бригада на бригада.
    В дългосрочен план е добре.

    Не гледай коли, телефони и прочие, те идват с работата.

    Сега съм на друг етап от живота си и след 5-10 години мога да кажа добра или лоша позиция съм избрал.
    Успех с новите начинания, идеи, работи.
    Ще се радвам все така да споделяш, правиш анализи, разказваш истории.

  24. @Косьо – ами да, така е. Сега не е както беше 2007-2008. Тогава пък беше според мене друг абсурд – някакви студенти 3 курс без нито ден стаж искаха минимум 800чисто, иначе не се хващали. (И това софиянчета, дето живеят при мама и тати и не плащат нищо, даже храната им е осигурена от техните.)

    Просто човек трябва да взима предвид времената, а сега те са много турбулентни. Освен това, както казваш и ти, едно е да живееш сам – всякак се изкарва – друго е да имаш семейство и/ли деца.

  25. Ама не разбирам, защо сайта е на английски. Това изобщо не ми допада

  26. Това го изкоментирахме вече по-долу в коментарите

Leave a Comment